Произходът на социалната държава, Kstati руски американски новини и възгледи
Някои икономисти наричат създаването на еврото най-голямата политическа грешка на Европа след Втората световна война. Но изоставянето му днес е толкова икономически и политически опасно, че най-вероятно никой няма да го направи.
Но е и политически невъзможно да се изостави. Като еврото. В този смисъл европейската криза прилича на американската.
Както отбелязва известният икономист Робърт Самуелсън, 20-ти век е белязан от безпрецедентен ръст на функциите на държавата. Богатите страни въведоха безплатно образование и здравеопазване, обезщетения за безработица, пенсии за старост и субсидирани жилища.
Всичко това беше платено от преразпределението на доходите. Държавата взе пари на едни граждани, а на други купи меденки.
В началото на 19-ти и 20-ти век държавата не се натоварваше с такива разходи и, разбира се, харчеше много по-малко пари, отколкото сега. Например, през 1870 г. чичо Сам е изразходвал около 7,3% от националния доход на Съединените щати, британското правителство е изразходвало 9,4% от дохода на Обединеното кралство. В Германия и Франция съответно 10% и 12,6%.
През 2007 г. в САЩ държавата вече е изразходвала 36,6% от общия доход на страната, във Великобритания - 44,6%, в Германия - 43,9% и във Франция - 52,6%.
Някога лъвският дял от държавните бюджети бяха военни разходи. Те отдавна са изместени от социалните разходи.
През 50-те и 60-те години на миналия век темповете на растеж, които са били средно само 2,1% в Европа от 1820 г., скочиха до 4,5% в развитите страни. Политиците предполагаха, че това ще продължи вечно и хвърляха нови и нови кости на избирателите. Но нищо не е вечно и през 70-те години темпът на растеж спада до традиционните 2,1%. През това хилядолетие те са намалели още повече.
Вторият удар върху социалната държава или ГББ дойде оттамдемография. През 2000 г. в Италия гражданите на възраст над 65 години са 18% от населението. През 2010 г. този дял нарасна до 20%. А през 2050 г. ще се увеличи до 34%, тоест до една трета от населението.
В 27 страни от Европейския съюз през 2000 г. възрастните хора са били 16%, а до 2050 г. те ще бъдат 29%.
Преди кризата европейската ГСБ съществуваше в несигурно равновесие с бавен икономически растеж. Кризата го пречупи. Последствията са известни.
Същото се случва и в Америка. Тук WBG се разшири значително през 60-те и 70-те години на миналия век с въвеждането на безплатни лекарства за бедни и възрастни хора (Medicaid и Medicare) и безплатни купони за храна (Food Stamps).
През 1960 г. плащанията към гражданите представляват 26% от федералния бюджет. През 2010 г. - 66%. Но ако през 50-те и 60-те години на миналия век икономическият растеж в САЩ е достигал средно 4%, то от 2000 г. до 2007 г. те са били средно 2,4%. Приходите растат по-бавно от разходите.
Демографията също се провали. По-възрастните американци са били 13% от населението през 2010 г. и ще бъдат 20% през 2050 г.
Вече не може да се живее по стария начин. Но маса хора и в Европа, и в Америка разчитат на обещаните им меденки и приемат враждебно всеки намек, че ще ги отрежат. Политиците реагират съответно, защото не искат да бъдат пометени на изборите.
Но те искаха най-доброто.
Владимир КОЗЛОВСКИ