Пролог в ученията
Господ казва:А ти, когато се молиш, влез в стаята си и, като си затвориш вратата, се помоли на твоя Отец, Който е в тайно, и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве(Мат. 6:6). Какво означават тези думи на Господ? Че трябва да се молим, доколкото е възможно, и в уединение, за да имаме тясно общение с Господа и да прекарваме време понякога далеч от хората, за да не се разпръснем в суетата на света. Така направиха и светите Божии светии, от които ще вземем твоето назидание и примери за теб.
Монах Теодосий Печерски се премести по време на Великия пост в пещера и се затвори там до Цветната седмица, прекарвайки време в пост и молитва, а след това излезе при братята в петък на Цветница и вече остана с монасите, като ги поучаваше.
Палестинските монаси също напуснаха манастирите си в пустинята през Великия пост и всеки, както се казва, е единственият жив, винаги пеещ на Бога. На Цветница монасите отново се събраха в манастира и никой не се питаше как е прекарал поста и какви дела е извършил. Светиите Герасим и Кириак също се оттеглили в най-дълбоката пустиня за целия пост; всяка неделя се причастяваха св. Тайни и прекарваха време в мълчание. Ето как монасите често прекарваха времето си; Ами обикновените християни? И за тях се казва: "че някои от тях оставиха настрана всички светски грижи, напуснаха градовете и се заселиха в пустините, за да се отдадат по-свободно на уединена молитва и съзерцание на Бога и да бъдат по-далеч от хората, които ги въвеждат в изкушение (Чур. Мин. 25 апр.). Но какво да говорим за хората. Самият Господ, нашият Спасител, обичаше нощем да се оттегля за молитвени разговори с Бог Отец .
И така, братя, както виждате, светиите се придържаха към уединена молитва и я спазваха. Дръжте се за него и вие "и колкото е възможно по-често от слуховете и шума на този свят, се оттегляйте в килията сида се включи в делото за спасяването на душата си. И всеки християнин има необходимата нужда душата му всеки ден да посвещава по няколко часа на уединена молитва и богосъзерцание, за да не се разпръсне изобщо в суетата на този свят. Нашата душа изпитва същата жажда в ежедневното обновяване на силите си чрез молитва и богосъзерцание, точно както тялото има в подсилване с храна. И няма такъв тежък труд, няма такова сложно и тежко служение, от което човек да не трябва и да не може да отдели малко време, за да го нахрани с този хляб на живота. За спасението на нашата душа от всички дела е най-важното“ (неделя, четвъртък, 1842, бр. 6, стр. 43-44).
Затова, братя, имаме нужда и от уединена молитва. В уединението можем по-свободно да издигаме ума си към Бога и душата ни, необезпокоявана от никого и нищо, става по-чиста в уединение и умът ни е по-лесен за молитва. амин