„Промяна на чувството ми за хумор на. »
Сега какво! Сега е лесно ... Въведох "ATB", да речем, това и това, а на касата те питат: "Имам нужда от пакет"? Е, и заредете, според най-добрия си апетит и възможности. А преди? Отивате до магазина за хранителни стоки - вземете чанта, пазарска чанта ... или чанта на шнур. Авоската е изобретение от епохата на късния социализъм. Не съм виждал младостта в очите, покажи ми - те няма да го разберат, ще се опитат да зъба, като австралопитека - компютър. Малък контейнер, плетена мрежеста торба. Капрон или друга надеждна нишка.
Иззад ъгъла се появява Петрович, съсед по етажа. Трудно е да се каже на колко години е, от шестдесет до ... макар че едва ли. На ветеран от войната, въпреки това, не дърпа. Живее в едностаен апартамент. себе си. Всъщност нормален дядо. Нито вредно, нито скандално... спретнато така. Пие, но без фанатизъм. Най-важното е, че той не се сприятелява с нашия двор "Заместник Рада", тази ужасна организация, която седи на пейки близо до входа. Тя знае и решава всички въпроси - защо цените се покачват, кога най-накрая Льонка от четиридесет и трета сяда, колко крадат депутатите и колко се предполага ...
В дясната си ръка Петрович държеше същата чанта. Не разпознаваше пакети, за които също трябваше да плащате, и винаги, независимо дали в магазин или на пазар, се появяваше с непроменена решетка. Съдържа обичайния жизнен минимум: мляко, половин хляб, две опаковки Prima. Да, виждате ли, съседът има някакъв личен празник - вместо редовна проверка, натюрмортът е увенчан с цял половин литър. Не е дебел. Особено за празник. Но ... всичко е ясно, пенсията се дава в първите дни, още няколко дни.
Петрович спря точно пред огромен билборд. От плаката, примижаващо по добър начин, доброто, охранено лице на кандидата гледаше някъде там, от някого там. То обичаше всички, всички, особено жителите на родния си град. Светвайки, старецът внимателно прочете изпратената информацияи продължи нататък. Близо до завоя към двора той се поколеба, но след като взе решение, застана на опашка пред зеленчуковата палатка. Половин килограм домати. В чанта на шнур.
- Млякото ти тече... - посочи с пръст дебелата жена. Точно така, тече. Той повдигна решетката до нивото на очите... и там, вътре, според някакви физически и мистични закони, всичко започна да се движи. Хлябът се премести наляво, доматите надясно, напоената с мляко прима се закачи за клетката, а бутилката, намерила единствената мерзка дупка, уверено запълзя към нея, подавайки гърлото си на открито.
Първият, който започна Армагедон, беше забелязан от водопроводчика Жек Витек, който пушеше наблизо. - Ъ-ъ-ъ ... човече, ти си ... човече ... - остана повече от половината водка. - Човече! Да, по дяволите... ТОВА. О-па… Половин литърът се блъсна на тротоара и замръзна.
Светът е замръзнал. Звуците изчезнаха. Червенокосият мелез, преследващ котка, увисна в скок. - Мммм ... - Петрович заподозря бутилката шарлатанство за няколко секунди. След това внимателно повдигна контейнера. - Фу-ф-у-у-у… издиша милионен град. Мелезът падна, котката избяга. „Часовник…“ отчетливо каза бутилката. - Цок ... - и дъното падна. Само дъното. Колко обрязани.
След няколко минути, когато шокът премина, смехът и съболезнованията утихнаха, пациентът се приближи до масивната билбордова стойка. Оглеждайки се крадешком, за да види дали някой може да види, той замахна и удари мръсната мрежа върху парчето желязо. Пръснати домати. Още веднъж. Промъкна се до кофата за боклук и хвърли торбата в кошчето. Това е всичко. У дома.
*** Асансьорът се изкачваше. Извадих парче свинска мас от хладилника, хвърлих в торбата кисело зеле и няколко кисели краставички, бъчва. От бара - водка, от кутията за хляб - хляб. Ще отида при съседа...
Колекция "Провинциални етюди"