ПРОПАГАНДА НА ИСЛЯМА В БЪЛГАРИЯ - 30 ноември 2012 г. - информационно-аналитичен портал МЕДИИ И БИЗНЕС

Статията започва със следното изявление: „SmartNews проследи млади хора, които умишлено смениха православието с исляма, за да разбере какво кара хората, които в условията на съвременния живот вземат подобно решение, противно на традицията.“ След като прочетете това изречение, разбира се, възниква голям интерес, какви православни са тези, които съзнателно са се отрекли от Христос и са приели мохамеданството?

За да осъзнае голямата си грешка, Наташа трябва само да изучава вярата на Мохамед толкова усърдно, колкото е изучавала преди, да се опита да изучава други религии и най-вече вярата на своите предци - православието. Тя може да бъде посъветвана да чете живота на светиите, светоотечески тълкувания на Светото писание, да се запознае със съвременните православни чудеса, да гледа православни филми, например за мъченика Евгений Родионов. Освен това е трябвало да разговаря с църковните православни християни, които има във всеки български град и село. И вече след запознаване ще бъде възможно да се говори за съзнателния избор на всяка вяра.

А какво да кажем за младите мъже? По-малко неочаквана е ситуацията с 24-годишния Валид Сатаров от Москва. Според неговите показания родителите му не са участвали в религиозното му възпитание и той решава сам да изучава исляма. „Бях християнин, но в кръвта ми тече татарска кръв, татарите изповядват исляма, започнах да се интересувам какво и как.“ Но и тук проличава младежката лекомислие на Уалид. Родителите му съзнателно изоставили исляма и го покръстили. Младежът трябваше да попита каква е причината за този избор и да научи повече за вярата на преките си предци.

Тоест, оказва се, че Артьом, който е бил като само седем дни в православна църква, също е бил причислен към прозелитите, които „съзнателно сменихаправославие към исляма“. Браво православно! Православният християнин, според правилата на православната църква, трябва да посещава храма поне два пъти седмично - в събота вечер и в неделя сутрин. Монасите, от друга страна, се опитват да посещават божествените служби всяка сутрин и вечер, седем дни в седмицата. Следователно, да се обяви за съзнателен православен християнин човек, който е ходил на църква в продължение на седем дни, дори сутрин и вечер, и след това е спрял, могат да бъдат само хора, които са напълно незапознати с православието.

По-нататък в статията се казва, че приятелите на Артьом не са одобрили избора му и в резултат на това повече от половината от средата му се е променила. „Искаш ли да провериш дали имаш истински приятели? Приеми исляма и започни да спазваш правилата на шериата и ще видиш с колко лицемери си бил приятел! Приятели, които познавах от петгодишна възраст, се обаждаха от Москва, от Петербург, от Киев и крещяха, че съм тъпак и предател. Изглеждаше изключително смешно“, каза Артем пред SmartNews.

Тук е уместно да си припомним изречението на мъдрия Иисус, сина на Сирах, който казва: Приятелят не се познава в щастието, и врагът не се крие в нещастието (Сир. 12, 8). В преразказа на българския народ тази истина звучи така: „Приятелят се познава в беда“. Анализирайки нещастието, което се случи с Артем, можем да кажем, че той имаше много добри приятели. Виждайки, че е изгубен, допуснал грешка, те се опитаха да го вразумят, но той не се вслуша в съвета им. Следователно по-скоро не приятелите се оказаха лицемери, а самият Артьом предаде приятелите си.

Така от посочените четири примера не открихме нито един, който да оправдае думите на журналистите за съзнателен преход от православието към исляма. Всички млади хора, които предприеха тази стъпка, се оказаха нецърковени и незапознати с Православието.

Христос обещава на православните християни вечно Царство, обещаванаправи ги царе и свещеници - при условие да Му останат верни и да изпълнят Неговите заповеди, които не са тежки (1 Йоан. 5, 3). Бедните Уалид и Артем, духовно бедните Наташа и Ирина можеха да станат Божии деца, но те се отказаха от призванието си, без да предвидят пагубните плодове на такова лекомислие.

Изолацията на значителна част от днешната българска младеж от корените, традициите и православната вяра е голямо нещастие, защото именно такива духовно неутвърдени хора изпадат в различни секти и стават привърженици на фалшиви религии, съсипвайки душите си и карайки своите близки и приятели да страдат.