Пророк Самуил, Божият закон
Жертвата на Бога е съкрушен дух; разкаяно и смирено сърце Ти няма да презреш, Боже. Псалтир (50:19)
Последният съдия на Израел беше пророк Самуил. Още от утробата на майка си той беше избран от Бог да върши велики дела. Родителите му дълго време нямаха деца. Веднъж майка му, Анна, по време на гореща молитва даде обет пред Бога: ако има син, ще го посвети на Господа. Молитвата на Анна беше чута и година по-късно се роди синът й. Анна го нарече Самуил, което означава „изискан от Бога“.
В продължение на много години Самуил остава да служи в храма. Една нощ, докато беше още малък, Самуил чу глас, който викаше името му. Мислейки, че първосвещеникът го вика, той отиде при него в очакване на заповед. Но той заспа и не се обади на Самуил. Призивът се повтори няколко пъти и тогава младият мъж разбра, че самият Господ го вика.
Самуил извести на хората всичко, което Господ му разкри. Слушайки пророка, еврейският народ трябваше да се върне на пътя на истинската вяра и покаянието. Тогава ужасните проблеми могат да бъдат премахнати от Израел.
Хората не се вслушаха в гласа на пророка и това, което беше предсказано, се случи. Ордите на филистимците - войнствен народ, съседен на Израел - нахлуха в границите на Обетованата земя. Това нашествие заплашваше окончателното поробване на богоизбрания народ и неговото унищожение.
Евреите си спомняха за Бога, техния истински Спасител и Защитник, само в лицето на опасност. В град Шило бяха изпратени пратеници за Ковчега на завета, главното светилище на еврейския народ. Ковчегът на завета символизира престоя сред евреите на самия Бог. Израилтяните се надяваха, че присъствието на това светилище на бойното поле ще ги спаси от поражение.
Но Ковчегът не помогнал на евреите. В битката при град Афек те бяха победени от филистимците и претърпяха огромни загуби. Загинал в тази биткасинове на първосвещеника и Ковчегът беше пленен.
Това означаваше, че Бог не прие закъснялото покаяние на еврейския народ. Израилтяните трябваше да изпият чашата на бедите и нещастията до дъно. Само така те можеха да разберат колко ниско са паднали и да поемат по пътя на искреното и дълбоко покаяние. Като голямо светилище на Господа, Ковчегът на Завета не остана дълго при филистимците. Жителите на филистимските градове, в които се намираше плененият ковчег, започнаха да страдат от ужасни болести. Техните ниви и обработваеми земи бяха съсипани от мишки. Идолът, на който се кланяха, беше счупен. Така след няколко месеца изплашените филистимляни решили да върнат ковчега на евреите.
Те поставиха ковчега на колесница, теглена от две крави, и го изпратиха извън земята си. Неконтролирани от никого, кравите донесоха Ковчега в Израел, където евреите го посрещнаха с радост.
Имаше тежки години на робство и унижение. Всички хора се разкаяха и казаха: „Съгрешихме пред Господа“. Чрез молитвата на Самуил Господ избави евреите от властта на филистимците. По време на неговото управление Израел се радваше на мир и просперитет. Град Рама става център на религиозния живот на хората. Оттук всяка година Самуил обикаляше всички градове на Израел, действайки като първосвещеник и съдия.
Самуил управлява народа четиридесет години. Когато остаря, той назначи двама от синовете си за съдии над народа на Израел.
Ревностният пазител на Господ Самуил не хареса желанието на хората. Пророкът видя в него предателство към Бога - истинския Цар на израилтяните. Но Господ каза на Самуил: „Вслушай се в гласовете на народа във всичко, което ти говорят; защото те не отхвърлиха теб, но отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях.“
По Божия заповед Самуил помазва на престола Саул, сина на Кисов, като излива свето миро на главата му. И тогава Святият Дух слезеСаул, а Саул получи власт отгоре да управлява над хората.