Просто трябва да се преживее.”
- Генадий Василиевич, какви според Вас са причините за радикалната реформа на военнообразователната система в България?
Факт е, че до 2012 г. числеността на Въоръжените сили на България ще бъде един милион души. По правило броят на офицерите в общия брой на въоръжените сили, ако говорим за развитите страни, е от 7 до 20%. У нас ръководството на държавата е определило разумна достатъчност за Въоръжените сили на България от 15%, което е едва 150 хиляди офицерски длъжности. Съществуващите 64 военни университета изготвят офицери с 350 000 офицерски длъжности. Така до края на 2009 г. от щатния състав на военните части ще бъдат изключени 200 000 офицерски длъжности.
За попълване на числеността (естествената загуба на офицери се оценява на 5%) е необходимо да се обучават седем хиляди млади офицери годишно. Но днес всяка година в страната излизат 22 000 офицери, тоест почти три пъти повече от бъдещата нужда от офицерски кадри.
– Излиза, че в страната има излишък от военни учебни заведения?
- За да се приведе системата на военното образование в съответствие с разчетите, беше решено да оставим десет опорни военни университета. Преди да се определи къде ще бъдат разположени тези университети, работиха комисии на Министерството на отбраната на България, които проучиха състоянието на учебно-материалната база, наличието и състоянието на жилищния и казармения фонд и възможността за осигуряване на служебни жилища за постоянния състав (преподаватели, инженерно-технически специалисти и командири на кадетски поделения).
Например ВМС обединява своите учебни заведения в Кронщат. Балтийско, Калининградско, Санкт Петербург военноморскиучилищата и Санкт Петербургската академия сега са обединени на една и съща основа. За Военновъздушните сили училището за пилоти в Краснодар става база за обучение на целия летателен състав. Към него ще се присъединят училищата Челябинск (навигатори), Сизран (пилоти на армейската авиация) и Ейск (управление на полетите), като всички те се прехвърлят в Краснодар.
Що се отнася до наземната поддръжка на полетите, според комисията на Министерството на отбраната средствата на Воронежския военен авиационен университет са най-подходящи за комбиниране на Иркутското висше военно авиационно инженерно училище, Ставрополския ВВАИУ (където, между другото, се обучават същите специалисти като в Иркутск) и Тамбовския ВВИУ по радиоелектроника. Ще съберем всичките пет вида наземна поддръжка за авиацията: авиационно инженерство, летищно инженерство, летищно техническо, метеорологично и радиоинженерство. Обучавайки се в една и съща образователна област, намирайки се в единна образователна среда, специалистите впоследствие ще могат да взаимодействат по-гладко и да изпълняват задачи за осигуряване на авиационни полети.
– Беше ли решена съдбата на училището?
- Успя ли Воронежският военен авиационен инженерен университет да се подготви за обучение по нови специалности?
Сега на базата на Воронежското летище се формира сериозно авиационно формирование, което ще покрива югозападното направление. Това е мощна практическа база и се намира точно на петстотин метра от първия военен лагер на нашия университет и учебното летище. Предполагаме, че след две-три години там ще бъдат съсредоточени всички кадети, които учат авиоинженерство.
От оборудването няма да вземем нищо от Иркутск. Това, което имате на тренировъчното летище, е скрап,от 36 единици няма нито една, която да е технически изправна за работа на земята. Всички са разграбени и дори МИГ-29, който долетя на собствен ход преди няколко месеца, вече е на пух и прах. Как е възможно да се поддържа оборудване с такава склонност към вандализъм, не знам.
Много зависи от хората на място. Тук, във ВАИУ, традиционно, от поколение на поколение, се отнасяха с любов и отговорност към учебната и материална база. И виждам, че днес иркутските кадети гледат с изненада на състоянието на нашата образователна и материална база: „Оказва се, че някъде може да е добре?“
Разбира се, сега е трудно за кадетите, особено в морално и психологическо отношение. Те учеха по-близо до дома, по-близо до семействата си, можеха да излязат в отпуск за един ден. Но съм сигурен, че всичко ще се получи. Просто трябва да се изживее. Все пак те са бъдещи офицери. В края на краищата, след като завърших колеж, също служих във Возжаевка и Переяславка близо до Хабаровск, живеех далеч от дома. Воронеж не е последният град в нашата страна, той е милионен град, сериозен културен и студентски център. Така че съм голям оптимист.
- Различно училище - различни правила. Как оценявате обучението на жителите на Иркутск?
- Бих казал така: смятам, че има съществени пропуски в обучението на личния състав, в преподаването на концепциите за чисто общовойсковия план. Някои новопристигнали кадети просто не разбират изискванията на правилника на въоръжените сили. Чудя се: ходят из университета като цивилни. Трябва да спреш, да кажеш: „Сине, забави. Кажи ми какво трябваше да направиш?" И тогава той, обаче, с известна трудност се сеща, че трябва да даде военен поздрав. Честно ви казвам, това са моите наблюдения от последната седмица. Много са далечот концепцията на устава, а най-обидното е, че командирите на курсове са възпитани в една и съща среда и няма кой да преподава на кадета. Разбира се, имаме много работа в това отношение.
Вече се срещнах и разговарях с много кадети. С някои - докато летят от Иркутск. Между другото, смятам, че офицерът трябва да дава личен пример на подчинените, така че летяхме в един самолет, при равни условия. Дадох на кадетите пет дни да си направят изводите. Тогава започваме да питаме.
- Къде ще живеят и учат новодошлите?
- Подчертавам, че кадетите бяха настанени при прилични условия. Старши курсове - в общежитие, младши - в удобни казарми. Факултетът по самолети и факултетът по авиационни оръжия се намират на левия бряг, в основната база на университета. Факултет по авиационна техника и радиоелектронно оборудване - на десния бряг, в основата, където преди това се намираше Институтът по радиоелектроника. Тези факултети вече "сядат" на постоянна основа и разполагат постоянно материалната си база. Персоналът на други факултети ще пристигне в този град, когато учебната сграда за 1500 места, общежитието за 600 места, както и оборудването за авиационно техническо оборудване и паркинг на самолети на учебното летище са завършени.
Предполагаме, че ще стигнем навреме за началото на новата учебна година. Дотогава ще минат матурите и бройката веднага ще намалее. Засега приемът ще бъде малък: сега имаме 3000 кадети от Воронеж, 1900 от Иркутск, очакваме още 1650 кадети от Ставропол и 1600 от Тамбов, разбира се, ще завършим обучението на всички, но предвид намаляването на офицерския корпус ще трябва да търсим възможности за нашите възпитаници да работят не само във ВВС, но и в други правоприлагащите органи: Министерството на извънредните ситуации, Министерството на вътрешните работи и т.н.
–Очакват ли се учители от Иркутск във Воронеж?
- Очакваме, че около 40% от преподавателския състав ще дойде от Иркутск, ние ще вземем останалите 60% за персонални позиции от училището в Ставропол, Тамбов и Академията. Жуковски. Сега в Жуковка има 40 адюнкти, млади учители с опит в части, които не са търсени.
Вярвам, че историята със закриването на иркутското училище едва започва: там има много работа. Необходимо е да се разбере как да се доведат средства до такова състояние и как да се ограби оборудване и как да се приземи. Но това вече не е наша задача. Трябва да приемем кадетите и да направим от тях отлични специалисти и истински офицери. Имаме опит, традиции, необходими кадри и бъдете сигурни, че ще решим този проблем.