Концепцията на Леонтиев - Фабри
Извършена работа през 2005 г
Концепцията на Леонтиев - Фабри - Курсова работа, раздел Психология, - 2005 - Основните етапи в развитието на психиката на животните Концепцията на Леонтиев - Фабри. Относно формирането и развитието на психичното и по.
Концепцията на Леонтиев-Фабри. По отношение на формирането и развитието на психиката и поведението при животните съществуват редица хипотези.
Един от тях, засягащ етапите и нивата на развитие на умственото отражение, от най-простите животни до човека, е представен от A.N. Леонтиев. В основата на описаните от него етапи на психичното развитие Леонтиев поставя признаците на най-дълбоките качествени промени, които е претърпяла психиката в процеса на еволюцията на животинския свят. Според тази концепция могат да се разграничат редица етапи и нива в развитието на психиката и поведението на животните. А.Н. Леонтиев идентифицира два основни етапа в развитието на психиката - елементарна сетива и перцептивна.
Първият включва две нива – най-ниско и най-високо, а вторият – три нива – най-ниско, най-високо и най-високо. Всеки от етапите и съответните нива се характеризират с определена комбинация от двигателна активност и форми на умствено отражение. Както отбелязва A.N. Леонтиев, в процеса на еволюционното развитие тези процеси са тясно свързани помежду си. Усъвършенстването на движенията води до подобряване на адаптивната активност на тялото, което от своя страна допринася за усложняване на нервната система, разширяване на нейните възможности, създава условия за развитие на нови видове дейност и форми на отражение.
Всичко това взето заедно допринася за подобряване на психиката. Ясна, най-значима линия минава между елементарната сетивна и перцептивна психика, отбелязвайки главния крайъгълен камък в грандиозния процес на еволюцията на психиката. Елементарно докосванеЛеонтиев определя психиката като етап, на който дейността на животните реагира на едно или друго индивидуално влияещо свойство или комбинация от отделни свойства поради съществената връзка на това свойство с онези влияния, от които зависи изпълнението на основните биологични функции на животните.
Важно е да се отбележи, че големите систематични групи от животни не винаги и не се вписват напълно в тази рамка.
Това е неизбежно, тъй като в рамките на големия таксон - от лат. taxare - оценява набор от отделни обекти, свързани с определена общност от свойства и характеристики, които характеризират този набор.
Това може да се обясни с факта, че качествата на най-високото умствено ниво винаги се раждат на предишното ниво.
Според Фабри несъответствията между психологическата и зоологическата класификация се дължат на факта, че морфологичните особености, върху които се изгражда таксономията на животните, не винаги определят характеристиките и степента на развитие на умствената дейност на последните. Поведението на животните е набор от функции на ефекторните органи на животните. И в процеса на еволюция именно функцията определя основно формата и структурата на организма, неговите системи и органи.
Тяхната структура и двигателни възможности само на второ място определят характера на поведението на животното и ограничават обхвата на неговата външна дейност. Този диалектически процес обаче е допълнително усложнен от възможностите за многостранно решаване на проблеми и компенсаторни процеси в областта на поведението. Това означава, че ако едно животно при дадени условия е лишено от възможността да реши биологично важен проблем по един начин, то, като правило, разполага с други, резервни възможности.
И така, някои ефектори могат да бъдат заменени с други, т.е. различни морфологични структуриможе да служи за извършване на биологично недвусмислени действия. От друга страна, едни и същи органи могат да изпълняват различни функции, т.е. прилага се принципът на многофункционалност. Морфофункционалните връзки са особено пластични в координационните системи и най-вече в централната нервна система на висшите животни. Така че, от една страна, начинът на живот определя развитието на адаптациите в ефекторната сфера, а от друга страна, функционирането на ефекторните системи, т.е. поведение, осигурява задоволяването на жизнените нужди, метаболизма по време на взаимодействието на организма с външната среда.
От гледна точка на A.N. Северцов, промените в условията на живот пораждат необходимост от промяна на поведението, което води до съответните морфологични промени в двигателната и сетивната сфера и в централната нервна система. Но не веднага и дори не винаги функционалните промени водят до морфологични промени.
В същото време вроденото и придобитото поведение не са последователни стъпала на еволюционната стълба, а се развиват и усложняват заедно, като два компонента на един единствен процес. Прогресивното развитие на инстинктивното, генетично фиксирано поведение съответства на прогреса в областта на индивидуално променливото поведение. Инстинктивното поведение достига своята най-голяма сложност именно при висшите животни и този прогрес води до развитие и усложняване на техните форми на обучение. 2.