Провалът на Лондонската фондова борса
Защо евтините заготовки на LME не са търсени?
Водещите международни стокови борси отдавна мечтаят да разширят сферата си на влияние на световния пазар на черни метали. Неговият годишен оборот е няколкостотин милиона тона само стоманени продукти, общо до един трилион долара годишно. Вярно е, че наличието на голям брой спецификации и добре установеният механизъм за физическа търговия с валцовани продукти и полуфабрикати възпрепятства прехвърлянето на търговията към фондовите борси. За разлика например от цветните метали, пазарът на стомана просто няма "стандартни" хомогенни продукти, които да могат да се продават и купуват от всички участници на пазара, така че тяхната търговия да осигурява необходимото ниво на ликвидност.
Въпреки това, в момента Шанхайската фючърсна борса, както и в Иран, са доста успешна борсова търговия с арматура, фокусирана изключително върху нуждите на вътрешните пазари. В международен план договорите за заготовки бяха въведени от Лондонската метална борса (LME) в началото на 2008 г.
И така, защо LME не успя да привлече реални производители и потребители на полуготови продукти на своя сайт? И защо местните валцови заводи не могат да купуват заготовки в Лондон по 300 долара за тон?
Второ, не е решен въпросът с реалната доставка. Първоначално е планирано да се търгува на два регионални пазара - източноазиатски и турски. Следователно лицензираните складове на LME, от които трябваше да се извършва доставката, бяха разположени в Джохор (Малайзия) и Инчеон (Южна Корея), както и в две турски пристанища на Мраморно море (Коджаели и Текирдаг). Китайските компании обаче трябваше да станат основните доставчици на заготовки за азиатския пазар, а именно през 2008 г. властите на страната въведоха 25%износно мито, като по този начин напълно блокира продажбите в чужбина.
В Турция не беше възможно да се реши въпросът с митниците. Предполагаше се, че турските компании трябваше да изпращат полуготови продукти в лицензирани складове, но доставката от тях беше приравнена на внос, следователно, когато действително се купуват полуготови продукти през LME, към цената трябваше да се добавят ДДС и всички митнически плащания и такси. По същата причина откриването на складове в Равена (Италия) и Билбао (Испания) стана безполезно. Създаването на лицензиран склад в Дубай беше обявено, но така и не се осъществи, а обектите в Антверпен, Ротердам и американските Ню Орлиънс, Детройт и Чикаго не бяха характерни за международната търговия със заготовки.
В резултат на това реалните потребители и дистрибутори не проявиха интерес към закупуването на полуготови продукти през LME, а след това доставчиците също напуснаха пазара. Още през втората половина на 2011 г. при 45-50 хиляди тона продукти в лицензираните складове на LME, реалният обем не надвишава 7-8 хиляди тона, останалото са така наречените анулирани варанти - знак, че доставчиците се отказват от задължението си да доставят продуктите в склада в точното време, така че купувачът да може да ги вземе.
През последните месеци ръководството на LME се опитва да съживи борсовата търговия с бланки. Предвижда се на склад да остане само един регионален договор - средиземноморският, с доставка до Турция. За целта обаче е необходимо съгласуване с турските власти те да въведат специален митнически и данъчен режим за лицензираните складове на борсата. Засега преговорите не са довели до резултат, което се отразява в напълно нереалистичните котировки и почти никаква търговия. -- Русмет