Първите български учебници по математика

Зараждането на математическото образование в България обикновено се свързва с началото на 18 век. След това с указ на Петър I е създадено училището по математика и навигация за обучение на военни и цивилни кадри. Още от първите години на съществуването му започва да кипи работа: в училището се канят не само български, но и чуждестранни учители, които преподават аритметика, геометрия, началото на алгебрата и тригонометрията. Най-известните учители са англичанинът Андрю Фарвархсон (имаме Андрей Данилович) и българският учител Леонтий Филипович Магнитски. С откриването на училището възниква въпросът за необходимостта от създаване на образователна книга по математика. И такава книга е написана. Това е известната"Аритметика" на Магнитски (1703 г.), станала първият български учебник по математика.

учебници
След "Аритметика" бяха публикувани други ръководства за ученици, например "Техники на компас и линийка" (1708) и "Геометрична практика с фигури" (1714), написани от J. V. Brsyus. През 1703 г. са отпечатани "Таблици на логаритми, синуси, тангенси и секанти за обучение на мъдрите пазачи". Качествено нов етап в развитието на учебната математическа книга в България обаче е свързан с откриването на Академията на науките през 1724 г. и с пристигането наЛеонард Ойлер в България.

Ойлер е известен преди всичко като изключителен математик и учен-енциклопедист, който също е изучавал механика, астрономия, оптика и география. Ойлер обаче обръща внимание и на образованието; по-специално, на неговото перо принадлежат добре познатите в нашата страна книги "Ръководство по аритметика" (1740, 1760) и "Универсална аритметика" (1768, 1769). Ойлер смята втората книга за наръчник, според който всеки може самостоятелно да изучава алгебра. През втората половина на 18 - началото на 19 век. продължаваразработване наобразователна математическа книга. В учебните заведения в България работят цяла плеяда известни математици-методисти - ученици на Л. Ойлер: в гимназията и университета при Академията на науките, в Петербургската учителска семинария, в Морската академия. Това са М. Е. Головин, Н. Г. Курганов, С. К. Котелников, С. Я. Румовски, Н. И. Фус. Всеки от тях има съществен принос за развитието на математическото образование у нас. И всеки остави след себе си методическо наследство: учебници, размисли върху преподаването на математика, бележки за ползите от математиката за личностно развитие и т.н. Всичко това по някакъв начин беше възприето от следващите поколенияматематици методисти.

Учебниците, написани от Н. И. Фус въз основа на ръководствата на Ойлер, оказаха силно влияние върху много книги за ученици по аритметика и алгебра, до учебниците на А. П. Киселев, т.е. почти през целия 19 век. М. Е. Головин създава набор от учебници за държавните училища по аритметика, алгебра, геометрия, механика и архитектура. Тези ръководства са многократно препечатвани: 10-то издание се отнася за 1822 г.