Радищево - Нижнее Аблязово
Разделът за рейтинг съдържа статистика за всички блогъри и общности, включени в основния топ. Рейтингът на блогърите се изчислява въз основа на броя на публикациите, достигнали върха, времето, през което публикацията е била на върха и позицията, която заема.
Днес пътуването до Радищево и Новое Аблязово продължи експедицията около района на Пенза. Съставът на участниците по различни причини се промени малко:Сергей,Антонс момиче,Катяи аз.
Първата точка от нашето пътуване беше музеят на A.N. Радищева и ще започна историята с него.
Преди началото на обиколката ни бяха раздадени цял куп билети, за да посетим всичко.
След това отидохме да слушаме разказ за живота на Александър Николаевич.
В стаите на музея, както се очакваше, имаше мебели от онези години, портрети на A.N. Радищев и негови близки роднини, картини на внука му (копие).
Бях много доволен и от доста големия брой книги на различни езици, публикувани през 18 век.
Друг интересен експонат: царският портрет на Пугачов, рисуван в Берди върху портрета на Екатерина.
В съседната стая ни очакваха още няколко предмета от 18 век.
Стан с скалпове на дългокоси блондинки.
И разбира се, разходките из музея бяха придружени от интересна история за живота на Радищев, която нямам възможност да възпроизведа.
В музея е представен и кътът на хижата. (За съжаление слушах какво общо има с Радищев), кажете ми?
UPD. Това е инсталация, показваща аскетичния живот на селяните. Той е в залата, посветена на периода на писане на "Пътуване от Санкт Петербург до Москва".
Една мебел привлече вниманието ми. На "лицето", струва ми се, показва ужасна болка.
Атова е най-епичният пепелник, който някога съм виждал. С една дума - щикааааарно!
След като приключихме с разказа за живота на Радищев, отидохме в къщата на имението. За съжаление той не е оцелял до нашето време в първоначалния си вид. Разрушена е до основи и частично реставрирана. Както каза отец Андрей в църквата, чиито снимки ще бъдат по-долу, имението е било 3 пъти по-голямо.
В имението видяхме много занаяти и сувенири, направени от ръцете на местните деца, както и строителни материали и магнетофон.
След като се облече в тази прекрасна картина, човек със сигурност може да получи красиви портрети, но не можахме да стигнем до него поради планините от строителни отпадъци.
След това отидохме до църквата, която се намира до имението.
Толкова много запазени стенописи не съм виждал никъде. Те бяха нарисувани от някакъв италианец и той стигна до тези места по много интересен начин. Те го доведоха като част от изгнаниците, а местните жители, след като научиха за способностите му, изиграха смъртта му и го доведоха тук в ковчег, като го замениха с крепостни селяни, така че според документите нямаше несъответствие в броя на изгнаниците.
Струва ми се, че неслучайно пожароизвестителят е монтиран до фреската, на която се предполага, че е изобразен Сатаната.
И тук имам въпрос към читателите. На тази фреска е изобразен пророк Моисей, разделящ водите на Червено море, може би някой знае какъв пророк е изобразен до него. Името е подписано, но не можахме да разберем кой е.
UPD. До Моисей, пророк Симон.
Също така в тази църква има крипта с останките на близки роднини на Радищев, самият Александър Николаевич е погребан в Санкт Петербург. Тази крипта е унищожена и ограбена от иманяри, след което са останали останалите костисъбрани и погребани отново, криптата е зазидана.
По-нататък нашият път лежеше в Нижне Аблязово, там е една от малкото църкви, които не бяха затворени в съветско време нито за един ден.
Пазачът не беше много гостоприемен, забрани да се снима вътре. Той обясни това с факта, че тук преди няколко години някой е посетил църквата (може би са правили снимки), а след това са се качили и са откраднали някои бижута. Може би си мислеше, че имаме една и съща цел. С други думи, за историята на различни приказки, той все пак ми позволи да снимам набързо иконостаса. Честно казано, той ни впечатли много. Снимката не е фонтан разбира се, помещението е малко и беше отделено много малко време за снимане.
Близо до църквата ни пресрещна друг пазач, или по-скоро пазачът - Муска. Тя се оказа по-гостоприемна, седна до мен, остави се да я погаля и по-скоро мърмореше.
След като посетихме планираните места по график, си направихме пикник. Решихме да се установим на брега на местния язовир, там има красиви места.
Много гладни, набързо приготвихме храна.
Тогава камерата ми напомни, че съм забравил да заредя батерията и предателски нареди да смени батерията. Тук снимките свършват.
Обобщавайки пътуването, искам да благодаря на всички участници за приятната компания. А за всички останали горещо препоръчвам да посетят музея на А.Н. Радищев (тя е единствената в България) и църквата в Нижни Аблязово. Благодаря ти.
Сергейсъщо написа доклад с подробна информация за посетените места.