Ранно детско развитие по метода Монтесори
Всеки човек идва на този свят, за да живее собствения си живот, няма два еднакви живота. Мария Монтесори смяташе, че основната задача, целта на душата е себереализацията. Човек може да достигне своя максимум само чрез опит, чрез живеене. Чрез опита на мисълта, чувството, действието. Ако човек бъде лишен от възможността да действа, той никога няма да познае себе си, своите възможности и способности, никога няма да стане това, което би могъл да стане.
Неразделна и много важна част от преживяването е изборът. Светът е така устроен, че човек прави избор всяка секунда от живота си. А всеки избор има своите последствия, той е неизбежен, той е закономерност. Невъзможно е да живееш без да изживееш последствията от своя избор.
Въпросът е как да се отнасяме към тях и какъв е мотивът за следващия избор. Строго погледнато има само два мотива - страх и любов, всичко останало е между тях. Изборът, организиран от любовта, е продуктивен, той води до себереализация. Може да е любов към себе си, към другите, към родителите, към процеса, към света. Изборът, продиктуван от страха, е разрушителен, неефективен по отношение на основната цел. Унищожава всеки страх - страх от оценка, грешки, загуба на любовта на близките, страх от болка, страх от загуба на каквото и да е материално богатство...
Способността да правиш избори, продиктувани от любовта, е пряк път към свободата. Към най-голямата свобода – към вътрешната свобода. Да избираш без страх винаги е най-доброто за себе си и за хората около теб. Това се отнася до съзнателен избор, последствията от който човек е готов да приеме и да живее. Това е самодисциплина, естествена последица от желанието да приемеш резултата. Ако резултатът не ви харесва, можете просто да промените избора.
От всичко това следва разбиране от страна на възрастните на тяхната роля и техните задачиотношение към децата. Какво правим? Предаваме ли им своя опит или помагаме на децата да придобият собствен? И изобщо възможно ли е първото? В какво „тласкаме“ децата си, какви избори им предоставяме, какви избори очакваме? Може ли едно дете до нас да почувства безусловна любов и приемане, не може ли да се води от страха? Даваме ли възможност на детето да изживее последствията от съзнателния си избор или се опитваме да го направим вместо него? Наистина ли вярваме в способността на детето за саморазвитие и самообучение – именно в резултат на опит? Готови ли сме да общуваме със свободни деца, които могат да правят самостоятелен избор?
Би било хубаво да вземем решение за основното нещо: какво виждаме в едно дете - малко слабо тяло или онези огромни вътрешни сили, които ръководят развитието на човек, това, което също се нарича душа?
Всеки непрекъснато създава своята реалност и не може да не твори. Просто не всеки мисли за това, помни го.
Явна е проявата на желание за развитие, за натрупване на опит, за самоосъзнаване при малките деца. Може би е по-добре за нас, възрастните, да не вървим срещу човешката природа, а напротив, да я следваме, помагайки на детето да стане себе си? Мария Монтесори намери начин да направи това и ни го остави в наследство.