Разпространение на информация, уронваща честта и достойнството в интернет

Член 152 от Гражданския кодекс на България ясно определя отговорността за разпространение на информация, дискредитираща честта и достойнството на гражданин на Руската федерация. Включително и в медиите. Това включва и уебсайтове, които официално са медии. Но какво да кажем за други сайтове и форуми, където всеки посетител може да остави не само такава информация, но и обиди.

Решението на съда по иска на гражданин К.

информация
Случаят се развива още през 2010 г., когато определен гражданин К. се обръща към съда по местоживеене с иск за защита на честта и достойнството му. Предмет на иска беше информация във форума на местно, градско ниво. Освен невярна и обидна според жертвата информация, тук са публикувани и негови снимки. Естествено, без негово съгласие. Жертвата поиска да признае информацията за невярна и да задължи собственика на ресурса (или администратора) да премахне тази информация от сайта.

Решението, взето от първоинстанционния съд, е напълно обосновано от гледна точка на действащото законодателство и се основава на разпоредбите на член 152 от Гражданския кодекс на Руската федерация, както и на Конституцията на Руската федерация, която гарантира права и свободи. Включително правото да изразяваш мнение и да го разпространяваш с всички законни средства.

Защо съдът взе такова решение?

В съдебното решение се посочва, че по време на срещата не е доказан фактът на разпространение на информация от собственика (администратора) на форума. Това означава, че тази информация за жертвата е публикувана от трети лица, които не е възможно да бъдат идентифицирани. А в члена ясно се казва, че само лицето, което ги е разпространило, може да бъде задължено да опровергае и заличи дискредитираща и невярна информация за даден гражданин.

Така г-н К постигна следното:

Това решение беше потвърденовисши съдилища по касационни и надзорни жалби. Затова гражданин К обжалва пред Конституционния съд на Руската федерация.

Конституционният съд постанови първоинстанционните съдилища да вземат предвид това решение на върховния орган на съдебната власт и да се произнесат по съответните искове.