Разпространението на екзацербации на стомашни заболявания, свързани с Helicobacter pylori в

Смоленска държавна медицинска академия

Хроничният гастрит (ХГ) заема централно място сред заболяванията на стомаха. В страни с развита статистика се регистрира при 80-90% от пациентите [1,3,4]. Развитието на CG се влияе от етиологични фактори, които са екзогенни и ендогенни. От особено значение е етиологичната роля на Helicobacter pylori (HP), тъй като повече от 90% от CG са свързани с тази инфекция [2]. При почти всички заразени индивиди причинява възпалителни промени в стомашната лигавица (СМ), които са действителният субстрат на гастрита. Смята се, че колкото по-възрастен става човек, толкова по-често HP се открива по време на преглед [1]. Общият процент на заразяване на световното население с HP достига почти 60%. В развиващите се страни, още в детството, този микроорганизъм се открива с висока честота, а до средата на живота инфекцията достига 90-95%. В България носенето на HP е от 60,7 до 100% [4, 5, 8].

Началото на гастрита най-вероятно е абактериално. Дистрофичната и възпалително-модифицирана лигавица е оптималната хранителна среда за HP, а антрумът служи като идеален трамплин за растеж на микроорганизма [4, 8]. Поради наличието на множество екзотоксини, HP е в състояние да има пряк увреждащ ефект върху стомашната лигавица и субмукоза. В същото време възпалителните и атрофичните промени се появяват на всяка възраст, локализират се във всяка част на стомаха и водят до нарушение на неговата секреция и могат да бъдат придружени от различни болкови симптоми [3, 4].

Според световната статистика около7-14% от възрастното население страда от пептична язва (ЯЗ). Болните от това заболяване в България са над 3 милиона, като честотата на поява при жените спрямо мъжете варира от 1:2 до 1:7 [6].

Разпространението на гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) достига 50% сред възрастното население. Симптомите на заболяването се наблюдават еднакво често, както при мъжете, така и при жените. В Западна Европа и Съединените щати обширни епидемиологични проучвания показват, че 40 до 81% от хората постоянно изпитват киселини, които са един от основните симптоми на ГЕРБ [2]. Според български епидемиологични проучвания 20-60% от жителите на България страдат от киселини [2]. Гастроезофагеалната рефлуксна болест често придружава заболявания като CG и PU, които имат сезонни обостряния. Общоприето е, че обострянията на заболяванията на гастродуоденалната зона често се появяват през пролетта и есента.

Целта на проучването е да се проучи честотата на посещенията за екзацербации на хроничен гастрит, пептична язва и гастроезофагеална рефлуксна болест сред различни възрастови групи в зависимост от пола, откриването на Helicobacter pylori и сезона при пациенти на амбулаторно лечение.

Материали и методи на изследване. През 2010 г. в една от клиниките в Смоленск е извършена фиброезофагогастродуоденоскопия (FEGDS) за епигастрална болка при 1217 пациенти (437 мъже и 780 жени) на възраст от 17 до 73 години. Средната възраст е 48.33±2.98 години (мъже 45.08±2.3, жени 50.16±3.4).

От 322 пациенти, изследвани за HP инфекция, положителен резултат се наблюдава при 253 (78,57±0,41%) случая. Определянето на HP се извършва в биопсични проби от антрума и тялото на стомашната лигавица едновременно по два метода:уреазен тест и директна микроскопия. За статистически анализ на резултатите са използвани непараметрични критерии (ниво на значимост α=0,05 Χ 2 критично=3,84, коефициент на корелация).

Резултати и дискусия Сред изследваните пациенти значимо по-чести са пациентите с КГ (в 74,88±0,43%), по-рядко ГЕРБ (14,7±0,35%) и ПУ (10,42±0,31%).

Общият брой на жените, подали заявления за екзацербации на КГ, е повече от два пъти (50,43±0,41%) по-висок от броя на мъжете (24,46±0,45%). Най-висока обжалваемост както при жените (Фиг. 1), така и при мъжете (Фиг. 2) се наблюдава на възраст над 48 години (съответно 14,38% и 14,56%), което, от една страна, потвърждава данните за нарастване на заболеваемостта от хроничен гастрит с възрастта. От друга страна, при жените това може да се дължи на хормонални промени с намаляване на производството на полови хормони, които имат положителен трофичен ефект върху стомашната лигавица. При мъжете също има втори пик на заболеваемост на 18-23 години (12,4%).

При жените ГЕРБ се открива по-често (57,85%), отколкото при мъжете (42,15%). При жените е отбелязана висока честота от 48-годишна възраст и нараства с възрастта, максималната стойност е открита на 60-65 години (25,58%). Висока честота при мъжете е регистрирана на възраст 30-35 години (13,83%), а от 48-годишна възраст тя непрекъснато нараства, като най-голям брой случаи се наблюдават при 54-59 години (18,09%).

През 2010 г. в поликлиниката са регистрирани 114 души за ПУ, от които 24 пациенти (21%) са с диагноза язва за първи път, 12 пациенти са прегледани за ХП, а 11 са с положителен резултат. Само 17 пациенти (15%) са подали заявление за екзацербация. Останалите (64%) FEGDS са извършени във връзка с диспансерно наблюдение.

стомашни

Ориз. 1. Честотата на стомашно-чревните заболявания при жените вв зависимост от възрастта

разпространението

Ориз. 2. Честотата на стомашно-чревните заболявания при мъжете в зависимост от възрастта

В ПУ потърсилите медицинска помощ мъже и жени са приблизително еднакви (50,63% от мъжете и 49,37% от жените). Пиковата честота при жените се наблюдава на възраст 36-41 години (21,79%) и 54-59 години (20,51%), при мъжете - на 30-35 години (15%), 42-47 години (13,75%) и 54-59 години (13,75%).

Съществена роля в честотата на изследваните от нас заболявания играе високата контаминация на лигавицата на HP. При анализа на получените данни е установено, че NR се открива при CG при 80,91±0,81% от изследваните, при ГЕРБ - при 72,97±0,75%, а при PU - при 70,45±0,42%, което вероятно се дължи на масовото лечение на пациенти с PU с антибактериални лекарства. В различните периоди от годината откриването на HP в охлаждащата течност е различно. Имаше връзка между откриването на HP в стомашната лигавица и призивността на пациентите за екзацербации. Екзацербацията на CG е значително по-честа през есента (28,26±0,45%) и през пролетта (27,55±0,45%) (Χ 2 изчислено=4,62> Χ 2 критично; p 2 изчислено=4,13> Χ 2 критично; p 2 изчислено=4,1> Χ 2 критично; p 2 изчислено=4,62> Χ 2 критично, α

Списък на използваните източници:

1. Абдулхаков Р.А. Разпространението на Helicobacter pylori // Казански медицински журнал. - 2002. - Т.83, № 5. - С. 365-367.

2. Исаков В.А. Епидемиология на ГЕРБ: Изток и Запад // Клинична и експериментална гастроентерология 5, 2004. – С. 34–37.

3. Валенкевич Л.Н., Яхонтова О.И. Заболявания на храносмилателната система. Ръководство по гастроентерология за лекари. - Санкт Петербург: Издателство DEAN, 2006. - 656 с.

4. Василев Ю. В. Хроничен гастрит// Consilium medicum, App. Брой 3-2002, стр. 6-10.

5. Възраст и ерадикационно лечение на пептична язвадуоденум / О.Н. Минушкин и др.// Терапевт. арх. - 2007. - N2. - C. 22-26.

6. Канарейцева Т.Д., Чернуцкая С.П., Гервазиева В.Б. Морфоимунологични критерии за диагностика на гастрит, свързан с Helicobacter pylori // Експериментална и клинична гастроентерология. - 2010. - № 2. - С. 22-26.

7. Лазебник Л.Б., Василиев Ю.В., Щербаков П.Л. и др.. HELICOBACTER PYLORI: разпространение, диагностика, лечение // Експериментална и клинична гастроентерология. - 2010. - № 2. - С. 3-7.

8. Никитин Г.А., българсиянов В.В. Оптимизиране на фармакотерапията при пациенти с пептична язва, свързана с Helicobacter pylori в терапевтичната област // Farmateka - 2008, № 10. - С.65-68.