Два отбора се борят за шефския пост на РПЦ - Български вестник
Въпреки че за поста шеф на ОКР има номинирани седем кандидати, основната борба всъщност ще се води между двата отбора – тези, които сега са начело на българското олимпийско движение, и тези, които са готови да се опитат да променят сегашното не особено проспериращо състояние на родния олимпийски спорт. С други думи, ако погледнете по същество, сегашното противопоставяне е не толкова борба на личности и амбиции, колкото на две позиции, два различни подхода към проблемите на организирането на българския спорт. Това е избор между онези, които биха искали да оставят всичко както си беше, и тези, които не са доволни от съществуващата ситуация.
Напоследък много бивши спортисти, чиито амбиции се допълват от съответния шампионски характер, характер на победителите и паметта за времето, когато страната се гордееше с победите си, изместиха бившите съветски функционери с опит в комсомолската и партийна работа на ръководни позиции, включително федерации в индивидуалните спортове.
Тези хора, които все повече действат като единен екип от съмишленици, са доста добре запознати със спортните проблеми и успяха да натрупат значителен опит в областта на управлението на спортни организации, за да разберат какво и как им пречи. И имат сериозни конкретни претенции към сегашното ръководство на РПЦ, натрупани напоследък.
Тези твърдения се отнасят преди всичко до недостатъчните, по мнението на много лидери на федерациите, усилия на централното ръководство на ROC да защити престижа на вътрешния спорт и правата на нашите спортисти на международната арена. Многобройни скандали както по време на Олимпиадата в Солт Лейк Сити, така и по време на последната лятна олимпиада в Атина (достатъчно е да си припомним нашите фигуристи, скиори, Алексей Немов ии др.) ясно показа, че българските спортни функционери, в съответствие с най-лошите съветски традиции, се интересуват от всичко друго, но не и от действителните спортни постижения и престиж на страната.
По принцип сегашният екип от ръководители на ROC не крие факта, че смятаха и продължават да смятат финансовия компонент за своя основна задача, тоест намирането на пари за спорт, работата със спонсори. И именно за успехите в тази насока си приписва настоящият ръководител на РПЦ Леонид Тягачев в множество интервюта, дадени в навечерието на отчетно-изборното събрание. Няма съмнение, че в днешния свят финансовият компонент наистина е един от основните, но времето, когато българският спорт беше оставен на произвола на съдбата и всяка спортна федерация оцеляваше сама, разчитайки само на собствените си сили, отмина. Поредното доказателство за това може да са цифрите, които бяха обявени тогава на съвместна пресконференция на Тягачев и шефа на Росспорт Вячеслав Фетисов преди заминаването на делегацията ни за Олимпиадата в Атина - от 109 милиона долара, похарчени за подготовката на българския олимпийски отбор, 100 милиона са отпуснати от държавата. И само останалите 9 милиона се падат на спонсорите.
Това, очевидно, обяснява не винаги подчертаната, но доста очевидна конфронтация между РПЦ и представителя на държавата в тази област - Росспорт. Тягачев и компания предпочитат да акцентират върху принципа, че държавата не трябва да се намесва в делата на една обществена организация и не трябва да я контролира по никакъв начин - нито нейните разходи, нито резултатите от нейната дейност. Дори и в същото време тя да й дава парите – в пълно съответствие с развилата се през 90-те не много добра традиция, позната ни от историята на възникване иформирането на богатствата както на сегашните, така и на прословутите олигарси, потънали в забвение.
Тази позиция се олицетворява от такива фигури като Ирина Роднина, Александър Карелин, Владислав Третяк, Александър Попов, Шамил Тарпищев, Михаил Мамиашвили, Мария Киселева, Валентин Балахничев, Дмитрий Сватковски, Арсен Фадзаев. Тези хора са многократни олимпийски шампиони, неизменно носещи златни медали на националния ни отбор, и ръководители на най-успешно работещите спортни федерации. Сред тях са депутати от Държавната дума (включително председателят на Комитета на Държавната дума по физическа култура, спорт и младежки въпроси Владислав Третяк), членове на международни спортни организации, които са добре запознати със спецификата на спорта. Всъщност те са подкрепени и от ръководителя на Росспорт Вячеслав Фетисов, който формално остава сякаш над сблъсъка (като държавен служител, той не може открито да подкрепи нито един от кандидатите, но появявайки се на неотдавнашна пресконференция в компания с Ирина Роднина, Шамил Тарпищев и други, той изрази на коя страна са неговите симпатии, още повече че разногласията му с Леонид Тягачов далеч не са тайна за спортната общност). Лидер на този отбор без съмнение е Ирина Роднина, председателят на Централния съвет на ВДО "Спортна България", която наскоро стана член на Обществената камара при президента на Руската федерация.
Формално, освен Леонид Тягачев, настоящият ръководител на ROC и президент на Федерацията по алпийски ски и сноуборд, и Ирина Роднина, за поста председател на ROC се борят още петима кандидати. Но всъщност всички те представляват две различни гледни точки за ролята и мястото на РПЦ в днешна България. И изборът на председател на тази организация не е избор на личности, това е избор на пътища за развитиеБългарски спорт. Необходимо е официалните лица да участват и да се бият заедно със спортистите. В крайна сметка всички са уморени от постоянни борби и дрязги, в които самите спортисти и спортът са забравени под натиска на различни финансови интереси.