Разслояването на българското общество социални експлозии Society Newsland – коментари, дискусии и

Росстат отново реши да ни зашемети с данните си. Според статистическата ни служба разликата в доходите на бедните и богатите в България намалява вече трета поредна година. И това се случва на фона на статистически ръст на бедността.
Така според резултатите от 2011 г. разликата между доходите на 10% от най-богатите и 10% от най-бедните българи е 16,3 пъти срещу 16,5 пъти през 2010 г.
И сега Росстат съобщава, че тази цифра в България намалява. Освен това, отдавна: "коефициентът на средства", съдейки по изявленията на статистиците, намалява вече трета поредна година. През 2009 г. тази цифра е била на ниво 16,7 пъти, през 2010 г. - 16,5 пъти, през 2011 г. е 16,3 пъти. Тоест постепенното намаляване на коефициента в продължение на три години всъщност не надхвърля границите на статистическата грешка.
Това обаче е само един поглед върху проблема. Друго виждане беше представено в изследване на Института по социология на Руската академия на науките „Българското общество, каквото е“.
Бедността в България не намалява дори и в сравнително проспериращи години Социолозите от академичния институт са разделили цялото ни общество на 10 прослойки. Първите две прослойки са хората под прага на бедността и на прага на бедността. Тези в България по техни изчисления са 16%.
Третата и четвъртата прослойка са българите, балансиращи на ръба на бедността и нуждаещите се. А те са 43% от населението. Освен това четвъртата прослойка (бедните) се характеризира с т. нар. „модален“, тоест най-характерният стандарт на живот на българина. Общо тези четири прослойки, чиито представители могат да се обединят с една дума "бедни", съставляват 59% от населението на страната.
Още четири прослойки - от пета до осма - съставляват 33%: това са "средните прослойки на българското общество". И накрая, девети и десетипрослойки са, според терминологията на изследователите, "проспериращи българи", техните 6-8%. В същото време, по стандартите на западните страни, те са по-склонни да принадлежат към средната и горната средна класа.
Какво е българската бедност? Първо, не намалява дори в сравнително проспериращи години. И така, към края на първата половина на 2011 г. броят на хората, които са били под прага на бедността и на прага на бедността, според Росстат, дори се е увеличил в сравнение със същия период на 2010 г. - от 13,5% на 14,9% (данните на социолозите от Руската академия на науките почти съвпадат - 16%).
Българският беден е най-старият сред останалите слоеве: средната му възраст е 47 години, средната средна класа е 42 години, а средният богат човек е едва 33 години.
Сред другите показатели трябва да се отбележи, че най-високата концентрация на бедност сред младите хора се отбелязва в работническите селища: там 25% от хората под 30 години са под и на прага на бедността. В големите градове - 16%. Най-малък е броят на обеднелите младежи в малките градове - 9%.
Ако вземем класове, тогава най-висока концентрация на бедност се регистрира сред работниците - 63%. Тоест днес работната специалност автоматично означава попадане в 1-4 прослойки. За сравнение, само 10% от офис персонала е беден.
Всичко това позволи не само на българските, но и на западните социолози да говорят за появата в България на някакво изключение за развития свят - "работеща бедност". В Западна Европа например човек, който има законни доходи, не може да попадне в прослойка по-ниска от „бедни“.
От това изследователите на РАН правят извода, че основната причина за бедността в България са макроикономическите фактори и състоянието на пазара на труда. Друг сериозен фактор, потвърждаващ този извод, е много големият брой хора с по-високи и непълнивисше образование сред бедните - 27%.
Разбира се, жилището се превърна в една от основните характеристики, които разделят хората на слоеве. Именно по характера и площта на заеманото жилище богатите днес се отличават най-много от всички останали слоеве на българите. Така сред анкетираните бедни само 14% живеят в 3-4-стайни апартаменти, а нито един човек не живее във вила или имение. В същото време сред богатите 61% имат 3-4-стайни апартаменти, а 11% живеят в имения.
Сред бедните по-малко от 25% от общата площ на човек има 80%, а повече от една трета от тях (тоест около 20% от населението на България) струват до 10 квадратни метра. м. В богатите повече от половината имат от 40 квадратни метра. м. на човек, над 25% - над 60 кв.м. м.
Друг важен фактор за днес: само 6% от бедните семейства имат компютър. Сред населението на България като цяло 19% имат компютър. Като цяло само 38% от населението в страната притежава компютърни умения, а сред бедните делът на такива е 19%.