Разумен риск
1. Понятието и значението на разумния риск.
2. Условия за легитимност на разумен риск.
3. Разликата между разумен риск и крайна необходимост.
Понятието и значението на разумния риск.
В правната литература има различни подходи към формулирането на същността на това понятие. Авторите на моделния кодекс смятат, че действие, което е причинило увреждане на защитени интереси, не се признава за престъпление, ако е извършено при условия на легитимен риск с цел постигане на обществено полезен резултат от професионална дейност. От дефиницията следва, че само професионалистите имат право да поемат рискове, докато съдбата на всички останали е пасивно възприемане на реалността. Съставителите на Основите на наказателното законодателство предложиха правило, според което действието не е престъпление, въпреки че попада в признаците на деяние, предвидено от наказателния закон, но представлява оправдан професионален или икономически риск за постигане на обществено полезна цел. В този случай положителната страна на рисковите действия не е ясно разграничена, остава признак на противоправност, въпреки че самото това обстоятелство се нарича деяние, изключващо престъпността.
Трябва да се признае, че правилото за същността на рисковите действия е най-пълно и законно формулирано в новия Наказателен кодекс. Съгласно член 41 от Наказателния кодекс не е престъпление причиняването на вреда на защитени от закона интереси при разумен риск с цел постигане на обществено полезна цел.
Законодателят признава правото на риск за всеки гражданин, независимо от неговата професионална дейност и вида на извършените действия. Освен това правото на риск се признава във всяка сфера, а не само в производствената и икономическата, във връзка сотколкото намери добра дефиниция - разумен риск. Рискът се признава за оправдан, ако социално-полезната разлика не може да бъде постигната чрез други действия (бездействие) и лицето, което е допуснало риска, е взело достатъчно мерки, за да предотврати увреждане на защитените от наказателното право интереси (част 2 на член 41 от Наказателния кодекс).
Условия за легитимност на оправдания риск.
Теорията и практиката са формулирали условията за легитимност на оправдан риск (такива условия са директно посочени в списъка на смекчаващите вината обстоятелства, представен в член 61 от Наказателния кодекс).
1. При разумен риск вредата е причинена в резултат на действия или бездействия, които са предприети за постигане на полезна цел. Това означава, че поемащият риск се стреми към открития, към успехи, от които се възползват много хора, цялото общество и държавата. Важността на откритието, положителният резултат може да носи заплаха от причиняване на значителна вреда (например лъчева болест при откриване на радиоактивни елементи). Възниква естествен въпрос: ако човек рискува в името на постигането на лична изгода (обогатяване, максимизиране на печалбата), това обхваща ли се от понятието „постигане на обществено полезна цел“?
2. Обществено полезна цел не може да бъде постигната с други средства, несвързани с риск. В противен случай отговорността възниква на общо основание (например дизайнер може да използва робот, за да тества нови технологии, но пренебрегвайки тази възможност, поема риск и изпраща човек да умре).
3. При наличие на разумен риск, действията не трябва да нарушават преките предписания на закона или други нормативни актове, правилата за поведение при изпълнението на тези видове дейности. Рисковите действия трябва да се основават на обективни знания и дългогодишен опит,натрупани в дадена област. Възможна е ситуация, когато действията на рисковия човек са насочени към опровергаване на съществуващи идеи и теории. Но опровержението трябва да се основава на точно изчисление, на анализ на всички позиции по даден проблем.
4. Лицето, допуснало риска, е взело достатъчно мерки за предотвратяване на увреждане на защитени интереси. В закона не е разкрита достатъчността на мерките, т.е. имаме друга оценъчна концепция. Според нас достатъчността на мерките се състои от обективни и субективни критерии. Първо, тези мерки трябва да се отнасят както пряко към действия, насочени към постигане на обществено полезна цел, така и към осигуряване на тяхната безопасност (получаване на надлежно разрешение, спазване на всички инструкции и правила за съответния вид работа, инсталиране на предпазни устройства). На второ място, субективният критерий предполага, че лицето съзнава възможността и степента на вредните последици, но предприема всички необходими мерки вредата да не настъпи или поне да е минимална.
Ако всички тези условия са изпълнени, рискът се признава за оправдан и настъпването на вредни последици не води до наказателна отговорност.
Законодателят е предвидил и условията, при които рискът може да бъде признат за неоснователен.
1. Рискът очевидно беше свързан със заплаха за живота на много хора. Основният критерий в този случай е лицето, изложено на риск, да е осъзнавало възможността за такива последици преди да започне действията си.
По отношение на чл. 41 от Наказателния кодекс екологично бедствие трябва да се разбира като вреда, причинена на природата в резултат на човешка дейност и застрашаваща самата биологична основа на човешкото съществуване (аварии на газопроводи и нефтопроводи, радиоактивно замърсяване наширока зона, мащабни горски пожари). Понятието обществено бедствие е тясно свързано с понятието обществена безопасност. Съгласно Закона за сигурността на Република България от 1992 г., обществената сигурност е състоянието на защитеност на жизнените интереси на обществото от вътрешни и външни заплахи. По отношение на обществото неговите жизнени интереси се определят от съвкупността от потребности, чието задоволяване надеждно осигурява съществуването и възможността за прогресивно развитие на обществото. Общественото бедствие може да се определи като негативни последици, възникнали в резултат на необмислени, необмислени действия на човек, водещи до лишения и страдания за много хора (аварии на топлопроводи през зимата, разрушаване на жилищни сгради, възникнали по време на полагането на метро линия до къщи поради грешки в изчисленията при оценка на твърдостта на почвата). Субективната страна се характеризира като правило с небрежна форма на вина под формата на престъпна лекомислие. Лицето осъзнава, че действията му са свързани с неразумен риск, предвижда възможността за сериозни последици, но самонадеяно разчита на тяхното предотвратяване (членове 109, 168, 246 от Наказателния кодекс на Руската федерация).
Разликата между разумен риск и крайна необходимост.
Разумният риск трябва да се разграничава от случаите на крайна необходимост. Когато е абсолютно необходимо, има източник на опасност, а самите действия са насочени към предотвратяване на вредата; с разумен риск, действията не се дължат на непосредствена опасност, те са насочени към постигане на обществено полезна цел. Ако е абсолютно необходимо, причинената вреда трябва да бъде по-малка от предотвратената вреда; при оправдан риск размерът на вредата не е от решаващо значение за оценка на действията на застрашеното лице. Нарушаване на условията за легитимация на оснрискът също се признава като смекчаващо вината обстоятелство (клауза "g" част 1 на член 61 от Наказателния кодекс).