Реакционна система - Голямата енциклопедия на нефта и газа, статия, страница 1
Реактивна система
Реагиращата система се разглежда като квазимолекула с конюгирана система от връзки. By analogy with hydrocarbons with conjugated bonds, the energy of the reacting system can be represented as the sum of the energy of the main reaction complex (quasi-allyl radical, complex C). It has been suggested that for strictly hemolytic reactions, the conjugation energy during the reaction act can be represented as a linear function of the variables a and y, depending on the configuration of the nuclei; the conjugation energies of the groups R: and R2 in the initial and final states are parameters of this function. It is shown that a - f - y 1 during the entire reaction act. In the normal state, α and γ take on certain values that satisfy the indicated ratio and are the same for the entire series of reactions of the same type.This leads to the Complete rule, to series of reactivity for radicals and valence-saturated molecules, and to the antibatism of these series.[1]
Реакционната система в точката на преминаване (в състояние на активиран комплекс) има редица съществени характеристики. [2]
Реагиращата система преодолява прохода в най-ниската точка. [3]
Реагиращата система (квадрициклан - норборнадиен) е описана в прост четириелектронен модел с отчитане на взаимодействието на електроните. Повторното заселване на гранични орбитали с различна симетрия, което е характерно за реакции със забрана на орбиталната симетрия, се взема предвид при изчисляването на потенциалните енергийни повърхности чрез включване на единично и двойно възбудени електронни конфигурации. Оказа се, че смесването на възбудените състояния на реагентите с основното състояние на реагентите става само в присъствието на метален комплекс. В резултат на това енергията на активиране на каталитичния процессе оказва много по-малка от енергията на активиране на некаталитичния процес. Обяснява се ефектът върху катализа на такива фактори като резонансното взаимодействие на реагентите с катализатора, ефектите на електронната корелация в катализатора и реагиращата система. [4]
Реагиращите системи с дифузия могат да имат огромен брой стабилни стационарни състояния, които съответстват на нехомогенни пространствени разпределения, наречени g и c-сипативни структури. [5]
Реагиращата система в началния момент на реакцията е симетрична. След като вече са се появили равни количества () - и (-) - молекули на продукта, ефектът на дисиметричен агент започва да се проявява, избирателно унищожавайки един от антиподите. [7]
Реагиращата система в началния момент на реакцията е симетрична. В резултат на реакцията се образува рацемат с a0, след това с NdN05. След като вече са се появили равни количества () - и (-) - молекули на продукта, ефектът на дисиметричен агент започва да се проявява, избирателно унищожавайки един от антиподите. [9]
Реагиращата система обаче не е изолирана. Когато се нагрява, топлината се отвежда в околното пространство, което може да попречи на неограниченото развитие на процеса. Топлинна експлозия е възможна само в определени граници (по отношение на състава, състоянието на средата и естеството на оборудването), когато скоростта на отделяне на топлина надвишава скоростта на отделяне на топлина и топлинният баланс на реактора се оказва положителен. Топлинните загуби от реагиращата среда играят значителна роля само в началния етап на процеса, при умерени температури. Основната част от реагента се превръща в продукти на горене при температури много по-високи от 7, когато скоростта на реакцията е много висока. [10]
Химически реагиращата система N204 2NO2 се държи като едно вещество ине като смес от два вида молекули, така че има еднакви точки на топене и кипене, критични параметри и една линия на насищане. [единадесет]
Ако реагиращата система, заедно с газообразната фаза, съдържа твърди и течни фази, тогава е ясно, че когато системата като цяло е в равновесие, тогава ще има както химично равновесие в газообразната фаза, така и фазово равновесие между различните фази. С други думи, можем условно да разглеждаме всяка реакция като хомогенно равновесие в газовата фаза, тъй като можем да приемем, че всички вещества имат някакво налягане на наситените пари. [12]
Химически реагиращата система N2O4: st2NO2 има такава крива на линията на насищане, че върху този топлоносител може да се изгради кондензационен цикъл с по-ниски параметри на цикъла на стационарни атомни електроцентрали по отношение на налягане 1 1 - 1 4 atm и температура 18 - 22 C. [13]
Химически реагиращите системи също представляват голям интерес като охладители за ядрени реактори. Отличителна черта на химически реагиращите системи е, че процесът на пренос на топлина в тях се осъществява както чрез молекулярна топлопроводимост, така и чрез концентрационна дифузия под формата на химична енталпия. Приносът на химическата енталпия към общия топлинен баланс, например за системата N2O4 t2NO2, достига големи стойности, а ефективната топлопроводимост може да бъде до порядък (3–9 пъти) по-висока от обичайната молекулярна топлопроводимост, което съответно влияе върху интензивността на топлообмена. В експериментални изследвания, проведени в Института по ядрена енергетика на Академията на науките на Белоруската ССР, върху азот и N2O45 2NO2 при сравними условия в температурния диапазон 25–80 ° С при налягане / 15 atm, коефициентите на топлопреминаване са 6–8 пъти по-високи, отколкото при инертен газ върху химически реагиращия топлоносител N2O4. [14]
Химически реактивенсистеми, имащи високи топлинни свойства, са обещаващи охлаждащи течности за ядрени реактори с газово охлаждане, откриват големи възможности за създаване на ядрени реактори с бързи неутрони с газово охлаждане. [15]