Рецензии на книгата Историята на кавалер дьо Грийо и Манон Леско

Антоан Франсоа Прево

ISBN:978-5-486-01784-1
Година на издаване:2008 г
Издател:Книжен свят, Литература
Серии:златни страници за любовта
Език:български

Този том представя разказа "Историята на кавалер дьо Грийо и Манон Леско", който разказва за фаталното и неустоимо чувство на любов, и романа "Историята на една гъркиня".

Рецензия за най-добра книга

Възвишените чувства, с които изисканата френска литература изобилства, просветлявайки умовете ни, подлагат на изпитание сърцата ни. Благородни стремежи на душата, гневни изблици на обидена чест.

- Какви други чувства? Пусни ми хормона - така се наричат ​​тези чувства. Намерена романтика, уф. - Извинете, кой сте вие? А. Ти обаче си само в главата ми. Просто. Какво не ви хареса в тази прекрасна история? Френска класика, между другото! Много следващи поколения писатели са израснали върху тази литература. - Да, ама вчера садих мушкато на оборски тор, какво от това? - Ах, какво филистерство! Позволете ми! Как смееш да допускаш такива низки сравнения? - И какво да сравня нещо? Ако опишете двора с красивите си думи, ще спре ли да мирише на кокошки? - Разбира се! Именно в това е стойността на литературата като изкуство – тя може да придаде святост, да изрази истинските пориви на душата, когато човек извършва постъпки, понякога най-подли. - Откажете се. Какви импулси има? Срещнали се двама мошеници, бога, и честно да излъжем народа! - Но те извършиха действията си под влиянието на страсти. И дори. любов.Против здравия разум. По-специално, колко голямо е непознатото желание за самоунищожение в Chevalier de Grieux! Наистина, това е един от първите психологически романи. - Такива психологически романи вече има - като тези на Горгон и Малахов - са пълни всеки ден по телевизията. И навсякъде има само тези manons и grie, прости ми, Господи. Преди го нямахме. Всичко от тази проклета Гейропа. - Уф.

Минаха няколко века, а "Манон" все още продължава да предизвиква у читателя мозъчна и сърдечна дейност, пристъпи на паника и бяс (най-вече бяс, разбира се), както и временно раздвоение на личността. Не говори ли това за основното свойство на един признат класик – вечността. Съществуваща извън времето, "Манон" остава своеобразна архетипна схема, която се чете от всяко поколение, която може да се появи във всяка форма на изкуство във всяка епоха. Следователно, такива знаци.

Възвишените чувства, с които изисканата френска литература изобилства, просветлявайки умовете ни, подлагат на изпитание сърцата ни. Благородни стремежи на душата, гневни изблици на обидена чест.

- Какви други чувства? Пусни ми хормона - така се наричат ​​тези чувства. Намерена романтика, уф. - Извинете, кой сте вие? А. Ти обаче си само в главата ми. Просто. Какво не ви хареса в тази прекрасна история? Френска класика, между другото! Много следващи поколения писатели са израснали върху тази литература. - Да, ама вчера садих мушкато на оборски тор, какво от това? - Ах, какво филистерство! Позволете ми! Как смееш да допускаш такива низки сравнения? - И какво да сравня нещо? Ако опишете двора с красивите си думи, ще спре ли да мирише на кокошки? - Разбира се! Тук се крие стойността... Разширяване