РЕЧ. РЕЧЕВА ДЕЙНОСТ. ОБЩУВАНЕ, ВИДОВЕ И ПРАВИЛА НА ОБЩУВАНЕ
Без комуникация, както без въздух, човек не може да съществува. Способността да общува с други хора позволи на човек да постигне висока цивилизация, да пробие в космоса, да потъне на дъното на океана, да проникне в недрата на земята. Общуването позволява на човек да разкрие своите чувства, преживявания, да разкаже за радости и скърби, за възходи и падения.
Комуникацията за човек е неговото местообитание. Без комуникация е невъзможно формирането на личността на човека, неговото възпитание и развитие на интелекта. Комуникацията помага за организиране на съвместна работа, очертаване и обсъждане на планове и тяхното изпълнение.
Овладяването на изкуството на общуването, изкуството на словото, културата на устната и писмената реч е необходимо на всеки човек, независимо от това с какъв вид дейност се занимава или ще се занимава.
Умението да общуват е особено важно за бизнесмени, предприемачи, мениджъри, организатори на производство, хора, занимаващи се с управление.
Предлагаме упражнения по тази тема.
Чуйте текста и изпълнете задачите.
Какво е комуникация, какви са нейните компоненти? Нека помислим върху тези думи:
Дарът на словото е една от най-удивителните и най-човешки способности. Толкова сме свикнали постоянно да използваме този прекрасен дар на природата, че дори не забелязваме колко съвършен, сложен и мистериозен е той. Човек има идея. За да го предаде на друг, той произнася думите. Не е ли учудващо, че акустична вълна, родена от гласа на човек, носи всички нюанси на неговите мисли и чувства, достига до слуха на друг човек и веднага всички мисли и чувства стават достъпни за този човек, той разбира техния скрит смисъл и значение?! (Монтен) Как става това?
Задачи към текста:
Сигурно някой от тях се е замислилвъзникват в съзнанието предмет на разговор, тема за обсъждане. Това е второто условие. Трето, необходимо е познаването на езика, на който общуват. Само тогава мислите и чувствата на говорещия стават достъпни и разбираеми за другия.
2) На какви условия трябва да отговарят събеседниците, за да може комуникацията да носи радост?
3) Винаги ли сте приятни събеседници?
Съставете диалози по темата „Общуване, правила за общуване“.
В живота на повечето хора доминира ежедневната комуникация. Тя е най-често срещаната. Не само у дома, в семейния кръг, но и на работа, на улицата, в градския транспорт, във влака, особено когато пътят е дълъг, ние често влизаме в контакт с другите, за да попитаме нещо, да научим нещо, да се посъветваме, да разкажем, както се казва, да отнемем душата, накрая, просто да прекараме времето. Но дали такъв разговор винаги е успешен? Винаги ли сме доволни от него?
Ето една добре позната фразеологична единица, която често се използва в речта. Прочетете историята на неговия произход и запишете няколко фразеологични единици, обозначаващи други човешки недостатъци. Колко често използвате фразеологични единици в собствената си реч? В какъв стил са най-подходящи и защо? Подгответе съгласуван отговор, като използвате текста по-долу.
„Говори на вятъра“ означава безотговорно, необмислено, без да придаваш значение на собствените си думи. Това е много стар образ: на хората винаги им се е струвало, че вятърът, глътка въздух подхваща думите и ги отнася някъде.
Дори и в случая с древния певец Омир, Евриал („Одисея“), от когото се изплъзна някаква суровост, се извинява на „хитрия Одисей“: „Ако казах дръзка дума, нека вятърът я отвее и разпръсне...“ Разговаряйки в подземното царство с душата на своя колега Агамемнон, мъдрият Одисей (известен още като Одисей) учитой: „Не е добре да говориш на вятъра ...“
Хиляди години по-късно немският поет Г. Хайне, напротив, възкликна:
О, ако можех да слея тъгата и тъгата си в една дума и да хвърля тази дума във вятъра, така че вятърът да я отнесе ...
Както можете да видите, хората се отнасят към думите и вятъра по различни начини, но все пак „говоренето на вятъра“, „хвърлянето на думи на вятъра“ най-често се разбира като признак на несериозно, неправилно отношение към собствените си думи и към обещанията, изразени в тях. И, обратно, „не хвърляйте думи на вятъра“ означава: „да приложите на практика казаното, да бъдете господар на думата си“.
Прочетете и озаглавете текста. Разкажете ни как общуват съвременните млади хора. Формулирайте основните правила за общуване. Как избягвате вербалния контакт с неприятни хора? При какви условия общуването може да се нарече приятно?
Комуникацията е сложен, многостранен процес на установяване и развитие на контакти между хората, породен от необходимостта от съвместни дейности и включващ обмен на информация, разработване на стратегия за взаимодействие, възприемане и разбиране на друг човек.
Спецификата на комуникацията се определя от факта, че в нейния процес субективният свят на един човек се разкрива пред друг. В общуването човек се самоопределя и самопредставя, разкривайки своите индивидуални характеристики. Общуването ни се осъществява на различни места, по различно време и с различни събеседници. В зависимост от ситуацията ние използваме езиковите функции по различни начини. Една от най-важните задачи на лингвистиката е да разбере как хората използват езика в процеса на комуникация или, както казват учените, в процеса на комуникация.
Ето поговорките, свързани с красноречието, общуването, културата на речта. Опитайте се да създадете свой собствен афоризъм, запишете го и го излъскайте няколко дни.Запишете любимите си цитати в бележника си.
1. Словото е едно от най-великите инструменти на човека, Безсилно само по себе си, то става мощно и неотразимо, казано умело, искрено и навреме. Той е в състояние да увлече самия говорещ и да заслепи него и околните с блясъка си. (Кони Анатолий Федорович, български юрист, общественик)
2. Всяка реч трябва да бъде съставена като живо същество: трябва да има тяло с глава и крака, а торсът и крайниците трябва да пасват и да съответстват на цялото. (Платон, древногръцки мислител, философ, ретор от 5-4 век пр.н.е.)
3. Разработвайки мисъл в речта, първо трябва да поставите нейната схема в ума на слушателя, след това да я представите на въображението във визуално сравнение и накрая, върху мека лирична подплата, внимателно да я поставите върху слушащото сърце ... (Ключевски Василий Осипович, български историк).
4. Само развитието на темата прави речта възхитителна ... За да привлечете слушателя, да възбудите вниманието му и да го подготвите за неговите учения, изложете въпроса кратко и ясно, така че всичко в него да е разбираемо; обосновете своята гледна точка и опровергайте обратното и накрая затворете всичко с разпалващо или успокояващо заключение. (Цицерон Марк Тулий, римски оратор, философ, държавник).
Анализирайте изказването на великия български писател, препишете цитата в тетрадка. Слушайте речта на вашите близки, роднини, радио и телевизионни говорители и дайте описание на тяхната реч. Каква форма на реч (устна или писмена) сте развили в по-голяма степен и защо според вас?
„Единственото средство за умствено общуване между хората е словото“, каза Л. Н. Толстой, „и за да бъде възможно това общуване, трябва да използвате думите по такъв начин, че с всяка думасъответните и точни понятия несъмнено бяха предизвикани във всеки.