Реферат Български народни приказки - Банка с резюмета, есета, доклади, курсови и дипломни работи
След предварителна речникова работа учителят информира децата, че новите думи, които са чули днес, живеят в приказка, която той сега ще разкаже. След като слушате приказка, препоръчително е да проведете разговор с децата по нейното съдържание. Можете да зададете няколко въпроса. За да подчертаете още веднъж идеята за приказка, можете да преразкажете сюжета, съдържащ тази идея.
В средната група децата трябва да бъдат научени да оценяват правилно действията на героите, самостоятелно да намират правилните думи и изрази.
В по-старата група децата в предучилищна възраст се научават да определят и мотивират отношението си към героите на приказките (положителни или отрицателни). Децата на тази възраст самостоятелно определят вида на приказката, сравняват ги помежду си и обясняват спецификата.
В подготвителната група за училище специална роля играе анализът на текста на приказка. При първо четене е важно да се покаже приказката като цяло. При второстепенното запознаване трябва да се обърне внимание на художествено-изразните средства. Тук въпросите са от особено значение: "За какво е историята? Какво можете да кажете за героите на приказката? Как оценявате постъпката на този или онзи герой? Какво се случи с героите на приказката?" С помощта на въпроси можете да разберете какви изразни средства се използват в приказката. Необходимо е да дадете на децата творчески задачи да измислят сравнения, епитети, синоними. Запознаването с приказката "Снежанка" може да започне с разговор. "Кой от вас обича зимата? Защо? - пита учителят децата. - Какво сте изваяли от снега през зимата? И сега ще ви прочета за едно момиче, наречено Снегурочка." След това учителят задава на децата следните въпроси: "Какво прочетох приказка или стихотворение? Как разбрахте, че това е приказка? Кой харесахте в приказката? Защо? Каква беше Снежната девойка? Как разбрахтеЗащо мислите, че се казваше така?
Следователно значението на приказките за възпитанието на чувствата у детето е голямо. Приказката е източник на детско мислене, а мисълта на детето в предучилищна възраст е неделима от чувствата и преживяванията.
4. Анализ на българската народна приказка "Колобок"
Българска народна приказка "Натруфен човече" - приказка за животни.
Приказка за това как една жена, по молба на дядо си, изпекла кравай и го "сложила на прозореца да изстине". И джинджифиловото човече скочи от прозореца и се претърколи по пътеката. Докато се търкаляше, срещна различни животни (мечка, заек, вълк). Всички животни искаха да ядат кифличката, но той им изпя песен и животните го пуснаха. Когато срещна лисицата, меденката й изпя песен, но тя се престори на глуха и помоли кифлата да седне на пръста й и да я изпее още веднъж. Натруфеното човече седна на носа на лисицата и тя го изяде.
Главните герои на приказката са меденката и лисицата. Натруфен човек - мил, прост, смел. Лисица - умна, привързана.
В приказката има повторения на фрази като „Натруфен човече, кифла, ще те изям“, „Не ме изяж, песен ще ти изпея“. Повтаря се и песента на колобка.
Децата трябва да обяснят такива думи като дънна бъчва, плевня, изстине.
Приказката отговаря на изискванията за съдържанието на произведенията за деца, тоест е достъпна за детското разбиране, интересна за деца, малка по размер, езикът е прост, сюжетът се развива бързо, малък брой неразбираеми думи.
Тази приказка е предназначена за четене на деца от начална и средна предучилищна възраст.
Библиография
1 Аникин В.П. Българска народна приказка / В. П. Аникин - М.: Просвещение, 1977 - 430-те.
Афанасиев A.N. Българска народна приказка / А. Н. Афанасиев - М .: Образование, 1980 - 111с.
Белински В.Г. Пълни произведения, том 4 / В. Г. Белински - М .: Образование, 1970 -107s.
Детска литература. Учебник за педагогически училища. Изд. Е. Е. Зубарева - М .: Образование, 1989 -398s.
Нартова-Бахавер С. К. Народната приказка като средство за спонтанна психотерапия. - М., 1996.-С. 3-14
Никифоров А.И. Приказка, нейното съществуване и носители / А. И. Никифоров - М .: Образование, 1930 - 105s.
Ожегов С.И., Шведова Н.Ю. Тълковен речник на българския език / С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова - М.: Азбуковник, 1997 - 944 с.
Пастернак Н. Децата се нуждаят от приказки като въздух // Предучилищно възпитание.- № 8-2008. -23-35с.
Попов Л.К., Попов Д.К., Кавелин Я. Пътуване в страната на добродетелите. Ръководство за родители по образование. / L.K. Попов, Д. К. Попов, Ж. Кавелин - С.-П.: Нева, 1997 - 108с.
Проп В.Я. Българска приказка / В.Я.Пропп - Л .: Лениздат, 1984 - 263 с.
Проп В.Я. Историческите корени на приказката / В. Я. Проп - Л .: Лениздат, 1986 - 415s.
Сухомлински V.A. Давам сърцето си на децата / В. А. Сухомлински - Мн .: Народная асвета, 1981 - 287 с.
Стаценко Р. Методи за запознаване на децата с художественото слово / / Предучилищно възпитание - № 7 -1980-6-11s.
Ткацки И.Л. Бързайте да правите добро // Пионер - 1990 - № 5 - 55с.
Ушински К.Д. Събрани съчинения. Детски свят и читател / К. Д. Ушински - М .: Образование, 1986 - 350-те.
Франц фон М.-Л. Психологията на приказките. Тълкуване на приказки.- Санкт Петербург, 1998г.
Юдин Ю. Глупак, шут, крадец и дявол (исторически корени на битова приказка). Издател: Лабиринт-К, 2006-336с
Яничев П.И. Психологически функции на приказката.//Практически психолог.- № 10-11-1999. стр.27-37.