Религията не е опиум за хората, а противоотрова за епископа на Руската православна църква в помощ на наркозависимите - РИА Новости
Ръководителят на Координационния център за борба с наркоманиите към Синодалния благотворителен отдел Каменски и Алапаевски епископ Методий разказа в интервю за РИА Новости защо е започнал да помага на наркозависимите да се отърват от зависимостта, за методите на църковно лечение, най-запомнящия се пациент и трудностите на рехабилитационните центрове на Руската православна църква. Интервюто взе Мария Шустрова.
— Не всички свещеници, които са се сблъскали с темата за наркоманията, са посветили целия си живот на тази помощ.
Всичко беше просто за мен. Преди няколко години служих в отдалечена селска енория. Появиха се църковни хора, които се занимаваха с подпомагане на наркозависими. Те започнаха да питат как, в съответствие с църковната традиция, да помогнат на наркозависимите. За да отговоря на този въпрос, трябваше да се запозная с темата. В резултат на това у нас бяха доведени за запознаване първите наркомани - трима души през 1990-91 г.
Запознанството се случи, но пълноценна работа с наркозависимите започнахме едва след 1998 г. Беше време на криза. Нашата енория беше глуха, хората идваха отдалеч и тогава стана невъзможно да се пътува: транспортната връзка се срина. Мислехме как да не се превърнем в каминари, пазачи, портиери, а да останем свещеници. Спомниха си, че имат добър опит в справянето с наркомани. Поканиха наркомани, с които работеха наши приятели. Те започнаха да ни помагат да управляваме енорийската икономика, а ние им помогнахме да се справят със зависимостта. Откакто започна всичко това.
- Имате дългогодишен опит в оказването на помощ на наркозависими. Има ли пациенти, които си спомняте най-много?
- Интересно е да се работи с наркомани, няма да скучаеш с тях. Сред тях има много талантливи, необикновениот хора. Има, разбира се, и трудни ситуации.
Първият случай се помни най-много. Помня първия наркоман, който ни докараха. Настанихме го в отделна къща. Работеше с нас, изповядваше се, живееше трезво. Изгубих страха си от наркоманите, когато го срещнах. Той се оказа приятен човек, играеше много с деца. Но когато си призна, беше ужасно. Това, което каза, беше изключително сериозно. Оказаха се двама напълно различни хора - толкова се различаваше от себе си под въздействието на наркотици в трезвеност.
Сега той вече е починал от болестта поради сривове в алкохола. За съжаление не успя да стигне до края. Но това не беше рехабилитация, а само първото запознанство. Човекът умря по християнски. В болницата той се разкаял, помирил се с всички, изповядал се и след това починал. Това беше християнска смърт, ние се молим за него, надяваме се, че в перспективата на вечността той е спасен човек.
- Смята се, че до 95% от молбите за помощ идват от роднини на наркозависими. Но какво да кажем за самите наркозависими? Необходимо ли е да ги лекуваме насила?
В нашето общество отношението към наркоманите е изключително негативно. Мнозина са решени да ги изолират, да ограничат правата им и да не ги върнат в обществото. По-склонни да изграждат система от наказания за тях, а не система за подпомагане. Ако започнете да гледате на наркоманите като на хора в беда, а не като на престъпници, тогава отношението към тях ще се промени и ще се появят други закони.
Зависимият не иска помощ, защото очаква да получи не помощ, а големи неприятности. В резултат на това често срещаме наркозависими вече в терминален стадий, когато просто няма какво да губят - нямат здраве, нямат семейство, нямат приятели. Все едно да имаш пациенти с ракза помощ само в четвъртия стадий на заболяването. Но дори и тези често изваждаме.
- Има ли нелечими наркомани?
- Когато човек вече е починал от наркомания, тогава можем да кажем, че е бил безнадежден. Но докато е жив, все още има надежда за излекуване.
- Често наркозависимите, попаднали в църковен рехабилитационен център, се оплакват, че в светските центрове почти няма помощ и вземат много пари. Наистина ли църковните центрове са толкова по-добри от светските?
Но това, което липсва в църковните центрове, е експлоатацията. Ние също не се обогатяваме за сметка на наркоманите. Роднините са готови да продадат-дадат всичко, само за да платят лечението. Ние не използваме това, ние предоставяме помощ безкористно. Но има много центрове, където интересът към наркозависимите е чисто комерсиален. Има много малко успешни светски центрове с нестопанска цел. По-често те имат повече или по-малко адекватни или изнудващи цени на лечението.
Не всички наши центрове са абсолютно безплатни, в някои центрове учениците заплащат настаняването и храната си. Тъй като Църквата винаги е готова да помогне на препънатия, ако възпитаникът има рецидив на наркотична зависимост, ние сме готови да го приемем отново. Поне половината от нашите пациенти в крайна сметка преминават в стабилна ремисия.
- Каква е спецификата на църковното лечение на наркозависими? И защо мнозина, след като са били лекувани във вашите центрове, не искат да се върнат у дома и се опитват да се установят по-близо до мястото, където са им помогнали?
„Нашите центрове не са затворени, не са откъснати от обществото. В нито един от тях учениците не се държат насила, рехабилитацията се извършва на доброволни начала. Намирайки се в църковна среда, хората по правило се въцърковяват. Но тук няма насилие, всичко се случва органично и доброволно.
някоиправилата, приети в църковната среда - например постът - също могат да бъдат полезни при работа с наркозависими. В края на краищата е ясно, че човек, който се е научил да се въздържа от различни деликатеси за известно време, е по-лесно да устои на желанието за наркотици, да го изхвърли завинаги от живота си.
Всъщност след лечението мнозина не искат да се върнат в родните си градове. Това е подобно на монашески опит: по правило хората приемат монашески обети далеч от местата, където са родени и живели. Факт е, че в родния ви град е много по-трудно да започнете нов живот, околната среда пречи. Така че за наркозависимите е по-лесно да живеят на друго място след рехабилитация. Дори след като се върнат у дома, те трябва да намерят нови приятели, нова работа, нови хобита.
Все пак сме светска държава. Приемането на подобно решение ще предизвика сериозна съпротива от страна на много организации и лица. Трябва ясно да се обоснове защо Българската православна църква има такъв приоритет.
Разбира се, ние се надяваме на подкрепата на държавата в рехабилитацията на наркозависимите. Но си струва да се опитате да избегнете, вместо да помогнете, някой малък център да бъде затворен, например под претекст за неспазване на стандартите, изготвени от длъжностни лица. Нашите селски центрове може да не отговарят на изискванията за битови условия и квадратура. Те също могат да намерят грешка във факта, че удобствата са разположени на улицата. За мен е по-добре да ми е удобно на улицата, отколкото да умра на нея.
Важно е също да се възобнови взаимодействието между Синодалния благотворителен отдел и Държавния комитет за борба с наркотиците. За съжаление има пауза във взаимодействието с държавата на това високо ниво.
- Кои проблеми са най-актуални за църковните центрове?
- Самата рехабилитация е безплатна, така че материалътсъстоянието на нашите центрове е изключително скромно. Необходимо е също да се плащат достойни заплати на служителите в центровете. Нямаме право да плащаме мизерни заплати на добри специалисти, но често нямаме средства за това.
Освен това нашето общество има един проблем. По съветско време карах кола до една възрастна жена и спрях да купя пъпеш като подарък за нея. Продавачът, ориенталец, ни го подари, като каза, че не може да вземе пари от духовниците. В родното му село се смята за недопустимо изповедникът да живее в бедност.
Например в нашата епархия свещениците живеят много скромно. В същото време имат големи семейства, средно всяко има по три деца, а всъщност са по 10, 11 деца. А доходите на свещениците са нищожни.
Медиите почти не пишат за хубави неща, но има много информация какви коли карат отделните свещеници. От друга страна, социологическите проучвания показват, че доверието в Църквата като институция е много високо. За съжаление медиите ни станаха ловки да пишат за лошото. Сега, когато гледате или четете новините, намирате твърде много негативизъм.