РЕШАВАМ ОГЕ "литература
1.2.2. Как разбирате репликата „В дъха на нощта са въздишките на деня“?
Прочетете пасажа по-долу и изпълнете задачи 1.1.1—1.1.2.
Ераст също искаше да се сбогува с майката на Лиза, която не можеше да не плаче, като чу, че нейният нежен, красив господар трябва да отиде на война. Той я принуди да вземе малко пари от него, като каза: „Не искам Лиза да продава работата си в мое отсъствие, която по споразумение принадлежи на мен.“ Старицата го обсипа с благословия. „Дай Боже“, каза тя, „да се върнеш здрав при нас и да те видя отново в този живот! Може би моята Лиза дотогава ще намери младоженец за своите мисли. Как бих благодарил на Господ, ако дойдеш на нашата сватба! Когато Лиза има деца, знай, господарю, че трябва да ги кръстиш! о! Бих искал да доживея да го видя!“ Лиза стоеше до майка си и не смееше да я погледне. Читателят лесно може да си представи какво е почувствала в този момент.
Но какво почувства тя, когато Ераст, прегръщайки я за последен път, притискайки я към сърцето си за последен път, каза: „Прости ми, Лиза. » Каква трогателна снимка! Утринната зора, като алено море, се разля над източното небе. Ераст стоеше под клоните на висок дъб, държейки в ръцете си бедната си, хилава, скръбна приятелка, която, като се сбогува с него, се сбогува с душата си. Цялата природа мълчеше.
Лиза ридаеше - Ераст плачеше - остави я - тя падна - коленичи, вдигна ръце към небето и погледна Ераст, който се отдалечи - по-далеч - по-далеч - и накрая изчезна - слънцето грееше, а Лиза, оставена, бедна, загуби сетивата и паметта си.
(Н. М. Карамзин, „Бедната Лиза“)
Прочетете историята по-долу и изпълнете задачи 1.2.1-1.2.2.
Прозвуча над чиста река,
Звънна в избледнялата поляна,
Пренесе се над немата горичка,
Светна от другата страна.
Далеч, в здрача, се покланя
Реката тече на запад.
Горя със златни джанти,
Облаци, разпръснати като дим.
На склона е или влажно, или горещо,
Въздишките на деня са в дъха на нощта,
Но светкавицата вече свети ярко
Син и зелен огън.