Решение на Четвърти апелативен арбитражен съд от дело N A19-18580
ЧЕТВЪРТИ АРБИТРАЖЕН АПЕЛАТИВЕН СЪД
Четвърти апелативен арбитражен съд в състав:
председателстващ съдия Ткаченко Е.В.,
съдии Лешукова Т.О., Никифорюк Е.О.,
при участие в съдебно заседание:
от жалбоподателя - не беше,
от данъчния орган - не беше,
Несъгласен с решението на първоинстанционния съд, Инспекторатът го обжалва с въззивна жалба.
Жалбоподателят на жалбата повдига въпроса за отмяна на решението на първоинстанционния съд и приемане на нов съдебен акт за отказ за удовлетворяване на исковете на Компанията, като се позовава на неоснователното прилагане от съда на разпоредбите на член 2.9 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация, тъй като нарушението, извършено от Компанията, нарушава законовия режим на държавно регулиране в областта на обращението на алкохолни продукти. Обективната страна на престъплението се формира от самия факт на липсата на датата на бутилиране в установения формат върху единица алкохолни продукти, липсата на вредни последици няма значение за настъпването на отговорността за посоченото нарушение, тъй като то е формално. Без посочване на датата на бутилиране върху потребителската опаковка на алкохолни продукти е невъзможно да се установи дали продуктът принадлежи към определена партида.
Отговор на жалбата не е представен.
Лицата, участващи в делото, са били надлежно уведомени за мястото и часа на съдебното заседание по реда на глава 12 от Арбитражно-процесуалния кодекс на България, което се потвърждава с пощенски известия, присъствието на техните представители в съдебното заседание не е осигурено. Съгласно чл.200, част 2 от Арбитражно-процесуалния кодекс на България, неявяването на участващите по делото лица, надлежно уведомени за мястото и часа на съдебното заседание, не се задължава.пречка за разглеждане на делото по същество.
Четвърти апелативен съд, като разгледа делото по реда на глава 34 от Арбитражния процесуален кодекс на България, като се запозна с материалите по делото, като анализира доводите на жалбата, стигна до следните изводи.
Съгласно параграф 3 на чл.11 от ФЗ N 171-ФЗ, алкохолните продукти, продавани на дребно в България, се придружават от информация на български език, която трябва да съдържа информация за датата на производство и срока на годност или крайната дата на употреба.
Съгласно член 26, параграф 1 от посочения закон, в областта на обращението на етилов алкохол, алкохолни и алкохолосъдържащи продукти е забранено, наред с други неща, да се нарушават правилата, установени от закона за продажба на дребно на алкохолни продукти.
Параграф 15 от Правилата за продажба предвижда, че информацията за продукта се предоставя на вниманието на купувача по начините, установени от федералните законови и подзаконови актове на България, задължителните изисквания на стандартите.
Клауза 138 от раздел XIX „Особености на продажбата на алкохолни продукти“ от Правилата за продажба предвижда, че информацията за алкохолните продукти, в допълнение към информацията, посочена в параграфи 11-12 от тези правила, трябва да съдържа датата, мястото на производство и бутилиране на алкохолни продукти.
Въз основа на параграф 140 от посочените правила за продажба, преди продажбата на алкохолни продукти, продавачът е длъжен да провери качеството му (чрез външни знаци), целостта на потребителската опаковка, наличието на подходяща марка върху продукта и информация за продукта и неговия производител (доставчик).
В същото време количеството задължителна информация за продукта, неговия производител, прехвърлено на купувача заедно с продукта (върху продукта, потребителска опаковка, опаковка, етикет,етикет, в техническата документация), трябва да отговарят на изискванията на федералните закони, други нормативни правни актове на България, задължителните изисквания на стандартите (параграф 15 от Правилата за продажба).
GOST R 510074-2003 определя, че изискванията за етикетиране на хранителни продукти, опаковани в потребителски опаковки, установени в националните стандарти на България, стандартите на организациите и други документи, в съответствие с които се произвеждат и могат да бъдат идентифицирани продуктите, се прилагат в частта, която не противоречи на изискванията на този стандарт.
В съответствие с част 3 от член 14.16 от Кодекса за административните нарушения на България нарушението на други правила за продажба на дребно на алкохолни и съдържащи алкохол продукти води до налагане на административна глоба на юридически лица в размер от тридесет хиляди до четиридесет хиляди рубли със или без конфискация на алкохол и алкохолни продукти.
Както следва от материалите по делото и установено от съда, Дружеството е допуснало продажба на дребно на алкохолни продукти - пенливо бяло вино "Мартини Асти" под формата на комплект от 3 бутилки, върху чиято потребителска опаковка е посочена датата на бутилиране в неустановен формат - L 0729621589.
Задължителната информация за продукта, за която се отнася датата на бутилиране на алкохолните продукти, трябва да бъде достъпна, надеждна и да осигурява възможност за избор на правилния продукт. Неспазването на тези изисквания, предвидени в Правилата за продажба на определени видове стоки, е нарушение на други правила за продажба на дребно на алкохолни продукти.
Следователно в разглеждания случай административният орган правилно е квалифицирал действията на Компанията по част 3 на член 14.16 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация.
Дружеството не е предприело всички мерки в рамките на правомощията си за спазване на задължителните изисквания, установени вдържавни стандарти и други нормативни документи. Следователно в действията на Компанията има елемент на административно нарушение, предвидено в част 3 на член 14.16 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация.
Административният орган е спазил реда за привличане към административна отговорност.
Съставен е протокол за административно нарушение, делото за административно нарушение е разгледано и е взето решение за налагане на административно наказание в присъствието на законния представител на Дружеството.
Същевременно първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за възможността за прилагане на разпоредбите на чл. 2.9 от Кодекса за административните нарушения на България поради маловажността на извършеното от Дружеството нарушение, въз основа на следното.
Член 2.9 и параграф 3 от част 1 на член 30.7 от Кодекса за административните нарушения на България предвиждат правото на съда, в случай на незначителност на извършеното административно нарушение, да освободи лицето, извършило административното нарушение, от административна отговорност, като се ограничи до устна забележка.
Квалификацията на престъплението като леко може да се извърши само в изключителни случаи и се извършва, като се вземат предвид разпоредбите на параграф 18 от тази резолюция във връзка с обстоятелствата на конкретно действие, извършено от дадено лице. В същото време прилагането на разпоредбите за незначителност от съда трябва да бъде мотивирано (параграф 18.1).
Когато административно нарушение се квалифицира като маловажно, не може да се отрече само на основание, че в съответния член от специалната част на Кодекса за административните нарушения на България отговорността е определена за неизпълнение на което и да е задължение и не е поставена в зависимост от настъпването на каквито и да е последици.
Както се установи от първоинстанционния съд и следва от материалите по делото, подсПроверките на дружеството включват 15 вида алкохолни продукти, включително пенливо бяло вино „Мартини Асти“, чиято законност на производство и обращение се потвърждава от надлежно оформени придружителни документи.
Опаковката на бяло пенливо вино Martini Asti, представена по делото, съдържа следната информация: датата на бутилиране е посочена върху бутилката, срокът на годност е неограничен; етикетът на този алкохолен продукт носи L 0729621589.
По време на ревизията присъстващото лице от дружеството Болшакова Л.М. посочи, че датата на бутилиране е посочена на бутилката L 07 296 21589.
От представеното от Инспектората копие на етикета с цена на пенливо бяло вино „Мартини Асти” се вижда, че на обратната му страна има обозначение на партида L 07 296 и дата на бутилиране в установения формат 23.10.07г.
По смисъла на чл. 2.9 от Кодекса за административните нарушения преценката за маловажността на деянието трябва да бъде съотнесена с характера и степента на обществената опасност, причиняването на вреда или заплахата от причиняване на вреда на индивида, обществото или държавата.
Едно от изискванията на принципа за справедливост на юридическата отговорност е съразмерността на наказанието на деянието. Принципът на целесъобразността на юридическата отговорност предвижда задължителен анализ на субективните характеристики на нарушителя. По смисъла на част 1 от член 3.1 от Кодекса за административните нарушения на България изборът на административно наказание във всеки конкретен случай трябва да се извършва, като се вземат предвид определен ограничен брой цели на административна отговорност (частна и обща превенция).
Като взе предвид анализа и оценката на естеството на извършеното от Дружеството нарушение (продажба на дребно на алкохолни продукти с липса на дата на бутилиране върху единица потребителска опаковка в установения формат), обстоятелствата на нарушението, съдътВъззивната инстанция е съгласна с извода на първоинстанционния съд, че в случая не е налице значителна заплаха за обществените отношения, защитени от част 3 на член 14.16 от Кодекса за административните нарушения.
Първоинстанционният съд основателно изхожда от факта, че в разглеждания случай, чрез съставяне на протокол за административно нарушение, чрез разглеждане на административен материал, е постигната превантивната цел на административното производство, установена в член 3.1 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация, докато прилагането на административно наказание под формата на глоба би имало неоправдано наказателен характер, несъответстващо на тежестта на нарушението и степента на вината на отговорното лице.
С оглед на изложеното Апелативният съд отхвърля доводите на жалбоподателя за невъзможността да се признае извършеното от Дружеството административно нарушение за маловажно.
Доводите на жалбоподателя са проверени от въззивния съд изцяло и не опровергават правилните и обосновани изводи на първоинстанционния съд.
При тези обстоятелства апелативният съд няма основания, предвидени в член 270 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация, да отмени или промени решението на първоинстанционния съд.
Решението на апелативния съд влиза в сила от датата на приемането му и може да бъде обжалвано в двумесечен срок с касационна жалба пред Федералния арбитражен съд на Източносибирския окръг.