Резюме на "Животът на Сергий Радонежски"
Монах Сергий е роден в Тверската земя, по време на управлението на княз Дмитрий Тверски, при митрополит Петър. Родителите на светеца били благородни и благочестиви хора. Баща му се казваше Кирил, а майка му Мария.
Удивително чудо се случило още преди раждането на светеца, когато той бил в утробата. Мария дойде в църквата за литургията. По време на службата нероденото дете извика три пъти силно. Майката извика от страх. Хората, които чули писъка, започнали да търсят детето в църквата. Когато научиха, че бебето плаче от утробата на майката, всички бяха изумени и ужасени.
Мария, когато носеше дете, усърдно пости и се моли. Решила, че ако се роди момче, ще го посвети на Бога. Бебето се роди здраво, но не искаше да суче, когато майката яде месо. На четиридесетия ден момчето било доведено в църквата, кръстено и дадено име Вартоломей. Родителите разказали на свещеника за трикратния плач на бебето от утробата. Свещеникът каза, че момчето ще бъде служител на Света Троица. След известно време детето не започна да суче в сряда и петък, а също така не искаше да яде млякото на кърмачката, а само майка си.
Момчето пораснало и започнали да го учат да чете и пише. Вартоломей имаше двама братя, Стефан и Петър. Те бързо се научиха да четат и пишат, но Вартоломей не можеше. Беше много тъжен от това.
Няколко години по-късно Вартоломей започва строг пост и нощни молитви. Майката се опита да убеди момчето да не разваля плътта си с прекомерно въздържание, но Вартоломей продължи да се придържа към избрания път. Той не играеше с други деца, но често ходеше на църква и четеше свещени книги.
Бащата на светеца Кирил се преместил от Ростов в Радонеж, тъй като в Ростов по това време губернаторът от Москва Василий Кочева бил възмутен. Взе имущество отРостов, поради това Кирил обедня.
Кирил се установява в Радонеж близо до църквата "Рождество Христово". Синовете му Стефан и Петър се женят, докато Вартоломей се стреми към монашески живот. Той помолил родителите си да го благословят за монашество. Но Кирил и Мария помолили сина си да ги придружи до гроба и след това да изпълни плана си. След известно време и бащата, и майката на светеца приели монашески обети и всеки отишъл в своя манастир. Те починаха няколко години по-късно. Вартоломей погреба родителите си и почете паметта им с милостиня и молитви.
Вартоломей даде бащиното си наследство на по-малкия си брат Петър, но не взе нищо за себе си. Съпругата на по-големия брат Стефан по това време почина и Стефан взе монашески обети в Покровския манастир в Хотков.
По молба на Вартоломей Стефан отиде с него да търси безлюдно място. Стигнаха до гората. Имаше и вода. На това място братята построили колиба и изрязали малка църква, която решили да осветят в името на Света Троица. Освещаването бе извършено от Киевския митрополит Феогност. Стефан не издържа на тежкия живот в гората и заминава за Москва, където се установява в Богоявленския манастир. Той става игумен и княжески изповедник.
Вартоломей повикал в своя скит стареца игумен Митрофан, който го постригал за монах и му дал името Сергий. След като беше постриган, Сергий се причасти и църквата се изпълни с благоухание. Няколко дни по-късно той изпрати игумена, молейки го за наставления, благословия и молитви. По това време Сергий беше на малко повече от двадесет години.
Монахът живееше в пустинята, работеше и се молеше. Орди от демони се опитаха да го изплашат, но не успяха.
Веднъж, когато Сергий пееше утреня в църквата, стената се разцепи и влезе самият дявол с много демони. Те заповядали на светеца да напусне скита и го заплашили. Номонахът ги изгонил с молитва и кръст. Друг път демони нападнали светеца в една колиба, но били посрамени от молитвата му.
Понякога диви животни идваха в колибата на Свети Сергий. Сред тях била и една мечка, на която светецът всеки ден оставял по едно парче хляб. Посещенията на мечките продължиха повече от година.
Някои монаси посетили Сергий и искали да се установят при него, но светецът не ги приел, тъй като животът в скита бил много труден. Но въпреки това някои настояха и Сергий не ги изгони. Всеки от монасите построи килия за себе си и те започнаха да живеят, подражавайки на монаха във всичко. Монасите отслужиха полунощница, утреня и часове и поканиха свещеник да служи литургия, тъй като Сергий от смирение не прие нито свещеничеството, нито игуменката.
Когато дванадесетте монаси се събраха, килиите бяха оградени с ограда. Сергий неуморно служеше на братята: носеше вода, цепеше дърва и готвеше храна. И прекарваше нощите си в молитва.
Игуменът, който постригал Сергий, починал. Свети Сергий започнал да се моли Бог да даде на новия манастир игумен. Братята започнаха да молят Сергий сам да стане игумен и свещеник. Много пъти тя отправяше тази молба към монаха и накрая Сергий с други монаси отиде в Переяславл при епископ Атанасий, за да даде на братята игумена. Епископът заповядал на светеца да стане игумен и свещеник. Сергий се съгласи.
Връщайки се в манастира, монахът ежедневно отслужваше литургия и поучаваше братята. Известно време в манастира имаше само дванадесет монаси, а след това дойде Симон, архимандрит Смоленск, и оттогава броят на монасите започна да се увеличава. Симон дойде, оставяйки архим. И по-големият брат на Сергий, Стефан, доведе най-малкия си син Иван в манастира при монаха. Сергий пострига момчето под името Федор.
Самият игумен пекълпросфора, варена кутя и правени свещи. Всяка вечер той бавно обикаляше всички монашески килии. Ако някой бездействаше, игуменът чукаше на прозореца на този брат. На следващата сутрин той се обади на нарушителя, разговаря с него и го инструктира.
В началото дори не е имало добър път до манастира. Много по-късно край това място хората построили къщи и села. И в началото монасите издържаха на всякакви трудности. Когато нямаше храна, Сергий не позволи да напуснат манастира и да поискат хляб, но заповяда да чакат Божията милост в манастира. Веднъж Сергий не яде три дни, а на четвъртия отиде да накълца балдахина на по-възрастния Данил за сито гнил хляб. Поради липсата на храна един монах започнал да роптае, а игуменът започнал да учи братята на търпение. В този момент в манастира е донесена много храна. Сергий заповяда първо да нахрани онези, които донесоха храна. Те отказаха и избягаха. Така остана неизвестно кой е изпратил храната. И братята на вечерята установиха, че хлябът, изпратен отдалече, остана топъл.
Игумен Сергий винаги се разхождаше в бедни, опърпани дрехи. Веднъж в манастира дошъл селянин да поговори с монаха. Посочиха му Сергий, който работеше в градината в дрипи. Селянинът не повярвал, че това е игуменът. Монахът, след като научил от братята за недоверчивия селянин, говорил с него любезно, но не започнал да го убеждава, че той е Сергий. В това време князът дойде в манастира и, като видя игумена, му се поклони до земята. Бодигардовете на принца отблъснаха удивения селянин, но когато принцът си тръгна, фермерът помоли Сергий за прошка и получи благословия от него. Няколко години по-късно селянинът станал монах.
Братята възроптаха, че наблизо няма вода и по молитвата на св. Сергий изби извор. Водата му лекувала болните.
Един благочестив човек дошъл в манастира с боленсин Но момчето, доведено в килията на Сергий, почина. Бащата се разплака и последва ковчега, оставяйки тялото на детето в килията. Молитвата на Сергий направи чудо: момчето оживя. Монахът заповядал на бащата на бебето да мълчи за това чудо, а ученикът Сергий разказал за това.
На река Волга живеел благородник, който бил измъчван от демон. Лудият бил отведен насила в манастира при Сергий. Преподобният изгони демона. Оттогава много хора започнали да идват при светеца за изцеление.
Една късна вечер Сергий имаше чудесно видение: ярка светлина в небето и много красиви птици. Някакъв глас каза, че в манастира ще има толкова монаси, колкото тези птици.
При монаха дошли гърците, пратеници на Константинополския патриарх. Патриархът посъветва Сергий да си уреди общежитие. българският митрополит подкрепил тази идея. Сергей направи точно това. Той даде на всеки брат специално послушание. Манастирът е давал подслон на бедни и скитници.
Някои от братята се противопоставиха на ръководството на Сергий. По време на едно от богослуженията братът на Сергий Стефан изрекъл няколко смели думи срещу монаха, оспорвайки правото му да ръководи манастира. Чул това монахът и бавно напуснал манастира, отишъл до река Киржач, устроил там килия и след това построил църква. Много хора му помогнаха в това дело, събраха се много братя. Монасите от Троицкия манастир, изоставен от Сергий, също преминаха в Киржач. А други отидоха в града при митрополита с молба за връщането на Сергий. Митрополитът заповядал на монаха да се върне, като обещал да изгони противниците му от манастира. Сергий се подчини. Един от неговите ученици, Роман, става игумен в нов манастир на река Киржач. А самият светец се върнал в манастира Света Троица. Братята го поздравиха радостно.
Пермският епископ Стефан много обичаше Сергий. На път за епархията си тоймина покрай Троицкия манастир. Пътят минаваше далеч от манастира и Стефан просто й се поклони. Сергий в този момент седеше на трапеза и, въпреки че не можеше да види Стефан, му се поклони в отговор.
Ученикът на Сергий, монах Андроник, имал желание да основе манастир. Веднъж Сергий бил посетен от митрополит Алексий, който разказал за плана си да основе манастир в чест на Неръкотворния Спасител в памет на избавлението от морска буря. Сергий даде митрополит Андроник за помощник. Алексий основава манастир на река Яуза, а Андроник става наставник в него. Сергий посети това място и го благослови. След Андроник игумен става Свети Сава, а след него Александър. В този манастир е бил и известният иконописец Андрей.
Теодор, племенникът на св. Сергий, синът на Стефан, също решил да основе манастир. Той намери красиво място за нея - Симоново, близо до река Москва. С благословението на Сергий и епископа той построява манастир. След като Федор става епископ на Ростов.
Веднъж, по време на богослужение в Троицкия манастир, монасите видели удивителен човек да служи на литургията заедно с игумен Сергий. Дрехите на човека блестяха, а и самият той сияеше. Сергий отначало не искаше да говори за нищо, а след това откри, че с него служи Божи ангел.
И по молба на княз Дмитрий Серпуховски Сергий дойде в имението му и основа Зачатиевския манастир, „който е на високото“. Там останал ученикът на монаха Атанасий.
Митрополит Алексий, виждайки приближаването на смъртта си, убеди Сергий да стане митрополит, но той в своето смирение не се съгласи. И когато Алексий умря, Михаил стана митрополит и започна да вдига оръжие срещу Свети Сергий. Михаил внезапно почина на път за Царирад, което беше предсказано от Сергий.
Един ден Богородица се явила на монаха с апостолитеПетър и Йоан. Тя каза, че няма да напусне Троицкия манастир.
Един епископ от Константинопол дошъл да види Сергий. Всъщност той не вярваше, че Сергий наистина е велика „светилница“. Пристигайки в манастира, епископът ослепял, но Сергий го излекувал.
Един човек беше измъчван от тежка болест. Роднините го довели при монаха, той го поръсил с вода, помолил се за него, болният веднага заспал и скоро оздравял.
Княз Владимир изпрати храна и напитки на манастира. Слугата, който носеше всичко това, опита от храната и напитките. Когато слугата дошъл в манастира, Сергий го упрекнал, слугата веднага се разкаял и получил прошка от светеца.
Един богат човек, който живеел близо до манастира, взел глиган от беден съсед и не платил. Обидените се оплакаха на Сергий. Игуменът укори сребролюбеца и той обеща да се подобри, но после реши да не върне парите. Когато влезе в килера, видя, че трупът на глигана е изгнил, въпреки че беше много студено. След това чудо сребролюбецът се разкаял и дал парите.
Когато веднъж св. Сергий отслужил божествената литургия, неговият ученик Симон видял как огънят преминал над олтара и засенчил олтара. Преди причастието божественият огън влезе в потира. Игуменът забрани на Симон да говори за това, докато той, Сергий, не умре.
В продължение на шест месеца монахът предвиждал смъртта си и поверил игуменството на любимия си ученик Никон. И започна да мълчи.