Резюме Психологически фактори на социалната желателност - Банка от резюмета, есета, доклади,
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА България
НОВОСИБРСКИ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ
Баирма Арсалановна Ширипова
Фьодоров Александър Александрович
Социалната желателност като фактор на поведението
Социална желателност и личностни черти
2.1 Описание на методите и процедурата за изпитване
Методи, насочени към изследване на чертите на личността
2.2 Проверка на надеждността и валидността на скалата на Crown-Marlowe
2.2.1 Резултати и тълкуване
Уместността на изследването.Като се има предвид човешкото поведение, ние постоянно трябва да вземем предвид факта, че човек живее в обществото. Ние непрекъснато взаимодействаме с хората през целия си живот. И има факти, които показват, че хората понякога се представят за различни от това, което са в действителност. И това отчасти се дължи на факта, че искаме да получим одобрение от другите.
Тази цел наложи поставянето и решаването наследните задачи:
Теоретичен анализ на публикации, посветени на този проблем
Провеждане на корелационно изследване, насочено към тестване на предложената хипотеза
Сравнение на надеждността на две версии на скалите Crown - Marlow (10 и 20 точки).
I. Широко използваните личностни въпросници за измерване на личностни черти имат много от атрибутите на ефективните тестове: надеждност, дискриминация и стандартизация. Въпреки това, поради естеството на личностните променливи, най-трудно е да се установи валидността на тези методи. При разработването на елементи за личностни въпросници трябва да се вземат предвид следните проблеми, които, ако не бъдат избегнати, неизбежно ще доведат до ниска валидност на теста.
1. Инсталиране при съгласие (набор за отговор на съгласие).
3. Набор от отговори за използване на несигурна или средна категория
4. Инсталиране на "екстремните" (разположени в краищата на скалата) отговори (комплект от отговори за използване на екстремния отговор).
5. Очевидна валидност (лична валидност) на въпросите (твърденията).
6. Извадка от общия набор от въпроси.
7. Извадка от генералната съвкупност от субекти.
8. Проблеми при установяване на адекватен критерий за валидност. (Клайн П.)
уникалност - типичност на резултата;
В модела на Е. Джоунс и К. Дейвис наблюдателят оценява степента на „уникалност на акта“ и ако поведението наистина се окаже нетипично, тогава оценяващият придобива субективна увереност, че някаква лична характеристика е причината за акта (ситуация „високо съответствие“ в схема 1).
Характеристики на ситуациите, взети предвид при оценката на съответствието на разпорежданията и действията (Е. Джоунс и К. Дейвис) Схема № 1
1.3. Социална желателност и личностни черти
Социална желателност и толерантност към несигурността.
2.1 Описание на методите и процедурата за изпитване
Всеки отговор, който отговаря на ключа, струва 1 точка. Крайният показател за мотивация на одобрение се получава чрез сумиране на всички точки. Този показател характеризира мотивационната структура на субекта и по-специално степента на неговата зависимост от благоприятни оценки от други хора, неговата уязвимост и чувствителност към околната среда и междуличностните влияния. С други думи, скалата осигурява индиректна мярка за нуждата на дадено лице от одобрение от други хора.
Авторите на скалата бяха ръководени от желанието да разработят инструмент, свободен от известна фиксация върху патологиятасимптоми, което в една или друга степен е присъщо на предварително създадени люспи. Освен това беше поставена задачата да се разграничи съдържанието на изявленията от влиянието на самите мотиви. Има доказателства за доста висока валидност и надеждност на разработената скала.
В България е позната българоезична съкратена версия на скалата (20 твърдения), стандартизирана върху извадка от над 800 души, последвана от проверка на валидност и достоверност (Ю. Л. Ханин, 1974, 1976).
Тази скала е разработена от Strahan и Gerbasi и е предназначена за ситуации, в които времето е ограничено и за ситуации, в които този кратък въпросник може да се използва като „скала на лъжата“ към други изследователски методи. Съкратената версия на скалата има информация за достатъчна валидност в чужбина, но за съжаление в момента не се използва в България, тъй като не е стандартизирана. В тази работа използвахме собствена преведена версия на скалата от 10 твърдения, която е илюстрирана в Приложение № 2.
2.1.2 Методи, насочени към изследване на личностни черти
В нашето изследване бяха използвани следните методи:
1. Скала за тревожност на Spielberger-Khanin. Скалата е създадена от C. D. Spielberger и се състои от две части от по 20 елемента всяка. Първата скала (STAI: X-1) има за цел да определи как се чувства човек сега, в момента, т.е. да диагностицира текущото състояние, а задачите на втората скала (STAI: X-2) са насочени към установяване как се чувства субектът обикновено, т.е. тревожността се диагностицира като личностна черта.
Всяка част от скалата има свои собствени инструкции, попълването на формата за отговори е лесно, продължителността на анкетата е приблизително 5-8 минути. Всяко твърдение, включено във въпросникаоценени от респондентите по 4-степенна скала. Вербалната интерпретация на позициите на оценъчната скала в първата и втората част на въпросника е различна. За STAI:X-I: „абсолютно вярно“ (4 точки), „вярно“ (3 точки), „вероятно вярно“ (2 точки), „напълно погрешно“ (1 точка). За STAI:X-2: „почти никога“ (1 точка), „понякога“ (2 точки), „често“ (3 точки), „почти винаги“ (4 точки).
Разпространена е българската версия на STAI, която е известна като скалата на Spielberger-Khanin за реактивна и личностна тревожност (1976, 1978). Ю. Л. Ханин адаптира, модифицира и стандартизира методологията и също така получи индикативни стандарти за нивото на тревожност: от 20 до 34 точки - ниско ниво на тревожност, от 35 до 44 точки - средно ниво на тревожност и над 46 точки - високо ниво на тревожност. Въпросникът намира широко приложение в приложните изследвания, особено в областта на клиничната психодиагностика, и е високо ценен заради своята компактност и надеждни диагностични данни.
3. Скала за допустима несигурност на Баднер (TAS)
За първи път в България методологията за измерване на толерантността към неопределеност е тествана през 1998 г. от Е.Г. Луковицкая. Скалата включва 16 твърдения, които се оценяват по 7-бална система. Техниката съдържа скалановост, тоест толерантност към нови, непознати ситуации и информация, скаласложност, която показва толерантност към сложна, противоречива информация,неразрешима скала- отразява толерантност към проблеми, които са трудни за разрешаване, например поради факта, че няма достатъчно информация. Алтернативните решения не са очевидни и т.н. Луковицкая дава достатъчно информация за валидността на методологията.
2.2.1. Проверка на надеждността и валидността на скалата CrownМарлоу
За да оценим надеждността на преведения от нас вариант, от 10 твърдения и варианта от 20 твърдения, използвахме параметричния коефициент на Кромбахα
Резултатът беше следните данни за 10-точкова скала:a=0,630, което попада в обхвата на добра надеждност на теста. Също така по-долу е таблица № 1, която отразява значимостта на всяко твърдение по отношение на цялостната надеждност на въпросника.aот всички твърдения е доста високо, което доказва, че преведената версия може да се използва в изследвания.
aпри премахване на един от изразите