Въведение, ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕМУЛСИИТЕ, ЕМУЛСИЯТА КАТО ДИСПЕРСНА СИСТЕМА И ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА -
Във фармацевтичната практика емулсиите се използват широко. Емулсионните системи се намират не само в течни лекарствени форми за вътрешна или външна употреба, но и в мехлеми, супозитории, хапчета, инжекции и други лекарства.[5]
Използването на водонеразтворими течности под формата на емулсии с вода ги прави не само по-удобни за прием, но и терапевтично по-ефективни при вътрешно и външно приложение. Емулгирането лесно решава проблема с удобното и сравнително точно дозиране на течности, които не се смесват с вода, и в повечето случаи спомага за значително подобряване на вкуса им, което е особено важно в педиатричната практика. Използването на емулсии позволява в много случаи да се смекчи дразнещият ефект върху лигавицата на устата, хранопровода и стомаха на редица лекарствени вещества. Например, наскоро създаденият "мазнен крем" е нова лекарствена основа, известна като липокрем. Този крем е емулсия масло във вода, но в същото време дисперсната маслена фаза съставлява 70% от основата като мехлем и има отлични оклузивни и хидратиращи свойства, което осигурява противовъзпалително, антиалергично и противосърбежно действие, а лекарствената основа спомага за възстановяване на физиологичната бариерна функция на кожата.
Основният проблем при производството на емулсии в аптечни условия е тяхната нестабилност. Емулсиите са термодинамично нестабилни системи. Задачата за приготвяне на агрегатно стабилни емулсии се свежда главно до намиране на най-ефективния емулгатор за дадена комбинация от компоненти.[14] В хода на изследването ще бъдат разгледани факторите на стабилизиране, условията и свойствата на стабилността на емулсията, както и ще бъдат предложени начини за решаване на този проблем.
ЕМУЛСИЯТА КАТО ДИСПЕРСНА СИСТЕМА И ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Емулсиите са микрохетерогенни системи, състоящи се от взаимно неразтворими, фино диспергирани течности, най-често вода и масло.
Емулсиите са грубо диспергирани системи, размерът на частиците (капките) в които обикновено е в диапазона от 1 до 50 микрона. Течността, суспендирана под формата на капки, се нарича дисперсна фаза, а течността, в която е разпределена дисперсната фаза, се нарича дисперсионна среда. Всяка полярна течност обикновено се обозначава с буквата "B" - "вода", всяка неполярна течност "M" - "масло". Неполярната фаза на емулсията може да се образува както от истински течни мазнини или минерални масла, така и от други неполярни течности, които химически нямат нищо общо нито с мазнини, нито с минерални масла (бензен и др.). Конвенционалните емулсии се означават като L1 / L2, където числителят показва агрегатното състояние на дисперсната фаза L1, а знаменателят показва агрегатното състояние на дисперсионната среда L2. [2] Класификации на емулсии
Емулсиите се класифицират по два критерия:
1. Според полярността на дисперсната фаза и дисперсионната среда: масло във вода (съкратено като M / W) и вода в масло (W / M). Видовете и наименованията на емулсиите са представени в таблица 1. Системите от емулсии в зависимост от полярността на дисперсната фаза и дисперсионната среда са показани на фигурата.