Техника „Нека го направим заедно“ Головей Л

5. Методика „Да го направим заедно“ [Головей Л.А., Рибалко Е.Ф. Семинар по психология на развитието. - Санкт Петербург: Реч, 2008. - 704 с.]

Целта е да се идентифицира и оцени нивото на развитие на моралната ориентация на личността на детето, което се проявява при взаимодействие с връстник.

2.2 Анализ и интерпретация на резултатите от изследването

Въз основа на резултатите от изследването на нивото и вида на ... майките, децата бяха разделени на осем експериментални групи:

I. Деца, чиито майки показват ниско ниво на контрол;

II. Деца, чиито майки демонстрират високо ниво на контрол;

III.Деца, чиито майки показват типа контролна емоционална дистанция;

IV. Деца, чиито майки показват този вид контрол като емоционална интимност;

V. Деца, чиито майки демонстрират във възпитанието си комбинация от ниско ниво на контрол с типа контролна емоционална дистанция;

VI. Деца, чиито майки демонстрират комбинация от ниско ниво на контрол с тип контрол на емоционална близост при възпитанието им;

VII. Деца, чиито майки демонстрират във възпитанието си комбинация от високо ниво на контрол с типа контролна емоционална дистанция;

VIII. Деца, чиито майки демонстрират във възпитанието си комбинация от високо ниво на контрол с тип контрол на емоционална близост.

Резултатите от разпределението по ниво на развитие на когнитивния компонент на моралното съзнание на децата в експерименталните групи. (%)

Резултатите от таблица 1 дават представа за нивото на развитие на когнитивния компонент на децата, а именно представите на децата за моралните качества.

Групи № 1 и № 2 включваха деца, нивото на развитиечийто познавателен компонент е 4-5 години, когато идеите за справедливост, доброта, приятелство, отзивчивост се развиват въз основа на анализа на ежедневни ситуации и литературни произведения, тоест под нивото, съответстващо на тяхната възраст (5-7 години). В група №1 броят на тези деца е 5%, а в група №2 - 10%. Следователно високото ниво на родителски контрол, характерно за семействата от експериментална група № 2, влияе върху по-нататъшното развитие на нивото на когнитивния компонент на моралното съзнание. Родителите, поставяйки строги ограничения, поставяйки високи изисквания към детето, ограничават го в проявата на емоции, в изразяването на мнението си, като по този начин пречат на детето да се развива. Все пак да обърнем внимание, че в група No1 има повече деца с развитие 5-6 години, отколкото в група No2, а децата на 6-7 години в група No2 малко, но повече от група No1. Тоест в този случай високият родителски контрол има положителен ефект върху развитието на когнитивния компонент.

Разгледайте влиянието на видовете контрол: емоционална дистанция и близост (съответно експериментални групи № 3 и № 4). В група № 3 70% са деца, чието ниво на когнитивен компонент съответства на 5-6 години, когато се развиват обобщени идеи за истинност, смелост, скромност, учтивост, усърдие, отзивчивост, грижа за конкретни примери, а в група № 4 този брой е 75%. Децата с нивото на когнитивния компонент на 6-7-годишно дете, когато продължават да се развиват обобщени идеи за доброта, честност, справедливост, приятелство, развиват негативно отношение към такива неморални качества като хитрост, измама, жестокост, егоизъм, страхливост, мързел, в група № 3 те съставляват 20%, а в група № 4 - 25%. Също така е важно да се отбележи, че групата№ 3, децата се отличават с ниво на когнитивния компонент, съответстващо на възрастта 4–5 години (10%). Може да се заключи, че такъв вид контрол като емоционалната интимност има положителен ефект върху развитието на когнитивния компонент. Родителите поддържат топла връзка с детето и стимулират неговия растеж, както физически, така и духовен, морален, и по този начин нивото на развитие на когнитивния компонент на моралното съзнание на децата от тази група съответства на тяхната възраст.

Нека обърнем внимание на експерименталните групи № 5, 6, 7 и 8, където изследваме влиянието на комбинацията от нивото и вида на родителския контрол върху този компонент на моралното съзнание.

В групи № 5 и 7 равен брой деца, според нивото им на когнитивен компонент, съответстващ на 5-6 и 6-7 години, също в тези групи се разграничават деца с ниско ниво на когнитивния компонент, което не съответства на тяхната възраст (10% в двете групи). Ние заключаваме, че нивото на родителски контрол няма специален ефект върху развитието на когнитивния компонент. Въпреки това, комбинацията му с емоционална дистанция, по един или друг начин, възпрепятства развитието на моралното съзнание на детето, а именно когнитивния компонент, тъй като родителите на децата в тези групи предявяват различни изисквания, или високи (група № 7), или ниски, или изобщо не ги правят (група № 5). В комбинация с емоционалната дистанция това прави нещата още по-лоши. В резултат на това в единия случай (група № 5) децата са оставени на произвола на съдбата, а в другия случай (група № 7) децата са затворени в себе си, наплашени от родителска взискателност и студенина към тях.

Иначе в групи 6 и 8. Нивото на когнитивния компонент на децата в тези групи съответства на тяхната възраст, тоест комбинацията от високо и ниско ниво на контрол с емоционална близост е от ползавлияят върху развитието на детето. Но има и друга тенденция. В група № 6 децата с ниво на когнитивния компонент, съответстващо на 5-6 години, съставляват 78%, а 6-7 години - 22%. В група № 8 децата с ниво 5-6 годишни са 73%, а 6-7 годишни - 27%. Тоест за децата от тази група в техните семейства са създадени по-благоприятни условия за развитие на когнитивния компонент. Следователно комбинацията от високо ниво на родителски контрол с емоционална близост е най-благоприятна за развитието на представите на децата за моралните качества.

Сравнете групи 5 и 6 (комбинации от автономност с емоционална дистанция и близост, съответно). Таблицата веднага показва, че съчетаването на контрола с емоционалната интимност има по-добър ефект върху развитието на представите на детето за моралните качества. По същия начин в групи № 7 и 8. Следователно най-благоприятно влияние върху развитието на представите на децата за моралните качества оказва комбинацията от високо ниво на родителски контрол с емоционална близост, а типът контрол е емоционална близост.

Резултатите от разпределението според нивото на осъзнаване на моралните норми на децата от експерименталните групи.