Резюме Шабдан-батир
1. Ранни години
През 1850 г. единадесетгодишният Шабдан е пленен от Кокандския хан, който често напада съседните племена, и скоро преминава на военна служба и е назначен за бек на град Султан Азрети [1] .
През 1860 г. Шабдан Джантаев и неговите съмишленици подновяват борбата срещу Кокандското ханство, но не успяват. Джантаев е затворен в Пишпек, откъдето успява да избяга през 1862 г. [1] .
2. В съюз с България
Застанал отново начело на саръбагишките киргизи, Джантаев решава да продължи пробългарската политика, на която се придържа и баща му. Той е един от първите, които приемат българско поданство, за да спасят народа си от кокандското иго. Скоро примера му последвали и други бекове [2] .
За спасяването на главата на Токмакския окръг Шабдан-батир е награден със златен медал и почетна мантия от втора степен [3] .
3. Държавна дейност
Според широко разпространената версия именно с посредничеството на Шабдан-батир е настъпило помирение между българските власти и „кралицата на Алай” Курманджан Датка, която води съпротивата срещу българската експанзия по време на Туркестанските походи през 1876 г. Тогава, рискувайки собствения си живот, Джантаев отива при генерал М. Д. Скобелев, който ръководи българските войски, съсредоточени в Туркестан, и се споразумява с него за освобождаването на Курманджан Датка [1] . Съществува и хипотеза, според която той възнамерявал да се ожени за Курманджан, въпреки значителната (24 години) разлика във възрастта, за да укрепи единството на киргизите Алай и Сарибагиш, но му било отказано.
Друга заслуга на Шабдан-батир е изпращането на писмо до Скобелев с молба за освобождаване на повече от сто осъдени киргизи и казахи.на смърт за въоръжен протест срещу преселването на българите в киргизките земи. Благодарение на неговата намеса всички те са освободени [1] .
Българските власти оцениха високо дейността на Шабдан Джантаев. За големия си принос в развитието на руско-киргизките отношения Шабдан-батир получава казашки чин военен старшина, подобен на званието полковник. Освен това манапът е удостоен с редица български награди, сред които Георгиевски кръст 4-та степен, два големи медала на Станиславска и Аненска лента; знак на Обществото на Червения кръст, медал в памет на завладяването на Кокандското ханство, златен часовник с верижка и др. [4] . През 1883 г. Шабдан-батир присъства на церемонията по коронясването на император Александър III в Санкт Петербург като представител на киргизкия народ [1] .