Резюме Съвет на Европа
Съветът на Европа възниква през 1949 г. и в момента включва 41 държави. Целта на тази организация е да постигне сближаване между държавите-участнички чрез насърчаване на разширяването на демокрацията и защитата на правата на човека, както и сътрудничество по въпросите на културата, образованието, здравеопазването, младежта, спорта, правото, информацията, опазването на околната среда.
На два пъти (през 1993 г. и 1997 г.) се провеждат срещи на държавните и правителствените ръководители на страните от Съвета на Европа. В рамките на Комитета на министрите, който е върховният орган на организацията и заседава два пъти годишно като част от министрите на външните работи на страните членки, се обсъждат политическите аспекти на сътрудничеството в тези области и се приемат препоръки (въз основа на единодушие) към правителствата на страните членки, както и декларации и резолюции по международни политически въпроси, свързани със сферата на дейност на Съвета на Европа. Конгресът на местните и регионалните власти, създаден наскоро като орган на Съвета на Европа, има за цел да насърчава развитието на местната демокрация. Няколко десетки комисии от експерти организират междуправителствено сътрудничество в области от компетентността на Съвета на Европа.
Много активно функционира Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в която са представени парламентаристи от националните законодателни органи (включително и от опозиционни партии). Той е основният инициатор на дейностите, извършвани от Съвета на Европа, и провежда своите пленарни заседания три пъти годишно, като приема с мнозинство препоръки до Комитета на министрите и националните правителства, организира парламентарни изслушвания, конференции, колоквиуми, сформира различни комитети и подкомитети, проучвателни групи и др. Значителна политическа роляГенералният секретар на Съвета на Европа, който се избира от Парламентарната асамблея, организира ежедневната работа на организацията и говори от нейно име, като осъществява различни контакти на международната сцена.
Във всичките си основни области на дейност Съветът на Европа осъществява множество дейности, които допринасят не само за развитието на сътрудничеството между държавите-членки, но и за формирането на някои общи насоки за тях в организацията на обществения живот. От особено значение са над 170 разработени и приети общоевропейски конвенции[1], чието спазване е задължително за държавите, които са ги ратифицирали.
Международната политическа конфронтация, която съществуваше на континента, направи невъзможно участието на социалистическите страни в Съвета на Европа[2]. С края на Студената война дейността на тази организация получи нов тласък, което я накара да се съсредоточи върху проблемите на демократичната трансформация. В резултат дори присъединяването към Съвета на Европа се превърна в допълнителен стимул за прилагането им. Така новоприетите държави в Съвета на Европа трябваше да поемат задължението да подпишат Европейската конвенция за правата на човека, влязла в сила през 1953 г., и да приемат съвкупността от нейните контролни механизми[3] . Условията за присъединяване на нови членове към Съвета на Европа са също наличието на демократична правна система и провеждането на свободни, равни и общи избори. Важно е също така, че много въпроси от формирането на гражданското общество в постсоциалистическите страни станаха обект на внимание в рамките на Съвета на Европа. Сред тях са проблемите на защитата на националните малцинства, въпросите на местното самоуправление.
Klepatsky Z M. Западноевропейски международни организации , - М., 1973.
Коваленко И.И. Международеннеправителствени организации. - М., 1976.
Коляр К. Международни организации и институции. - М., 1973.
Международно право. Учебник. Изд. 2-ро, добавете. И преработвач. / Рев. Изд. Ю.М. Колосов, В.И. Кузнецов. - М., 1998.
Моравецки В. Функции на международната организация. - М., 1976.
Морозов G.I. Международни организации. Изд. 2-ро. – М., 1974.
Нешатаева Т.Н. Международни организации и право. Новите тенденции в
международноправна уредба. - М., 1998.
Shrepler H.A. Международни икономически организации. Справочник. - М., 1997.
Archer C. Международни организации. 2-ро изд. - L. - N.Y, 1992
Годишник на международните организации, 1998/99. - Мюнхен - Ню Провидънс - Лондон - Париж, 1998 г.
[1] Това се равнява на около 10 000 двустранни договора и споразумения
[2] До края на Студената война 23 западноевропейски държави бяха членове на Съвета на Европа.
[3] Жалби относно нарушения на правата на човека бяха разгледани от Европейската комисия по правата на човека; общият брой на тези жалби (основно от физически лица) възлиза на примерно 20 хил. Жалби, за които не е било възможно да се намери приемливо решение, са прехвърлени към Европейския съд по правата на човека, който взема решенията, задължителни за държавите-членки. През 1998 г. тази система беше реформирана чрез създаването на единен постоянен съд.