Резюме - Защо имаме нужда от препинателни знаци Прочетете ги внимателно
Пример 1 Антон и Кирил спорят дали са необходими препинателни знаци. Аз, като Антон, вярвам, че е невъзможно да се направи без препинателни знаци.
Първо, препинателните знаци помагат да се определят границите на синтактичните единици. И така, в първия параграф има пет знака за прекратяване (периоди), които маркират такива синтактични единици като изречения. Изречение 6 има запетаи четири пъти в просто изречение. Две от тях маркират отделно обстоятелство, изразено със сравнителен оборот (като момче), другите две стоят между еднородни съставни номинални сказуеми (тя беше слаба, с нос, с къса и разрошена коса).
Второ, препинателните знаци предават интонацията. И така, в изречение 19 точката изразява интонацията на пълно утвърдително изявление (Хората слушаха внимателно и в кутията на цигулката вече имаше доста смачкани парчета хартия); а в изречение 25 многоточието показва интонацията на незавършеност.
Трето, препинателните знаци помагат за точното изразяване на мислите. И така, най-кратката и кратка кореспонденция се проведе между френския писател Виктор Юго и издателя на книгата му. След като „Клетниците“ са отпечатани, Юго изпраща писмо до издателя само с „?“ и получава отговор: „!“. Така той научи, че книгата му е предизвикала голям интерес сред читателите.
Така че в текста на В. Крапивин препинателните знаци помагат да се предаде смисълът. В изречение 22 (Въпреки това. Щеше ли да се осмели?) многоточието изразява несигурност, а въпросителният знак изисква незабавен отговор. И в следващото изречение (23) героят започва да си отговаря, да разбира своеточувства и мисли.
Да, без препинателни знаци не може. Надявам се сега и Кирил да мисли така.
Второ, препинателните знаци се отличават с определени членове на изречението; вместо тези знаци правим специални паузи, повишаваме или понижаваме гласа си. Запетайките и кавичките работят тук. Нека разгледаме изречение 9-10, в което кавички маркират пряка реч, думи, написани с големи букви от малък цигулар върху бял лист. Благодарение на знаците, поставени в предложението, разбираме точно на какви детайли е обърнал внимание Kintel, колко упорито едно талантливо момиче постига целта си, колко е талантливо.
Пример 3 Въпросът за ролята на препинателните знаци в писането и необходимостта от познаване на правилата за пунктуация, тревожещи Антон и Кирил, също възникна сред моите съученици. Нашите мнения също са разделени. Някои момчета, предимно тези, които имат затруднения с българския език, смятат като Кирил, че лесно можете да минете без запетаи, тирета и други знаци, защото "така или иначе всичко е ясно". Други, напротив, са сигурни, като Антон, в тяхната необходимост. Наистина е трудно да не се съгласим с Антон, защото препинателните знаци имат толкова важни функции!
Второ, знаците разграничават изолирани членове на изречението, пряка реч. Например, подчертаването на уводните думи в изречения 11 и 14 със запетаи казва на читателя къде е необходима пауза, помага не само да прочете изречението с правилната интонация, но и да разбере, че героят е шокиран от героинята, нейния външен вид и игра, че той много внимателно разглежда момичето.
Пример 4 Възможно ли е да се представи писмена реч без препинателни знаци? Наистина ли имаме нужда от тези неразбираеми клечки, точки, кукички. Или може би е напълно възможно да се направи без тях? Да улесните живота си, без да наизустявате много правила? Да опитамесе справят с тези проблеми.
Например в изречение 9 запетаите се използват за изброяване на еднородни предмети. Ако тези препинателни знаци се заменят с точки, тогава ще се получат три едносъставни нарицателни изречения. Те се различават по семантична завършеност и интонация на разказа. Това е семантичната функция на препинателните знаци.
Има и интонационна функция. Тя е илюстрирана в дванадесетото изречение. Ако промените точката на удивителен знак, тогава интонацията ще се промени: „Ето какво е хиляда години!“.
Текстът съдържа двойки препинателни знаци: кавички (1), запетаи (1.15) и скоби (16). Такива знаци се класифицират като подчертаващи, защото подчертават дума, фраза или дори изречение от целия текст.
В текста срещаме разделителни (разделителни) знаци. Те служат за отделяне на части от текста: състава на субекта от състава на сказуемото (2), прости изречения в състава на сложното (3.4), еднородни членове на изречението (9) и др.
Вярвам, че е невъзможно да се направи без препинателни знаци в писмото. Те са необходими, защото без тях всеки текст става неразбираем. Значи Антон е прав.
Българската пунктуация е много съдържателна и изразителна. Да вземем обикновена запетая. Изглежда, че това е най-простият знак. И тя може да изброява, подчертава, споделя. Например в изречението (№ ...) тя подчертава отделно определение, отделно обстоятелство, уводна дума. В изреченията (No ....) разделя еднородните членове; в изречение (№ ...) разделя прости изречения като част от сложно.
Много изразителни въпросителни и удивителни знаци. Например в изречението (№…) удивителният знак веднага привлича вниманието на читателя. Ако не беше той, тогава това изречение щеше да се загуби в текста и нямаше да обръщаме внимание на това колко красиво, изразителноедно листо от дърво.
Препинателните знаци са толкова изразителни, че могат да послужат като художествен образ: Дай река затънтени пълни с небе, В остри искри от звезди, И склоновете са стръмни, Няма да докосна стрък трева в полята на вечерта,
Просто ще отбележа някои запетаи тук и там...
Така че, изразявайки мислите си в писмен вид, ние се стремим да сме сигурни, че ще бъдем разбрани правилно. И препинателните знаци ни помагат в това.
Пример 6 Защо имам нужда от препинателни знаци? Смятам, че писателят трябва да знае със сигурност каква семантична конотация иска да придаде на своето изявление и отделните му части и какви методи трябва да използва за това.
По този начин препинателните знаци в писмен вид са необходими, защото те не само поставят емоционални акценти, но и помагат за правилното предаване на смисъла на изречението.