Римска администрация от периода на Републиката
Първият магистрат, наречен претор, встъпва в длъжност през 366 г. пр.н.е. Тази длъжност е въведена като реакция на патрициите срещу допускането на плебеи до заемането на консулската магистратура. Първоначално преторът е бил нещо като трети консул и като магистрат, който е имал империя, е изпълнявал част от задълженията на избраните консули, предимно техните съдебни задължения. Но понякога преторът можел да командва и армията на държавата, а когато консулите отсъствали от Рим или командвали армиите, преторът действал като консул в града. По-специално, преторът може да замества отсъстващи консули при свикване на сената, комиции, набиране на войски и др.
Когато цензорите престават да упражняват правомощията си, преторът от името на сената наблюдава състоянието на обществените сгради и съоръжения.
Преторът бил курулен магистрат, тоест бил един от най-висшите длъжностни лица в държавата, но трябвало да се подчинява на консулите и да им показва всички признаци на уважение. Ето защо не е изненадващо, че първите претори бяха избрани от консулите от предходната година, но това правило беше много бързо изоставено, тъй като имаше по-съблазнителна плячка за консулите - да станат проконсул на някоя провинция.
Веднага след въвеждането на тази магистратура преторите се избират само измежду патрициите, но вече от 337 г. тази длъжност става достъпна за плебеите.
Изборът на претори, които се наричали колегия консилибус (колега на консулите), се извършвал в същата центуриатна комиция и при същата ауспиция като избора на консули. Първо на Марсово поле бяха избрани консулите, а след това преторът (ите).
По закон пълноправен гражданин на Рим, който е навършил 39 години и е заемал длъжността квестор, може да стане претор, но историята има много изключения от това правило.
INкато допълнителни знаци, преторите имали право на курулна катедра, претекст тога и 6 ликтора. Praetor urbis положи клетва за вярност към законите на Републиката при встъпването си в длъжност. След това той се изкачи на ораторския амвон и обяви своя едикт (т.е. набор от основни правни разпоредби), от които трябва да се ръководи, когато взема решения. Това изявление се нарича Формула или Lex annua и е написано с големи червени букви върху бяла стена (по-късно върху варосана дъска) за широк достъп до всички граждани на Републиката. Останалите претори също издават подобни едикти.
От 246 г. в Рим започват да се избират двама претори, които разделят помежду си на първо място съдебните функции. Старшият претор (Praetor Urbis) се занимавал изключително с делата между римските граждани. Младшият претор (Praetor peregrinus) се занимава със съдебни дела между чужденци или между римляни и чужденци. Останалите преторски функции бяха разпределени между колегите чрез жребий. Ако един от тях получи командването на армията, тогава другият трябваше да остане в града непременно. Военната империя на претора често се подновяваше за втори мандат.
Понякога на преторите се възлагат извънредни задължения: например през 144 г. пр.н.е. д. със специален указ на Сената претор перегринус трябваше да следи за състоянието и ремонтите на акведуктите, както и да предотвратява незаконното вземане на вода от частни лица.
Територията на римската държава се разширява с течение на времето и от 227 г. пр.н.е. започва да избира още двама претори, отначало за управление на провинциите Сицилия и Сардиния с Корсика. Още двама претори започват да се избират от 197 г. след образуването на две провинции в Испания. От шестимата избрани претори двама старши останаха в Рим, докато останалите пътуваха до провинциите,които бяха разпределени между тях от Сената чрез жребий.
Гай Гракх издава закон, според който още преди избора на длъжностни лица сенатът трябва да определи кои провинции ще станат консулски за следващия мандат и кои ще бъдат преторски. Това беше направено с цел да се намали влиянието на консулите върху избора на по-печеливши провинции. Сенатът, от друга страна, трябваше да назначава консули в онези провинции, където се водят военни действия или които могат да бъдат застрашени от външни врагове.
След като изпълняваше съдебните си задължения в Рим в продължение на една година, преторът обикновено получаваше една от провинциите в длъжност пропретор, но понякога преторът командваше в провинциите, след като получи титлата проконсул.
При Сула броят на преторите е увеличен на осем, а при Цезар варира от 10 до 16, но подробното обсъждане на техните функции вече е извън обхвата на нашата тема. Накратко, те се занимаваха с различни съдебни проблеми.
Всъщност думата "претор" обикновено се наричаше Praetor urbis или градски претор, който беше старшият по ранг сред преторите. Той беше главният магистрат, който раздаваше правосъдие. Задълженията му включват също режисиране на Игрите на Аполо, Цирковите игри и Игрите на Кибела. Задачата беше преторът да остане постоянно в Рим, така че да може да напусне града за не повече от десет дни.
Първите претори в своите съдебни функции се занимавали само с граждански дела. Наказателните дела се разглеждат на комисии или се създават специални комисии за тяхното разследване. По граждански дела преторите допускат страните в процеса, назначават съдии и им дават инструкции. Обикновено самият претор не е произнасял присъди. Само в случай на изключително спорни ситуации или ситуации, които не биха могли да бъдатразрешено от съществуващото право, преторът издава окончателното решение под формата на интердикт.
През 149 г. пр.н.е. в Рим е извършена поредната съдебна реформа и са създадени постоянни комисии, които се занимават с наказателни дела. Сега всичките шестима избрани претори се занимаваха със съдебни дела през годината и едва след изтичането на годината те отидоха в своите провинции. Двамата старши претори продължиха да се занимават с граждански дела, докато останалите претори се занимаваха с различни видове наказателни дела. Създадени са постоянни съдебни комисии за случаи на изнудване, незаконна конкуренция за длъжности, омаловажаване на величието на римския народ и злоупотреби, които се ръководят от претори.
По предложение на Гай Гракх е създадена постоянна комисия, която да проучи злоупотребите на римските магистрати в провинциите. Тази комисия трябваше да се ръководи от претор от съсловието на конника. Във връзка с това назначение, очевидно, функциите на останалите претори трябваше да бъдат преразпределени, тъй като нищо не се знае за увеличаване на броя на избраните претори.
В допълнение към вече съществуващите постоянни комисии, Сула създава и комисии за случаи на фалшификация и лъжесвидетелстване, за случаи на убийство и отравяне и за случаи на отцеубийство. За да функционира съдебната система, Сула добавя още двама претори (според някои източници - четирима) към съществуващите. Така през 1 век пр.н.е. подобни наказателни комисии почти напълно анулираха съдебните функции на комициите.
Когато раздаваше правосъдие, преторът седеше на креслото в съда, което беше частта от съдебната зала, предназначена за претора, неговите помощници и приятели, и срещу пейките, които бяха заети от съдиите и останалите присъстващи. Въпреки тази честпозиция, преторът само председателстваше тези процеси и въпросът за осъждането или оправдаването на обвиняемия се решаваше с мнозинство от гласовете на съдиите.
При подаване на оставка преторите полагали клетва, че съвестно са изпълнявали длъжността си.
Човек, изгонен от сената, може да възвърне ранга си, като получи длъжността претор.