Рисуване и фотография в исляма - М-Башир Боров, АЛАНСАР, Ислям в Ингушетия
Рисуването в исляма е голям грях. По отношение на фотографията, учените не са съгласни... Голям брой учени смятат снимките за допустими, ако не се използват за грях.
За ваша полза, ето фетвата на Мухадис Абдул-Азиз Тарифи относно фотографията и снимките:
„Що се отнася до тасвир (създаване на изображение, снимка), ще кажем, че фотографията е един от въпросите, по които има разногласия сред учените и този въпрос е сред съвременните проблеми. Сред учените има такива, които сравняват този въпрос с основата на „създаване на образи“, което Аллах е забранил в Своята Книга, а също така е забранил Пророка ﷺ на много места в Суната. Други учени казаха, че това е образ, който излиза от тази основа и е нов въпрос, и е като да държиш сянката на човек и неговия образ. И това не е това, което човек създава, а само фиксация на образа на човек, точно както неговият образ се показва в огледало. И вместо този образ просто да се появи и след това да изчезне, в този случай той остава. И също е като изображението, което се отразява във водата. И двата примера се различават от фотографията по това, че изображението не изчезва, а остава. И човекът не участва в създаването на този образ и това е само фиксация (изображение, дисплей). Аз също съм склонен към това мнение на учените и считам, че снимките са допустими.
То обаче трябва да бъде ограничено до условия:
1. За да не се окачват тези снимки и да не се издигат тези снимки и да не се издигат. Слагаме това условие заедно с факта, че разрешаваме снимане. Тъй като издигането на тези снимки води до възвисяване, а възвисяването е забранено в шариата,дори позволеното да води до тази екзалтация (както в нашия пример).
2. Да не променяте нищо в тази снимка. Това означава да не се променя творението на Аллах по отношение на оригиналната форма. А промяната означава или промяна в цвета на кожата, например: промяна на белия цвят на кожата на човек в черен; или промяна на малки на големи и други подобни. Относно това условие ще кажем, че то е: заповедта на човек в сътворението на Аллах и е преминаване на граници и в този случай човек трябва да се страхува от Аллах.
Добавяме също, че за да се измъкнем от това несъгласие, е по-добре човек да използва снимка, ако е необходимо, а не да прекалява и да не се подиграва с фотографирането. И така, иначе снимка е допустима, ако човек я използва умерено. И ако тръгне да прекрачва границите, тогава вече става забранено. И тази забрана може да бъде в различна степен: най-малка ще бъде, ако човек е напълно потопен в това, което е позволено, тогава ще бъде нежелателно, тогава ще бъде харам (забранено). И тази забрана (харам) също е или малък или голям грях.
Нека добавим към второто условие следното: промяната или всяко влияние е два вида:
1. Когато човек контролира самото творение на Аллах и това не е позволено и това е промяна в творението на Аллах.
2. Ако човек върне образа към неговата основа. Например камерата прави снимка с ниско качество и тя излиза размазана. И човекът връща снимката към основата, реалния образ на човека. И в този случай, ако човек иска да върне изображението в основата му, както го е създал Аллах, тогава в този случай няма проблеми и ако човек коригира и промени истинската снимка, тогава това не може да се направи и това е един от видовете ред в творението на Аллах. защоточе човек извлича тази снимка от обичайното фиксирано изображение, върху което Аллах я е създал и променя нейния образ. И забраната се увеличава всеки път, когато човек промени образа, върху който Аллах го е създал. И ако постигне пълна промяна на образа от това, върху което Аллах го е създал, то в този случай човекът попада под проклятие и изпада в голям грях. И Аллах знае най-добре."