Рисуване на идилия на съществуването в "Сънят на Обломов" - Морално-етични теми
Колекция от ясли за училищни есета. Тук ще намерите стимул за литературата и българския език.
Рисуване в "Сънят на Обломов" идилия на съществуването
Рисувайки в "Сънят на Обломов" идилията на съществуването на патриархално крепостно село, Гончаров подчертава епичния характер на този живот. Той говори за омировите ястия на господарите, техния омиров смях на собствените им наивни шеги, за тяхното героично телосложение, здраве, дори сравнява старата селска бавачка разказвачка с Омир, но в същото време Обломовка е изобразена като сънливо царство, а обломовците са като омагьосани спящи герои. Гончаров надарява самия Иля Илич Обломов със заложби на "героизъм" (висок ръст, руж по цялата му буза, естествено здраве) и черти на болезненост. В Обломов има нещо като герой, прикован към място от болест и обречен на неподвижност (образът на епос, който започва цикъл от епоси за Иля Муромец).
Какви са талантите на Обломов и какво губи обществото в неговия човек? Обломов е природно надарен с жив ум, той е чист, мил, правдив, кротък човек. Възпитан в традициите на господарския произвол, той все пак е мек в отношенията с хората, които са под него в социалната стълбица. Той е способен на интроспекция и самоосъждане, чувството за справедливост живее в него, въпреки егоизма, в който е затънал. И така, след като "засрами" Захар, че го оприличава - господаря - на "други", смята Обломов, той има "един от моментите на ясно съзнание в живота си": "Той се чувстваше тъжен и наранен за своето недоразвитие, спирането на растежа на моралните сили. В плахата му душа се разви болезнено съзнание, че много аспекти на неговата природа изобщо не се пробудиха, други бяха леко докоснати и нито една не беше напълно развита" (4, 10 0). Това неразработеноДобрите качества на Обломов са свързани с положението му на земевладелец, с факта, че Обломов не изпитва реална нужда да подобрява способностите си. Гончаров демонстрира това, като рисува как в разгара на болезнено вглъбяване Обломов "безчувствено", неусетно заспива сладко. Пожелавайки доброто на своите селяни, героят на романа не отива по-далеч от намерението да изготви план за подобряване на имението си и лично да го приложи. Обломов вярва, че прави добро на Захар и наистина е привързан към стария си слуга, но проблемът е, че в отношението му към този постоянен спътник на живота му се отразява това откъсване от реалността, това неразбиране на реалните обстоятелства и условия, които са му присъщи. Той мисли традиционно, не преразглежда нито един от навиците и стереотипите, които е усвоил от детството. Оттук и инфантилността на много негови идеи, от една страна, и тяхната архаичност, от друга.
В епохата, изобразена в романа, собственикът на земя вече не може да съществува и да разчита на стабилен доход от имението, напълно невеж за икономиката на селското стопанство, без да разбира разликата между corvée и таксите. Ако не беше намесата на Щолц, който нае Обломовка, собственикът на имението несъмнено щеше да фалира.
Свикнал от детството да използва услугите на Захар, да го смята за придатък към собствената си личност, Обломов не забелязва, че кръгът на отношенията му със слугата се е затворил и че в този (порочен кръг) той - господарят - се оказва по-зависим от своя крепостен, отколкото последният от него. Добролюбов констатира този факт и отбелязва, че Обломов „не само не разбира състоянието на своите работи, но и изобщо не може да разбере живота за себе си.В Обломовка никой не си зададе въпроса: защо животът, какво е това, какъв е неговият смисъл и цел?Щолц, не се състоеше в нищо друго, освен в задоволителен живот в халат, в здрав сън.Разумът на Обломов беше толкова развит от детството, че дори в най-абстрактните разсъждения, в най-утопичната теория той имаше способността да спре в дадения момент и след това да не напусне статуквото, независимо от всякакви убеждения.
В същото време дълбокият вътрешен консерватизъм на идеалите прави Обломов способен да почувства уязвимите страни на новия буржоазен начин на живот. Приемайки без съмнение и въпроси обичайния начин на живот, чиято несправедливост в навечерието на 60-те години на 20 век. вече е станал „приказка на града“, Обломов смята за себе си – майстора – работата, дейността като вид подвиг, себеотрицание, изискващо обяснение и оправдание.
Ставайки длъжностно лице, той не можеше да изпълнява служебните си задължения, без да разбира общото им значение, без да вярва в целесъобразността, необходимостта от това, което се прави в отделите.
Обломов, напротив, не се интересува от проблема за смисъла на живота, когато се отдава на обичайния сибаритизъм, растителност. Според концепциите, които той е научил от детството, бездейственият „щастлив“ живот на земевладелец сам по себе си е знак за най-високото морално качество на човека и неговото най-високо социално достойнство. В Обломовка не личните способности или енергия, а произходът на човек определя жизнения му път и ако за безкоренен бедняк самото му раждане е нещастие, ако той трябва да „изкупи“ низкия си произход, като извършва военни подвизи, работи, проклина се, за да се доближи поне частично до най-висшия, благороден кръг, тогава стълбът, „истинският“ благородник, не потвърждавайки правото си на уважение към обществото с действията си, не само не изпуска достойнството си, но в очите на традиционно патриархалната провинциална среда само поддържа своетосъответствие с "идеала" - стереотипа на господаря. Обломов напълно споделя тези идеи. Следователно необходимостта да се "работи", да се прояви енергия, да се полагат усилия в прилагането на неговата личност трябва, както му се струва, да бъде доказана, оправдана. От тази погрешна предпоставка обаче възниква разумно критично изискване за аналитична оценка на смисъла на работата, която обществото предлага на индивида, и на качеството на новата система от отношения, в която то го въвлича. Обломов не разглежда старите феодално-крепостнически отношения като система, която трябва да бъде осмислена. С характерния си консерватизъм на мислене, той възприема живота на Обломовка като норма, "живот" като цяло, но не приема нов живот без критика.