Рябчик, български ловен портал
От семейство глухарчета лешниковият е най-малкият представител. Теглото на възрастна птица варира от 380 до 450 г, като в някои подвидове достига 500 г. Женската е малко по-малка от мъжката.
Лешникът е боядисан изключително пъстро. На общ сивкав фон оперението му е изцяло покрито с черни, кафяви, червени, сиви и бели петна и ивици. Опашните пера на опашката имат доста широка, до 30 мм, тъмна ивица, ясно видима в птицата по време на полет. Опашката на лещарката е сравнително къса, заоблена в края. Перата на опашката отгоре имат бяла граница.
На темето на главата перата образуват подвижен гребен. Гърлото на мъжкия е черно, заобиколено от доста широка бяла ивица, гърлото на женската е светло и набраздено.
Горната част на метатарзуса на лещарката е оперена, долната част и пръстите са голи, кафеникави на цвят, очите са тъмнокафяви, клюнът е черен. Около очите кожата е червена, гола, мъжката е по-ярка.
Лещарката е истински горски отшелник. У нас той е широко разпространен в цялата горска зона, с изключение на Камчатка. Разделя се на няколко подвида, различаващи се един от друг по цвят и размер.
Лешникът живее в смесени, широколистни и иглолистни гори, като избягва само чести борови гори и млади блатисти борови гори. Предпочита горски райони с обрасли дерета, с ягодоплодни полета, близо до вода и наличието на открити пясъчни и камъчести разсипи, които са му необходими за плуване в пясъка и поглъщане на малки камъчета, които служат за смилане на храна.
Лещаркът е изключително подвижна птица. Тича отлично по земята, излита шумно, лети бързо, в права линия, но не за дълго. Седи шумно на дърво, знае как да се маскира перфектно, прилепвайки плътно към възела и се крие зад клоните.
Основната храна на лещарката еразнообразна растителност: пъпки, котки, игли, краища на клонки, всички видове плодове, семена и отчасти паяци, насекоми и ларви. Малките през първия период от живота си се хранят предимно с дребни насекоми, яйца от мравки и паяци, но много рано започват да кълват растителна храна: плодове, листа и др.
За разлика от глухаря и тетрева, лещарката е моногамна. Обикновено от есента птиците се разделят на двойки, а мъжките и женските прекарват зимата заедно. През зимата лещарката се държи в отдалечени места по двойки или малки стада. Прекарва по-голямата част от времето по дърветата, кълве елшови и брезови пъпки и котешки, слизайки за плодове от хвойна. В първия период на зимата лешниковият тетрев прекарва нощта на дърветата, но след падането на дълбок сняг - на земята, заравяйки се в снега, което предпазва птицата от замръзване и студени ветрове.
