Роля на ОССЕ
Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа (КССЕ), създадена през 1975 г., се превърна в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) въз основа на документа от Будапеща от 1994 г.
В Кодекса за поведение относно военно-политическите аспекти на сигурността от 1994 г., приет на най-високо ниво, държавите се ангажират да не укрепват своята сигурност за сметка на сигурността на други държави, както и да се консултират с държава, нуждаеща се от помощ при индивидуална или колективна самоотбрана.
Страните трябва съвместно да обмислят естеството на заплахата и да разработят необходимите съвместни действия. Признава се, че сигурността е неделима, сигурността на всеки зависи от сигурността на другите.
Кодексът съдържа ангажименти в областта на контрола върху въоръженията, разоръжаването, укрепването на мерките за изграждане на доверие и сигурност. Страните, например, се ангажираха да не толерират или подкрепят сили, които не се контролират от конституционната власт, да поддържат въоръжените сили на ниво, пропорционално на изискванията за индивидуална и колективна сигурност.
В работата на ОССЕ обаче има много пропуски. Дълги години акцентът в нейната работа е деформиран, изместен към правата на човека, изместен от проблемите на сигурността. Организацията все повече се свличаше в ролята на пореден механизъм, обслужващ единствено интересите на западните държави.
ОССЕсе оказа безсилна пред много ситуации и събития. Например ОССЕ се опита заедно с ООН да предприеме мироопазващи усилия в началото на конфликта в бивша Югославия, но не можа да предотврати трагедията и нарушаването от страна на европейските държави и Съединените щати намеждународното право.
ОССЕ все още има потенциална възможност да се превърне в организация, в рамките на коятода съчетава и координира интересите на държавите от западното цивилизационно пространство и българското цивилизационно пространство.
Но и тук европейските държави и САЩ трябва да се откажат от стремежа си да извличат едностранни облаги, да налагат паразитни форми на „сътрудничество“, да прилагат двойни стандарти и да градят своята сигурност за сметка на сигурността на България.
ОНД и Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС)
Военнополитическото сътрудничество се развива и в постсъветското пространство, значителна част от което може да се счита за българското цивилизационно пространство.
На общите въпроси на сигурността беше обърнато голямо внимание в Хартата на Общността на независимите държави (ОНД). През 1992 г. са сключени: Споразумението за съвместните въоръжени сили за преходен период, Споразумението за Съвета за сигурност, Договорът за колективна сигурност, Споразумението за групите военни наблюдатели и колективните мироопазващи сили в ОНД и др.
Съгласно Договора за колективна сигурност страните се ангажираха да си оказват взаимопомощ в случай на агресия. При възникване на заплаха незабавно се задейства механизъм за консултация за предприемане на действия, включително използване на въоръжена сила при индивидуална или колективна самоотбрана.
Решението за използване на въоръжените сили се взема или от заинтересованите държави, или от Съвета на държавните ръководители на ОНД.
Органите за колективна сигурност са:
Съвет за колективна сигурност;
Съвет на министрите на външните работи;
Съвет на министрите на отбраната.
В Съвета за колективна сигурност влизат: Армения, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан.
През 1995 г. Съветът за колективна сигурност одобри Концепциятаколективна сигурност на страните по Договора от 1992 г.
През 1996 г. Съветът на държавните ръководители прие Концепция за предотвратяване и уреждане на конфликти на територията на държавите-членки на ОНД.
Концепцията от 1996 г. предвижда три вида дейности:
а) предотвратяване на конфликти, т.е. превантивни мерки (включително използване на колективни мироопазващи сили, прилагане на икономически санкции по решение на Съвета на държавните ръководители);
б) разрешаване на конфликти. Разбираемо е, че такова уреждане се извършва в съответствие с глава VII от Хартата на ООН; Колективните сили не използват оръжие, не участват във военни действия; страните в конфликта трябва да се съгласят да провеждат операции с помощта на Колективните сили;
Колективни сили са използвани например в Таджикистан.
Редица страни от ОНД с участието на България и Китай сформираха Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Тази организация поставя като една от задачите си сигурността на участващите страни. Освен това много азиатски страни, които не са страни по ШОС, също виждат тази организация като гаранция за тяхната сигурност.
Ако НАТО всъщност е център на военно-политическа сила, представляващ и защитаващ европейските интереси, т.е. интересите на държави от западен цивилизационен тип, то ШОС трябва да се превърне в център на сила, който представлява и защитава интересите на българското и азиатското цивилизационно пространство.