Ролята на данъците във формирането на финансовата държава
Данъчната система в България и начините за нейното усъвършенстване
С помощта на данъците можете да насърчите или ограничите определени видове дейности (чрез повишаване или намаляване на данъците), да насочите развитието на определени отрасли, да повлияете на икономическата активност на предприемачите, да балансирате ефективното търсене и предлагане и да регулирате количеството пари в обращение. По този начин предоставянето на данъчни стимули на отрасли или отделни предприятия стимулира техния подем и развитие. Чрез налагането на по-високи данъци върху свръхпечалбите държавата контролира движението на цените на стоките и услугите.
Функциите на данъците са взаимосвързани. Ръстът на данъчните приходи в бюджета, т.е. осъществяването на фискалната функция създава материална възможност за осъществяване на регулативната функция на данъците. В същото време ускоряването на развитието и нарастването на рентабилността на производството, постигнато в резултат на икономическото регулиране, позволява на държавата да получава повече средства.
1.3. Ролята на данъците във формирането на финансовата държава.
Данъците олицетворяват онази част от съвкупността от финансови отношения, която е свързана с формирането на паричните приходи на държавата (бюджетни и извънбюджетни фондове), необходими за изпълнението на собствените си функции. Като съставна част на икономическите отношения данъците (чрез финансовите отношения) са свързани с икономическата основа. Данъците са обективна необходимост, защото са обусловени от потребностите на прогресивното развитие на обществото. Фактът, че данъците като форма на отнемане на част от първичния доход на икономическите субекти и работещото население в полза на държавата са обективно необходими, очевидно не буди съмнения сред членовете на обществото. Държавата има нужда от събраните средства, за да изпълнява функциите, които е поела, и да изисквада се премахнат данъците би означавало да се иска премахването на самото общество.
Друга част от финансовите отношения обхваща сферата на разпределението на първичните доходи на служителите и стопански субекти. Определен дял от тези приходи под формата на данъчни плащания и неданъчни удръжки се натрупват в бюджетната система и държавните извънбюджетни фондове.
Данъчният капацитет на БВП трябва да бъде оптимален: "златната среда" се определя на етапа на бюджетно планиране (прогнозиране), въз основа на нуждите на държавата от финансови ресурси и необходимостта от поддържане (създаване) на система за ефективно функциониране на икономиката. През преходния период взаимното влияние на икономиката и бюджета се изразява в повишена инфлация при спад на производството или в развитие на икономиката на дефлационна [1] основа и зависи от това как е организирано формирането на публичните финанси и тяхното разходване. Опитът на европейските бивши социалистически страни, където икономическата реформа започна по-рано, показа, че дефлационните мерки за стабилизиране на финансовата система основно се свеждат до следното:
1. Въвежда се строго законодателно ограничение на размера на бюджетния дефицит и начините за неговото погасяване. Значително се преструктурира структурата на разходната част на бюджета: намалява се финансовата подкрепа (бюджетни заеми, субсидии) за публичния сектор на икономиката. На първо място, намаляват се субсидиите за нерентабилните предприятия и се въвежда механизъм за ликвидация или оздравяване на предприятия в несъстоятелност чрез процедурата по несъстоятелност.
2. Преструктурира се и структурата на приходната част на бюджета. Стимулира се разширяването на производството като изходна база за нарастване на собствеността и доходите, а оттам и база за данъчно облагане. Увеличаване на неданъчните приходи в бюджета (от приватизация и отдаване под наемдържавна собственост, от операции на пазара на ценни книжа).
Така твърдата реструктивна бюджетна политика в условията на преходния период се превръща в обективна необходимост. Без него не може да се постигне стабилизация в икономиката и финансите.