Ролята на нефтената индустрия във външната политика на България - Насоки за подобряване на дейността
През 20 век отчитането на икономическата мощ на страната придобива голямо значение във външната политика. От 70-те години. на миналия век петролният фактор започна да се проявява в международните отношения, се появи нов термин - енергийна дипломация. В СССР петролът се използва активно като фактор за икономически натиск. Практически свободният достъп до най-ефективните, но евтини съветски енергийни ресурси (първо до нефт, а след това до природен газ) всъщност се превърна в един от основните фактори за развитието на социалистическата икономическа интеграция на страните-членки на СИВ, формирането на световната социалистическа система като цяло.
Чрез износа на енергийни ресурси, чрез изграждането на десетки големи обекти на електроенергетиката и петролната промишленост, чрез други аспекти на енергийния фактор, СССР оказа огромно влияние върху политиката не само на социалистическите страни, но и на много други държави от Азия, Африка и Латинска Америка (например Алжир, Ангола, Египет, Индия, Ирак, Йемен, Либия и др.), върху световната енергийна ситуация като цяло.
От своя страна външноикономическите и външнополитическите аспекти изиграха важна роля при формирането на цялата държавна енергийна политика, неизменно бяха взети предвид при разработването на петгодишни планове и дългосрочни програми за развитие на горивно-енергийния комплекс на страната, както и общи схеми за развитие и разгръщане на производителните сили и други документи за предварително планиране. В същото време беше отделено специално внимание на въпросите на социалистическата икономическа интеграция на страните-членки на СИВ при решаването на горивно-енергийния проблем, дългосрочното планиране и прогнозиране на износа на енергия и неговата икономическа ефективност, влиянието на външноикономическите връзки и международната икономическа интеграция както върху развитието на самите горивни и енергийни отрасли, така и върхурегионалната икономика като цяло.
На настоящия етап взаимодействието между външните министерства на България и петролната индустрия не трябва да се ограничава до държавна помощ за развитието на предприятията, петролната индустрия може да се превърне в важен инструмент за решаване на външнополитически проблеми. Като се има предвид, че способността на страната да влияе на външни партньори се промени (централизираните ресурси на държавата станаха минимални), беше необходимо да се създаде нов ефективен инструмент за влияние, който да отговаря на новия пазар и променените геополитически реалности. И такъв инструмент беше създаден: това са мощни интегрирани компании, които по нищо не отстъпват на своите чуждестранни колеги. В петролната индустрия до края на 1995 г. приключи формирането на компании като ЛУКОЙЛ, Сургутнефтегаз, СИДАНКО, Славнефт, Коми-ТЕК, ОНАКО, Роснефт и бяха създадени нови - Тюменска нефтена компания, Сибирска петролна компания и др. По този начин петролът може да се превърне във важен фактор във външната политика на България.
На нов етап от развитието на България енергийният фактор може и трябва да засили международното влияние на страната, да го укрепи с по-голям политически и икономически ефект чрез по-твърда, по-гъвкава, добре обмислена политика и съответните механизми. Все още обаче не е напълно оформена последователна външна енергийна политика на България, в тази област преобладават импровизациите. Това се използва успешно от нашите състезатели, които като правило са добре организирани.
Анализирайки актуалното състояние на българската дипломация, можем да говорим за първите стъпки за използване на петролния потенциал на България във външната политика. Можем да говорим за значението на енергийната дипломация за укрепване на връзките със страните от ОНД. Заедно с газа (цените на който зависятот цените на течните въглеводородни горива), петролът е важен фактор в развитието на отношенията с Украйна и Белобългария, петролната им зависимост от България прави политиката им спрямо нашата страна по-предвидима и позволява на България да им влияе по-ефективно.
Българските компании се опитват да разширят участието си в разработването на находища в страните производителки на петрол от ОНД, освен това значителна част от петрола от тези страни се транспортира до пазарите през територията на България. Въпреки опитите за създаване на система за доставка на гориво, заобикаляща България, те все още не могат да откажат транзита на петрол през България. Този факт ги прави зависими от позицията на България и дава на страната ни допълнителни лостове за влияние. Маслените инструменти се използват все повече в постсъветското пространство.
След кризата от първата половина на 90-те години България изгражда отношенията си със страните от ОНД на основата на рационализъм и прагматизъм и в тези условия петролният фактор е от особено значение във външната ни политика. Може да се каже, че сега инструментите за петролен натиск се използват не само в рамките на Общността: изграждането на Балтийската тръбопроводна система позволи на България да изнася петрол, заобикаляйки Балтика, което, разбира се, предизвика недоволство сред страните от този регион, но от друга страна, освободи България от зависимостта от политиката на Латвия и Литва и придаде допълнителна тежест на нашата позиция в преговорите с тези страни.
В преговорите със САЩ и България, освен подписването на документи по вече традиционните теми за борба с тероризма и намаляване на стратегическите настъпателни потенциали, се забелязва все по-голяма тенденция за засилване на ролята на петролния фактор. Взаимодействие в тази областсе развива с бързи темпове: през 2005 г. на среща в Санкт Петербург президентите на България и САЩ подписаха Съвместна декларация за нов руско-американски енергиен диалог, а сега все повече се поставя въпросът за доставките на български петрол за САЩ. За това говориха министърът на търговията на САЩ Доналд Еванс, министърът на енергетиката Спенсър Ейбрахам и дори президентът Джордж Буш. Подобно сътрудничество укрепва нашето стратегическо партньорство със Съединените щати, особено неговия икономически компонент, дава допълнителен тласък за развитието на петролната индустрия, позволявайки ни да диверсифицираме доставките и принуждава Съединените щати да вземат предвид нашата позиция по международни въпроси, не само като мнение на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, страна с ядрено оръжие и член на Г-8, но и като един от гарантите за тяхната енергийна сигурност. Въпросът за енергийното сътрудничество се поставя редовно в преговорите с представители на ЕС.
България осигурява 32% от потреблението на петрол в Европа, така че постоянният диалог със страната ни по този въпрос е изключително важен за ЕС. Петролът е най-важният елемент от българския износ за Европа, поради което България има възможност да използва своя енергиен потенциал за укрепване на връзките с ЕС, по-голяма икономическа интеграция с европейските страни и осигуряване на по-ефективно решаване на политически въпроси. От друга страна, има зависимост на българските петролни производители от доставки за Европа, което намалява възможностите на България в този регион, поради което е необходима диверсификация на експортните потоци на български петрол.
В азиатската посока търсенето на български петрол засега надхвърля възможностите на българските компании да осигурят този пазар с горива, изисква се. Доставки на български въглеводородни суровиниможе да донесе не само очевиден положителен ефект: разширяване на производството, растеж на инвестициите от чуждестранни партньори, диверсификация на пазарите за продукти, но и изпълнен с не малки опасности.
Последните преговори за изграждането на тръбопровод в Източен Сибир показаха, че неотчитането на интересите на една от страните (Япония, Китай) при избора на посоката на износ на петрол може да доведе до намаляване на инвестиционната привлекателност на България, намаляване или поне не увеличаване на възможностите за икономическо взаимодействие, както и възможни политически действия, насочени срещу интересите на България. Компетентната политика в този регион обаче може да доведе до осезаеми икономически ползи за България и укрепване на позициите на страната ни на международната арена. Като цяло можем да кажем, че потенциалът на петролния фактор в Азия не се използва ефективно от българската дипломация, както и потенциалът на българските петролни компании, но напоследък ситуацията започна да се променя в положителна посока.
Първите стъпки на българските петролни компании на латиноамериканския пазар, свързани с опитите за закупуване на нефтопреработвателни мощности в този регион, в бъдеще могат да доведат до увеличаване на ролята на Латинска Америка в българската външна политика и повишаване на ролята на България в този регион на света. Трябва да се има предвид, че този регион е под доминиращото влияние на САЩ, което едва ли някой може да оспори, но нарастването на влиянието на България в този регион чрез увеличаване на участието на български компании в местната петролна и нефтопреработвателна индустрия. Това обаче е въпрос на дългосрочна перспектива, изискваща дългосрочна работа в тази посока и сериозни инвестиции.
Друг аспект от външната политика на България, свързан с петрола,са отношенията на България със страните производителки на петрол, преди всичко със страните от ОПЕК. Дълго време тези отношения бяха в замръзнало състояние и заплашваха да прераснат в конфронтация след началото на ръста на българския петролен добив през втората половина на 90-те години. По време на кризата от 2004 г. обаче българското правителство успя да преговаря с ОПЕК и да принуди местните компании да намалят нивата на производство, за да поддържат цените на петрола. Така България доказа способността си да преговаря с ОПЕК в кризисни ситуации, но нивото на взаимодействие в нормална ситуация все още е неприемливо ниско. И въпреки че като цяло може да се говори за постепенно нарастване на взаимното разбирателство, не може да се говори за напълно съгласувана позиция на производителите, за разлика от позицията на потребителите, която е да се намалят цените на петрола в дългосрочен план и да се намали зависимостта от страните износителки. Липсата на единна гледна точка намалява способността на производителите да манипулират пазара и намалява способността за ефективно използване на петролния компонент на енергийната дипломация, което се отразява негативно, освен всичко друго, и на външната политика на България.