Ролята на самооценката в развитието на личността на ученика – Психология
Лудият казва: „Аз съм Ейбрахам Линкълн“.
Невротикът казва: „Искам да бъда
Здравият човек казва: „Аз съм аз,
Известно е, че човек не се ражда личност, а става такава в процеса на съвместна дейност с други хора и общуване с тях. Извършвайки определени действия, човек постоянно (но не винаги съзнателно) проверява какво другите очакват от него.
Избирайки една или друга цел, човек непременно оценява нейната осъществимост, съпоставя трудностите за постигането й със собствените си сили. Под въздействието на практиката човек развива определено отношение към себе си, самооценка на своите сили и възможности и въз основа на това ниво на претенции. В бъдеще това самочувствие и нивото на претенциите започват да регулират човешкото поведение в съответствие с условията.
От голямо значение за нормалното развитие на човешката личност е установяването на хармонични отношения между това, което човек иска, това, което претендира, и това, на което действително е способен. Способностите, както всичко в човека, се развиват в процеса на дейност. Винаги обаче е актуален проблемът дали те отговарят на целта, към която човек се стреми. По един или друг начин човек оценява съответствието на това, което иска, с възможното. Но тази оценка не винаги е вярна. В някои случаи човек надценява своите възможности и сили, тоест претендира повече, отколкото може. При други, напротив, самочувствието му е подценено, въпреки че е способен на повече.
И двете крайности карат човек да се тревожи за бъдещето на развиващата се личност. Човек, който се надценява, може да стане арогантен, арогантен, непоносим към критиката. Той ще бъде завинаги разкъсван от вътрешни конфликти, които често водят до загубасамоувереност, нарушаване на нормалната дейност и дори психични разстройства. Човек, който подценява възможностите си, сам се лишава от радостите, свързани с постигането на трудни цели, преодоляването на препятствията. Тези два вида самооценка на човек могат да показват проблеми.
Познаването на самочувствието на човек е много важно за установяване на отношения с него, за нормално общуване. Особено важно е да се вземе предвид самочувствието на детето. Както всичко в него, то все още се формира и следователно в по-голяма степен, отколкото при възрастен, е изложено на промяна. Аз, като бъдещ учител, избрах ролята на самочувствието в развитието на личността на ученика като тема на изследването си. Към днешна дата този проблем е много актуален и недостатъчно проучен. Тъй като ученикът е развиваща се личност, при благоприятни условия в процеса на обучение е възможно да се формира (коригира) правилното самочувствие. Съвременното образование и възпитание все още не е съвършено и затова психологията търси потенциални възможности в самия обучаващ се.
Проблем: как самочувствието влияе върху развитието на личността на ученика?
Цел: да се проучи ролята на самочувствието в развитието на личността на ученика.
Обект: личностно развитие.
Предмет: Ролята на самочувствието в развитието на личността на ученика.
Хипотеза: Наблюденията и наличните в литературата данни показват, че включването на самочувствието в образователната работа на учителя допринася за развитието на личността.
1. Концепцията за самочувствие
1.1 Дефиниция на понятието самооценка
За вашите истински добродетели,
както обаче и за недостатъците,
хората често не знаят.
1. Образът на "Аз" - съвкупност от представи и мнения на индивида за себе си.
2. Самочувствие – афективна оценка на товарепрезентации, които могат да имат различна интензивност, тъй като специфичните характеристики на образа на "аз" могат да предизвикат повече или по-малко силни емоции, свързани с тяхното приемане или осъждане.
3. Потенциална поведенческа реакция, т.е. тези специфични действия, които могат да бъдат причинени от образа на "Аз" и самочувствието.
Зигмунд Фройд представя човека като същество, водено от сексуалност и агресия, чиито потиснати инстинкти са изтласкани в подсъзнанието. В действителност човек не осъзнава себе си, както и истинската причина и мотивите на своите чувства и действия. Затова Фройд говори малко за самочувствието и го свързва главно с функцията на „супер егото“ [ 9 ].
Домашните психолози, разглеждайки самочувствието, на първо място подчертават значението на човешката дейност. Според A.N. Леонтиев, самочувствието е едно от основните условия, благодарение на които човек става личност. Той действа като мотив за индивида и го насърчава да отговаря на нивото на очакванията и изискванията на другите и нивото на собствените си претенции [9].
Според А. И. Липкина самооценката е оценката на човек за себе си, неговите способности, качества и място сред другите хора [5, 7]. Отношенията на човек с другите, неговата критичност, взискателност към себе си, отношение към успехите и неуспехите зависят от самочувствието. По този начин самочувствието влияе върху ефективността на човешката дейност и по-нататъшното развитие на неговата личност.
Самочувствието е отношението на човек към неговите способности, възможности, лични качества, както и към външния му вид, осъзнаване на мястото му сред хората.
Психолозите разглеждат самочувствието от различни гледни точки. По този начин оценката на себе си като цяло като добра или лоша се счита за обща самооценка, а оценката на постиженията в определени видове дейност се счита зачастичен (частен). Важно е, че частните оценки могат да се развиват неравномерно.
Освен това те разграничават действително (това, което вече е постигнато) и потенциално (това, на което е способен) самочувствие. Потенциалното самочувствие често се нарича ниво на стремеж.
То може да бъде правилно (адекватно), когато мнението на човек за себе си съвпада с това, което той е в действителност [5,7]. Човек правилно съпоставя своите способности и способности, е доста критичен към себе си, стреми се реалистично да гледа на своите неуспехи и успехи, опитва се да си постави постижими цели, които могат да бъдат постигнати на практика. И той подхожда към оценката на постигнатото не само със собствените си мерки, но и се опитва да предвиди как другите хора ще реагират на това.
В случаите, когато човек не се оценява обективно, когато мнението му за себе си рязко се различава от това, което другите го смятат, самооценката най-често е неправилна (неадекватна), която се разделя на надценена и подценена [5,8]. При неадекватно високо самочувствие човек развива погрешна представа за себе си, идеализиран образ на своята личност и възможности, своята ценност за другите, за общата кауза. В такива случаи човек отива да игнорира неуспехите, за да запази обичайната висока оценка за себе си, своите действия и постъпки. Завишената самооценка води до надценяване на себе си в ситуации, които не дават причина за това. В резултат на това той често среща съпротива от страна на околните, които отхвърлят твърденията му, озлобява се, проявява мнителност, подозрителност или умишлена арогантност, агресия и в крайна сметка може да загуби необходимите междуличностни контакти, да се изолира. Има остро емоционално "отблъскване" към всичко, което нарушавапредстава за себе си. Възприемането на реалността се изкривява, отношението към нея става неадекватно – чисто емоционално. Рационалната връзка на оценката отпада напълно. Следователно справедливата забележка започва да се възприема като заяждане, а обективната оценка на резултатите от работата - като несправедливо подценена. Неуспехът се появява като следствие от нечии интриги или неблагоприятни обстоятелства, които по никакъв начин не зависят от действията на самия човек. Човек с неадекватно високо самочувствие не иска да признае, че всичко това е следствие от собствените му грешки, мързел, липса на знания, способности или неправилно поведение. Възниква тежко емоционално състояние - афект на неадекватност, основната причина за което е запазването на преобладаващия стереотип за надценяване на самата личност. Афектът на неадекватността е психологическа защита, но не решава основния проблем, а именно: радикална промяна в неадекватното самочувствие, което е причина за неблагоприятни междуличностни отношения [9]. Ако високото самочувствие е пластично, променя се в съответствие с реалното състояние на нещата - увеличава се с успех и намалява с неуспехи, тогава това може да допринесе за развитието на индивида, тъй като тя трябва да положи всички усилия, за да постигне целите си, да развие своите способности и воля.
При неадекватно ниска самооценка индивидът оценява себе си под реалните си възможности [5,8]. Обикновено това води до неувереност в себе си, срамежливост и липса на смелост, неспособност да реализират своите способности. Прекалено ниското самочувствие може да означава развитие на комплекс за малоценност, съмнение в себе си, отказ от инициатива, безразличие, самообвинение и тревожност. Такива хора не си поставят неуловими цели,ограничават се до решаване на ежедневни проблеми, твърде критични са към себе си.
При ниско самочувствие могат да възникнат конфликти и поради прекалената критичност на тези хора. Те са много взискателни към другите, не прощават грешка или грешка, склонни са постоянно да подчертават недостатъците на другите. И въпреки че това се прави с най-добри намерения, то все още се превръща в причина за конфликт поради факта, че не много хора могат да толерират системно "пилене". Когато виждат само лошото във вас и постоянно го посочват, тогава има неприязън към източника на такива оценки, мисли и действия [8].