Романтични хищници изкуството на съблазняването
Но въпреки цялата важност на мистериозните невербални сигнали, изпращани от психопат, това е тема на отделен голям разговор. Освен животинската магия на погледа и т.н., има и доста много по-прозаични моменти, на които ще се спрем тук. Някои от тях може да изглеждат очевидни, но това по никакъв начин не намалява ефективността на тяхното въздействие върху събеседника.
Живеейки в свят, претоварен с предимно безполезна информация за нас, много от нас са принудени да гледат източника на информация, когато оценяват нейната надеждност. В ежедневното съзнание човек, който е ясно нервен, постоянно се смущава и заеква, опитвайки се да предаде някаква информация на събеседника, или наистина не притежава тази информация, или лъже. Не напразно гурутата на „пикапа“ инструктират небрежните си ученици, че „докато ти си глупав и се забавиш, момичето, което те интересува, вече ще си намери друго момче“. В това отношение психопатът, който винаги говори пъргаво и уверено, дори когато лъже, е практически безупречен. Тук очевидно важна роля играе фактът, че психопатът не мисли за това „как ще отговори нашата дума“ и дали той ще обиди друг човек. Както и способността му да се концентрира напълно върху това, в което е пряко ангажиран, в случая върху разговор, без да се разсейва от външни и вътрешни стимули.
Ако говорим за съдържателната страна на комуникацията, тогава психопатът говори не само уверено, но и много свободно. Причината за това е не само уникален природен дар, но и опит. Тъй като психопатът просто излиза по-често на срещи и има много повече партньори, които постоянно сменя, той има и повече опит от другите. Ако за много мъже и жени самият акт да бъдат на сцената (което някои цинично, но по някакъв начинпазар) срещите и срещите са източник на стрес, тогава психопатът на него се чувства като (хищна) риба във водата, където от време на време има нов улов. Съответно той се опитва да не напуска тази сцена, дори формално да е с някого в сериозна връзка.
И все пак, когато се опознаем, много от нас са толкова погълнати от разбирането за себе си дали другият човек може да ни даде това, което търсим в една връзка, че се замисляме какво точно този друг човек търси за себе си. Психопат мисли. Не, разбира се, не за да се опитаме да направим друг човек щастлив, което по принцип е чуждо на психопат, особено ако изисква известни усилия и отстъпки от него. Става дума за по-добро използване на другия, като спечелите доверието му.
В тази посока работи и чисто външната привлекателност на психопата. Психопатът винаги се грижи за себе си и затова винаги изглежда безупречно. И е известно, че днес интересът към по-нататъшно запознаване с човек до голяма степен зависи от оценката на външния му вид („срещат се по дрехите“). Това е продиктувано от претъпканата сцена на запознанства, с постоянно променящи се характери, където човек няма много време да се вгледа в ума, духовните качества и други компоненти от вътрешния свят на другия. Следователно те се основават на първото впечатление, което психопатът е толкова майсторски способен да направи. Той от своя страна е значително подсилен от ефекта на ореола, според който сме склонни да даряваме привлекателни хора с положителни духовни качества.
Трябва да се отбележи, че по правило жертвите на психопати никога няма да разберат с кого всъщност ги е събрала съдбата. Сякаш пред тях минава низ от хора, различни личности, затворени в една и съща телесна обвивка.