Роза (Леонида Богомолова Лена-Котка)
Имало едно време една красива млада графиня. При раждането й беше дадено дълго, помпозно име, но хората по-често я наричаха Роза - тя беше красива като кралицата на цветята, с големи сини очи и дълги кестеняви къдрици. Ще я наричаме и Роза. В един топъл пролетен ден Роуз седеше на балкона и бродираше. Една циганка спря под балкона й и запя песен:
- Смел циганин ще открадне кон И ще го заведе в юзда на циганин. Испанецът, пълен с горещ огън, Дава алена роза на испанеца.
Дивакът на острова ще откъсне кокосовия орех От високата палма и ще го даде на дивака. Ескимосът ще даде на ескимоса Чупливи подаръци, направени от лед и сняг.
Тук българинът се опиянява от любовен хмел, С любимата си къдри брези. Французин в театъра с мадмоазел, Пред очите им - преливащи се сънища.
Между шест и седем часа Един строг англичанин ще бъде объркан в душата си Той ще предложи на дамата да създаде семейство Пет минути преди вечерния чай.
Казах ще хване казах за ръка, И ще се появи тънка миризма на мускус, И японец има светлина в очите, Когато даде на японка сакура.
Грък ще напълни амфора с вода Гъркиня под висока маслина. Сто и двадесет дълги плитки са изплетени от узбек На узбек, толкова обичан и щастлив.
Любовта пее на различни езици, Любовта е разбираема за всеки народ. Любовта е вечно млада от векове, Можеш да вървиш с нея през огън и вода.
Роуз хареса песента на циганката. - Чакай, ще сляза при теб! — извика го Роуз. Тя слезе в градината и се приближи до циганина. Роза забеляза, че въпреки че певецът е с черна коса и цигански дрехи, лицето му е светло, слабо и красиво, той целуна ръка на Роза, което циганин не би направил. Докато се разхождали в градината с Роза, непознатият й казал, че той е граф като нея, но не обича компаниятаблагородници, обикновено или жестоки, или измамни. Отишъл в цигански стан и там станал цигански цар, защото пеел по-добре от всички цигани. Роуз се замисли върху тази история. Тя също не беше доволна от живота в къщата на родителите си, сред хора, които бяха важни парите и почестите, но не и любовта. Роуз се срещна с циганския крал в градината си за известно време. Накрая той й каза, че неговият лагер иска да напусне, за да се скита по-нататък, и повика Роза със себе си. Роуз вече не можеше да си представи живота без циганския крал. Тя отишла с него в лагера му и там станала циганска кралица. Но Роуз не знаеше колко по-добър беше животът й, когато напусна лицемерните благородници и дойде при непостоянните цигани. Циганите са придобили пари и вещи чрез кражба. Те не искаха да работят, мислейки, че е възможно да се живее много по-лесно. Роза смяташе, че циганите могат да предсказват бъдещето, но сега научи, че циганите мамят хората, като измислят фантастични истории. Всички цигани в лагера бяха грозни, не обичаха да мият и да перат дрехите си. Жените не разбираха защо Роуз обича чистотата и завиждаха на красивото й лице. Всеки мъж мечтаеше да направи Роза своя жена, но си спомни, че тя принадлежи на циганския крал. Междувременно любовта на краля и кралицата започна да избледнява. - Не разбирам какво добро намерихме в циганския лагер - каза Роза на любимия си. - Няма щастие, към което да се стремиш. - Роза не може да цъфти на свобода - рязко отговори той, - такова цвете трябва да се държи в стъклена оранжерия! Роуз не искаше да живее в лагер дълго време. Сега й се стори, че любимият е спрял да я обича.Роуз тайно напусна лагера и се върна в имението на родителите си. Но те не я върнаха обратно, като казаха, че сега ги е срам дори да стоят до нея. Натъжената Роза тръгнала, без да знае накъде, и стигнала до гората. В горататя седна на тревата и заплака. Малки руси елфи се стекоха към нея и кацнаха върху бледорозовата рокля и косата на Роуз. Тя сякаш беше покрита с безтегловни златни бижута. Роуз разказала на елфите своята история. Те я поканиха да стане горска фея и да живее в хралупата на едно дърво. Розата се превърна в горска фея. Тя издяла листа за храсти и дървета от коприна и кадифе и избродира вени върху тях. Роуз често пееше в гората и хората чуваха нейната песен:
- Знам, че съм само на деветнадесет, Но имам миналото зад гърба си. Знам колко е болезнено да се разделиш, Колко сладко е да срещнеш очи,
Че сърцата ни са толкова обичани от дълго време, Колко трудно е да бъдеш неразбираем за някого. Изглежда, че се е случило доста, Но има опит в трудно или приятно.
Когато ни се струва, че няма щастие в живота, Трябва само да погледнем слънцето. Неговите лъчи ще оцветят всичко в злато, И ще разберем, че ще има радост в сърцето.
Ние също ще можем да срещнем приятел в живота И да се усмихнем, сякаш случайно. Слънцето ще грее и виелицата ще изчезне. Повярвайте на моя опит, знам със сигурност.
Хората бяха очаровани от пеещата горска фея, но никой не можа да се приближи и да я прегърне - Розата се изплъзна по-бързо от ветреца. Междувременно циганският крал я съжалил. Искаше да намери Роуз. Но по това време злият херцог насилствено отведе красивата циганка Зара от лагера, влюбвайки се в нея. Красивата Зара вече имаше годеник - мулат, дошъл в лагера от далечна страна, където хората с бяла кожа презираха мулатите. Той помоли останалите цигани да помогнат за спасяването на булката му. Зара седеше във висока кула с решетъчен прозорец. Циганите се качиха там на коне. Зара пусна дългите си черни плитки през решетките на решетката, мулатът ги изкачи до прозореца, преряза решетката и завърза здрави въжета за останките от железните решетки.Мулатът и Зара слязоха долу, той я качи на кон. Но стражите на войводата забелязали циганите и ги подгонили. Мъжете взеха оръжие. Циганите успяват да избягат, но много от тях са ранени. Циганският крал също получи тежка рана. Отне му много време да се възстанови. След като дойде на себе си, циганският крал си помисли, че ще му бъде трудно да спаси живота си, ако постоянно е изложен на опасности. Неговата любима Роуз се опита да му каже за това и той я обиди. Циганският цар обяви на циганите, че напуска лагера. Вместо това мулатът стана крал, а Зара, булката на мулата, стана кралица. Любовникът на Роза намери имението, в което тя живееше. Той срещна млад селянин, който каза, че красивата графиня Роза не е била допусната в къщата от родителите си, след което тя отиде в местната гора и никой друг не я видя. Разстроеният годеник на Роза помоли селянина да му покаже гората, за да види поне пътеките, по които минава Роза. В гората младите хора се разпръснаха на различни поляни. Селянинът, като се разхождал, намерил спяща горска фея, която все още никой не успял да хване. Той нямаше нужда от фея, защото обичаше селско момиче и селянинът реши да даде феята на самотния годеник на Роза. Селянинът я занесе на ръце при годеника на Роза. Горската фея отвори красивите си сини очи и те я разпознаха като Роза. Тя се зарадва да види любимия си. Нейният годеник сега искаше да бъде с нея неразделно. Той също стана горски дух. Те украсяваха дърветата с пъстри листа, нанизваха перли от роса на стръкчета трева, пееха заедно с птиците, а през зимата се покриваха със скреж.