Розите миришеха лошо - Ogonyok № 39 (5246) от
Олга Аленова, Тбилиси — Москва
Срещу сградата на парламента има стъклен прозрачен площад: Правителствената сграда. Правителството не се мести от Тбилиси, но по време на парламентарните сесии министрите ще пътуват до Кутаиси. От улицата можете да видите бели столове и маси с ултрамодерни лаптопи, знамена на Грузия и Европейския съюз.
Автор на проекта на сградите на парламента и правителството е испанецът Алберто Доминго. Правителството на Грузия има слабост към модерната архитектура. В Батуми, Кутаиси, Тбилиси има стъклени домове на правосъдието, полицейски сгради, концертни зали.
В древната столица на Грузия Мцхета също са построени Домът на правосъдието и сградата на полицията - грузинските опозиционери казват, че ЮНЕСКО не харесва това много, защото Мцхета е място, където изобщо не можете да строите, за да запазите това, което има. Всъщност новите сгради не разрушават нищо - те просто не харесват хора над 40. Грузинското общество е много традиционно и новото правителство не може да промени това, колкото и да иска.
Основното недоволство от властите обаче е предизвикано не от архитектурната политика, а от скъпите проекти. Например, обществото харесва Домовете на правосъдието, изградени в почти всички региони на Грузия, работещи с електронна база данни и на принципа на едно гише: тук можете да получите всеки сертификат за 10 минути, да регистрирате бизнес, както и да получите вътрешен или чуждестранен паспорт за ден или седмица (в зависимост от избраната услуга). Но много жители на Грузия не харесват, че това са доста скъпи, модерни сгради, построени от чужденци, смята се, че властите биха могли да строят по-лесно и по-евтино, без да увеличават външния дълг и да показват повече загриженост за обикновените хора.
Очертаващи се факти за насилие над лишени от свобода вГрузински затвори взривиха страната. Младежите излязоха на улицата – доскорошната основна опора на властта
Снимка: Reuters/Vostock-Photo
И точно това е провалът на грузинските власти. Тя беше твърде увлечена от проекти и мечти, забравяйки, че хората искат да живеят днес, а не след 10 години.
Но милиардерът Бидзина Иванишвили разбра каква е грешката на правителството и на това изгради предизборната си кампания. За гигантския охлюв в Кутаиси той каза, че тук няма да има парламент, но в най-добрия случай ще има концертна зала. И каза още, че е по-добре да се разруши тази сграда, отколкото парламентът да бъде транспортиран там. Приблизително същото каза и за стъкления мост в Тбилиси над Кура, който възмути жителите на града с архитектурния си вид и цена. Тази на пръв поглед унищожителна реторика на опозиционния лидер се хареса на обикновените хора. Той им обеща по-високи пенсии и заплати, огромни инвестиции в селското стопанство, безплатни медицински осигуровки за всички граждани на страната. Обещанията на Иванишвили засегнаха точно тези области, в които властите определено губеха. Той обеща да подобри отношенията с България, без да променя курса на Грузия към НАТО и Европейския съюз. Много здравомислещи хора в Грузия разбират, че е невъзможно да се съчетаят приятелство с България и курс към НАТО, но много хора харесват лозунга. Опозицията излезе с удобна и популярна теза, че Михаил Саакашвили прехвърли отношенията на Грузия с България на личното ниво на отношенията с Путин и затова България не иска да има работа с Грузия и ако Саакашвили си тръгне, тогава България ще възстанови контактите си с новия президент, дори и прозападен.
Снимка: Reuters/Vostock-Photo
Идеологическата основа на опозицията е по-силна от всякога. Аргументите на защитниците на властта, нейната реформаторска политика и инвестициипроекти, опозицията не иска да чуе.
Давид Мегрелашвили, служител на кметството на Кутаиси, казва, че доскоро в покрайнините на Кутаиси е имало неработеща фабрика за автомобили и пустош и никой не е идвал тук, защото градът е бил ужасен и беден. А сега около парламента ще бъде изграден парк от 100 хектара. В предградието на Кутаиси, Цхалтубе, се реконструира хотел за депутатите, в който те могат да живеят по време на сесиите. „В съветско време в Цхалтуба имаше балнеологичен курорт, останаха много сгради и за да ги съживим, трябва да привлечем инвеститори там, казва Дейвид, „Но как да ги привлечем, ако няма нужда да ходим там?
Кутаиси, някога центърът на Грузия, отдавна се е превърнал в затънтена местност - дълги години нямаше нормални пътища и докато карах през този град преди около 8 години, бях изумен от занемаряването на сградите и бедността, която се виждаше навсякъде.
Сега Кутаиси не предизвиква това усещане. Старият град е реставриран и вече има напълно европейски вид. Целият център е настилан с каменни плочи, поставени са фенери в античен стил, оформени са цветни лехи и площади.
Опозицията казва, че същността на реконструкцията са само нови фасади, зад които се крие бедността, и в тази забележка има зрънце истина - в Грузия все още има много хора, живеещи на ръба на бедността. Но в Кутаиси не забелязах това. В града има много кафенета, всички са пълни с хора, предимно млади хора. В този смисъл Тбилиси създава впечатление за по-беден град – по улиците има много просяци и зле облечени старци.
Снимка: Reuters/Vostock-Photo
Има и друго положително развитие според Давид Мегрелашвили - Кутаиси се превърна в безопасен град. „По съветско време беше градкрадци в закона", спомня си Дейвид. "Тези хора превърнаха живота ни в ад. Те управляваха държавата, министрите ходеха да им се кланят. Всички момичета мечтаеха да се омъжат за крадци, момчетата искаха да станат крадци. И сега в Грузия няма крадци. Те са били счупени."
Дебатът по тази тема продължи много години и през всичките тези години малко хора в Грузия, а още повече извън нея, си представяха, че жестоката борба с престъпността отдавна е надхвърлила всички норми, допустими от универсалния морал.
Това беше последната капка. Хиляди хора излязоха по улиците. „Като изнасилвате затворници, вие изнасилвате Грузия“, прочетох на един от плакатите. „Саакашвили дойде с рози, но е пометен с метла“, гласи друго. „Вашата демокрация е болна“ – на трето.
Снимка: Reuters/Vostock-Photo
Излязоха студенти, семинаристи, свещеници, обикновени хора. Опозицията реши да не участва в тези акции, за да не бъдат обвинени в упражняване на насилие срещу затворници в предизборната кампания.
Въпреки това тези кадри значително помогнаха на опозицията - експерти отбелязаха, че рейтингът на управляващата партия бързо намалява. Ако през лятото американската социологическа компания NDI даде на управляващата партия 40 процента, а на опозиционната коалиция "Грузинска мечта" - само 17 процента, сега социолозите вдигат рамене - числата може дори да си разменят местата. "За Грузия този вид насилие е най-лошото нещо - казва експертът Гиа Абашидзе. - Това е най-чувствителната точка, в която е възможно да се взриви страната. Разбира се, не вярвам, че тези кадри сами са се появили в ефир и опозицията няма нищо общо с това.
Макар чевластите предприеха безпрецедентни мерки за премахване на последиците от скандала (двама министри бяха уволнени, ръководството на затвора беше уволнено, 11 служители на затвора Глдани бяха арестувани, правозащитници и активисти получиха достъп до самия затвор), обществото не се успокои.
Някои служители в разговор с мен обясниха, че системата се е провалила, че суровите методи за борба с крадците в закона и престъпността като цяло трябваше да бъдат спрени отдавна, но те бяха използвани и че властите просто не знаеха, че такова насилие се извършва в затворите. В същото време служители казаха, че изтезанията в затворите се срещат и в други страни, но те или не говорят за това, или се борят срещу тях. „Дори в Америка това се случва“, ми каза Георгий Канделаки, заместник на Националното движение. Властите признаха вината си за случилото се, но в същото време обвиниха опозицията в манипулиране на общественото мнение. Авторът на реформите в пенитенциарната система Бачо Ахалая, главният борец срещу крадците в закона, беше уволнен, но срещу него не беше образувано наказателно дело, въпреки че правозащитниците твърдяха, че има достатъчно факти срещу този съюзник на Михаил Саакашвили. "Не вярвам, че властите, които контролират всичко в Грузия, не са знаели какво се случва в затворите", казва Гиорги Абашидзе. "Правозащитниците отдавна казват, че крадците се третират неприемливо в затворите. Говореше се много, че Бачо Ахалая лично е влизал в затвора посред нощ, биел затворниците, карал ги голи в снега. Грузия е малка страна и почти всяко семейство има някой в затвора тук и всеки си казва нещо. Експертът смята, че директивата за малтретиране на крадците в закона е била изпратена от самия връх, а Бачо Ахалая е бил само нейният изпълнител.
„Още през 2006 г., МихаилСаакашвили каза, че прилага принципа на нулева толерантност към всяко престъпление, казва Абашидзе, това беше принципът и основата на реформите в системата за сигурност. Оттогава мисля, че започна насилието в затворите. И това беше най-голямата грешка. Оказа се, че системата на насилие в нова Грузия като цяло не се различава от съветската: ако съветският полицай каза на крадеца в закона: „Ще те сложа на бутилка“, тогава в нова Грузия казват: „Ще те сложа на палка“.
Бившият помощник на омбудсмана, бизнесменът София Хоргуани, казва, че един ден обществото е осъзнало, че система, изградена върху насилие, рано или късно ще дойде при всички. "Дълго време говорих много за факта, че хората са малтретирани в затворите", казва София, "но те не искаха да ме чуят. Казаха ми:" Нямахме светлина - и сега сами продаваме светлина! Нямахме газ - но сега имаме! Вижте колко нови пътища и аутобани построихме!“Хората вече не искат нито светлина, нито пътища, нито нови сгради за сметка на насилие над някого.
Експертите смятат, че тази предизборна кампания най-после постави пред грузинските власти ясен въпрос: накъде върви Грузия? „През цялото време са ни казвали, че отиваме в Европа, но в икономиката изграждаме Сингапур", казва София Коргуани. „Така че сега трябва да разберем, че Сингапур е единият път, а Европа е другият. И ако отидем в Европа, тогава нито една добра цел не може да оправдае насилието срещу човек.
Ако немислимото се случи и партията на власт спечели и този път, тя първо трябва да си отговори на този въпрос. Ако загуби, Грузия ще се изправи пред парламентарна ера с опозиция, но не и единно мнозинство, с битки за всеки законопроект, за всяка колона в бюджета. Не се знае къдеЩе дойде Грузия, ще подобри ли отношенията с България и ще продължи пътя си към НАТО. Засега се знае само едно - ако опозиционната коалиция спечели изборите, Кутаиси ще получи концертна зала вместо парламента.