Румънска народна приказка Солта в храната
Тогава беше, когато нямаше следа. Ако не беше станало по това време, нямаше да има разговор.
И това се случи точно по времето, когато круши растяха на тополите и теменужките цъфтяха на върбите, когато мечките махаха с опашки, а вълците като братя прегръщаха агнетата, когато бълхите се коваха и те скачаха до небето и изпращаха приказки на земята.
Е, който не се вслушва в думите ни, той лъже без мярка.
Имало едно време един цар, той имал три дъщери. Царят останал вдовец и отдал цялата си любов на дъщерите си. Баща им внимателно ги отгледа, научи ги на науките и ги предпази от скръб и болести. Дъщерите пораснаха и винаги се опитваха да утешат баща си - царят винаги скърбеше от деня на смъртта на майка им.
Един ден царят решил да зададе следния въпрос на най-голямата си дъщеря:
- Дъще моя, кажи ми как ме обичаш?
Как ти харесва, татко? Обичам те толкова, колкото обичам мед.
Принцесата казала така, защото вярвала, че на света няма нищо по-сладко от меда. Само за такъв отговор по-голямата принцеса имаше достатъчно разум.
- Бог да ти даде дълги години щастлив живот за моя радост, дъщеря ми! Доволният крал й отговорил.
Царят попитал средната дъщеря:
„А ти, дъще моя, колко много ме обичаш?“
Средната принцеса не би могла да измисли нищо по-добро.
„Бог да ти даде всяко добро, живей за моя радост, дъще моя!“ - отговорил царят, доволен от отговора и средната дъщеря.
Трябва да се каже, че и двете принцеси бяха ласкави и искаха да покажат на баща си любов, която всъщност изобщо не изпитваха.
И царят се зарадва на отговора на по-големите си дъщери, защото самият той вярваше, че не може да има по-добра любов, по-сладка от мед и захар.
Царят погледнал най-малката, принцесата плахо се отдръпнала и я попитала:
- А ти? Как ме обичаш, дъще моя?
- Обичам те, татко, като солхрана! – отговорила принцесата със сияещо от любов лице. Тя сведе очи, плаха от дързостта си и от факта, че баща й също обърна внимание на нея, най-малката.
Като чуха отговора на по-младата принцеса, сестрите избухнаха в смях и се обърнаха. И кралят се намръщи.
По-младата принцеса беше готова да пропадне в земята, стана й тъжно, че без да иска е обидила баща си, тя наистина го обиди много.
Прости ми, татко, не исках да те обидя. Моята любов към теб, ако не по-силна от любовта на сестрите ми, то не по-лоша от мед и захар.
— Така ли? - прекъсна заплашително бащата най-малката си дъщеря - Още ли смееш да се сравняваш със сестрите си? Махай се от къщата ми, безсрамнико, и никога повече да не те чуя!
И без да даде дума на дъщеря си, кралят се оттегли, оставяйки принцесата в сълзи.
Сестрите започнаха да я утешават, но думите им не идваха от сърцето и затова принцесата беше още по-тъжна.
По-младата принцеса разбра, че и сестрите й не я съжаляват. Тя реши да напусне къщата безцелно.
Принцесата облякла най-старата си рокля и тръгнала да се скита от село на село, докато стигнала до двора на съседния крал.
Принцесата се приближи до портите на кралския дворец и започна да чака.
Икономката я видя, излезе и попита от какво има нужда.
Принцесата отговорила, че уж била бедно сираче и искала да стане нечия слугиня.
За щастие на принцесата помощникът на икономката наскоро си беше тръгнал и тя се нуждаеше от друг. Икономката огледа принцесата от главата до петите с остър поглед, харесваше момичето.
Икономката попитала принцесата какво плащане ще поиска. Тя отговори, че не иска да начислява такса, докато не настъпи подходящият момент работата й да бъде оценена. Колкото дължи, толкова нека плати.
Този отговор хареса на икономката и тязаведе принцесата при нейния помощник. Обясних на момичето всичко, което трябва да направи, подадох й връзка ключове, тези, които обикновено носеше със себе си.
Принцесата беше прилежно и умно момиче; веднага започна да чисти стаите и шкафовете, ключовете за които икономката й беше поверила.
Оказа се, че принцесата знае как да готви добре, да пече пайове, да прави сладко, да готви всякакви деликатни ястия и да ги сервира на кралската трапеза. Скоро й повериха царските складове с всички припаси.
Всички бяха доволни от принцесата, защото тя изпълняваше възложената работа разумно и честно и не бърбореше напразно.
Слухът за усърдието, интелигентността и скромността на помощник икономката скоро достигна до самата кралица. Искаше да види момичето. И така принцесата се явила пред кралицата. Тя отговаряше на въпросите й интелигентно, с уважение, но без раболепие.
Кралицата много хареса момичето. Освен това тя осъзна, че помощникът на икономката не е обикновена селска жена. И царицата я взела за своя слугиня.
Където и да отидеше кралицата, тя водеше със себе си новата си прислужница. Ако кралицата сядаше за ръкоделие, тя я сядаше до себе си. Каква бродерия излезе от момичето - просто празник за очите!
Но най-вече кралицата хареса умните речи на момичето. И кралицата я обичаше като своя дъщеря. Кралят бил изненадан от благосклонността на кралицата към нейната прислужница.
Царят и царицата имали единствен син, гордеели се с него и го обичали безкрайно.
Така царят отиде на война и взе принца със себе си, за да го приучи към военните дела.
Случи се така, че принцът беше опасно ранен и трябваше да бъде изпратен у дома.
Как скърбеше кралицата, как плачеше за бедния си син. Нощ след нощ прекарала до леглото й, а когато силите я напуснали, наредила на своя верен приятел да гледа сина й.домашна прислужница. Ден и нощ ту един, ту друг дежуреше до леглото на ранения княз.
Нежните думи, нежността, красотата и скромността на прислужницата събудиха в сърцето на ранения принц чувство, което той все още не беше изпитвал.
С течение на времето принцът постепенно започна да се възстановява. Веднъж, докато разговарял с майка си, принцът й казал:
- Мамо, искам да се оженя.
- Коя е тя? Познавам ли я?
„Не се ядосвай, майко. Обичам новата ти прислужница, обичам те като себе си. Колкото и принцеси и принцеси да съм виждала, нито една не се е влюбвала толкова много в мен.
Кралицата се противопостави, тя започна да разубеждава сина си да се ожени, но принцът продължи да отстоява позицията си.
„Е – помисли си царицата, – избраницата на принца е добро, кротко, честно и прилежно момиче. »
Сега остава само да убеди краля да даде съгласието си.
Те помолили царя и той благословил сина си да се ожени за любимата си девойка. След годежа се определи денят на сватбата. Те започнаха да викат хората на празника. Булката поискала да повика баща й, но скрила, че е царска дъщеря.
В деня на сватбата всички гости пристигнаха. Те се забавляваха от ранна сутрин до късна вечер. Царските трапези бяха отрупани от различни ястия, питиета, пайове и толкова вкусни, че на гостите им потечаха слюнки.
Булката сама учеше готвачите и готвачите какво и как да сервират на масата. Само за един гост тя приготвила почерпка със собствените си ръце и наказала своя верен слуга да постави почерпката пред царя, поканен по нейно желание, и в никакъв случай не сервирала тези ястия на други гости.
Слугата изпълни всичко, както принцесата му нареди.
Гостите насядали на трапезата, яли, пили и се веселили, но на царя, бащата на булката, нито парче не влизало в гърлото му. Той продължаваше да гледа булката си.
Тя много приличаше на него.най-малката дъщеря, тази, която той изгони от къщата, но как може тя да стане булка на принца?
Кралят беше неспокоен от тези мисли, но не смееше да попита някого кое е това момиче.
Гледайки забавлението на гостите, царят също искаше да яде и да се весели до насита. Но когато слугата му даде храна, царят, след като едва я вкуси, веднага спря да яде. Слугата от време на време сваляше от масата недокоснати ястия, приготвени за краля от самата принцеса.
Царят се учуди на нетърпението, с което ядоха другите гости: в крайна сметка всичко, което слугата му сервираше, беше много безвкусно!
Царят решил да попита съседа си дали му харесва храната. Той отговори, че отдавна не е ял толкова вкусни ястия. Кралят опита от чинията на съседа си: храната е наистина вкусна.
От глад царят беше смукан в стомаха. Но възможно ли е да яде това, което му е сервирано? Той не издържа, стана и високо попита:
„Слушай, кралю, явно си ме поканил на сватбата на сина си, за да ми се подиграеш?
— Имайте милост, Ваше Величество, как можете да мислите такова нещо за мен? Всички добри хора виждат, че ви приех със същата чест, както и другите видни гости.
„Прости ми, кралю, но не е така. На всички гости се сервират вкусни ястия, а тези, които ми сервират, не мога да ги взема в устата си!
Бащата на младоженеца се ядосал и наредил да извикат тук готвачи, за да намерят виновника и да го убият.
И цялата тайна беше, че принцесата приготви всички ястия за баща си без сол, а само с мед и захар. Солничката беше пред краля и беше пълна със счукана захар. Напразно бедният крал вадеше от солницата онова, което смяташе за сол, и го сипваше в храната си: вместо да стане вкусна, тя стана още по-сладка и следователно още по-отвратителна.
Но тогава булката стана и се обърна към царя-тъст:„Не обвинявайте готвачите, аз нарочно приготвих такива ястия за краля. И този крал е моят баща. Баща ми имаше три дъщери от нас. Татко започна да ни пита на свой ред как го обичаме. По-голямата сестра отговорила, че го обича като мед. Среден - това, което той обича, като захар. И казах, че го обичам като сол в храната. Мислех си, че няма по-силна любов от тази. Но баща ми се ядоса и ме изгони от къщи. Само аз не изчезнах - сами виждате какво постигнах с честен труд. Затова днес исках да докажа на баща ми, че човек може да живее без мед и захар, но не и без сол. Аз самата му приготвих храна без сол. А сега прецени с кралския си ум кой от нас е бил прав: аз или баща ми.
Царят-тъст и всички гости единодушно заявиха, че е жестоко да изгонят дъщерята от къщата, та дори и за такъв умен отговор.
Тук бащата на булката призна, че не е успял да оцени най-малката си дъщеря и я помоли за прошка.
Принцесата целуна ръка на баща си и също поиска прошка.