С името Света Олга

В Москва винаги тържествено се откриват нови медицински заведения. За церемонията по полагането на голяма каменна болнична сграда на Първа Мещанска улица (сега Проспект Мира) близо до Орлово-Давидовския коридор, до един следобед бяха донесени особено почитаните московски икони: Дева Мария от Иверон, Спасителя, както и мощите на Светия великомъченик Пантелеймон. От църквата Троица на Набилковската милостиня (чиято сграда в края на Протопоповската алея все още радва с величието си) пристигна процесия с образа на Животворящата Троица и знамена.

1885 г., 18 май

Дори императрицата се зарадва

Болницата е построена като комплекс от каменни сгради за лична сметка на Сергей Владимирович, около 400 хиляди рубли. В болницата е издигнат параклис с икони на Знамението на Божията майка, св. Олга (в памет на майка му Олга Ивановна, родена княгиня Барятински) и св. Сергий. А до него има дървена лаборатория.

Основните цели при създаването на болницата бяха: безплатно ползване на деца от двата пола, страдащи от временни заболявания на родители от всякакъв ранг и състояние, предимно бедни; разпространяване и усъвършенстване чрез устни и печатни инструкции на знания за грижите за болни деца. Но неизлечимо осакатените и душевно болните, епилептиците, паралитиците и тези, които са се разболели от специални лепкави болести като морбили, скарлатина, едра шарка и дифтерия, не са били приети тук.

Лицата, които имаха възможност да платят, внасяха по 5 копейки от всяка рецепта в касата на институцията.

Броят на пациентите, приети в болницата, нараства с всеки изминал ден. Помагало се предимно на бедни семейства. През първата година на работа амбулаторията е посетена от 10 292 души, след което общият брой посещения за година възлиза на 31 361.

Много български лекари имаха възможността да разгледат болницата. Тук ги приемаха свободно - всички намираха болницата за образцова.

Сградите на болница "Света Олга" са разположени на обширна територия. Земята за строеж, близо до богаделницата в Набилково, беше частично преотстъпена на московските попечители на Комитета за бедните на Императорското хуманитарно дружество. Друга част от него основателят закупи от града.

Болницата имаше медицински отделения: терапевтично, хирургично и амбулаторно. През годината около 500-600 деца са били лекувани в стационарни отделения и до 6 хиляди деца, които са дошли да получат амбулаторно лечение. Амбулаторията, предвидена за 80-100 души, разполагаше с 4 изолирани стаи с отделен вход и общ санитарен възел. Някога тук се водеха около 200 души на ден.

Основната сграда на болницата е била основно двуетажна каменна сграда. Разполага с: операционна зала, амбулатория, аптека, кухня, перално помещение, параклис, канцелария, изследователска лаборатория, апартаменти за главния лекар и болниците, стаи за болничната прислуга.

Особеността на болницата включваше прекрасен обичай: всички деца, които идваха, които изглеждаха уморени, изтощени и стояха дълго време в очакване на среща в амбулаторията, бяха хранени със закуска. Може би това не се практикува никъде другаде в Москва. Децата, дошли в амбулаторията за съвет, също получиха лекарства - безплатно.

В работата бяха включени извънщатни лекари, експерти, както и лекари (което беше нововъведение в Москва).

За децата в болницата се грижели 10 бавачки, подчинени на матроната. Медицинските грижи за болните деца се поеха от фелдшери: по един във всяко отделение.

Според статистиката децатаса били хоспитализирани средно по 37 дни.

След един век

За съжаление, след трансформациите на дългите "огнени" години, институцията в Орлово-Давидовски Лейн като детска болница престана да съществува. Наистина, запазени са каменни постройки, но няма смисъл да търсим тук поляна със симпатични пасящи крави. През 90-те години на миналия век в останалите сгради на болница "Св. Олга" се помещават лечебно-производствените цехове на психоневрологичния диспансер № 7 и кооперацията на психоневрологите.

След като посетих територията на институцията през 2009 г., не чух нито плач, нито детски смях тук. Като цяло беше някак тъжно.

Татяна БИРЮКОВА, московски историк.