Савицкая Г
Глава 18 Вземане на решения въз основа на маржин анализ 431
пропорционално на обема на продажбите на продуктите, тъй като част от разходите са фиксирани.
Използвайки данните в табл. 18.1 ще извършим факторен анализ на рентабилността на един вид продукт (продукт А), за който използваме следния факторен модел:
Сравнението на получените резултати с данните от факторния анализ на рентабилността по формулата (17.3) показва предимството на разглежданата техника, която отчита влиянието на обема на продажбите. В това предприятие планът за физическия обем на продажбите на продукта е неизпълнен с 0,88%, което води до намаляване на рентабилността с 0,35%.
Глава 18 Вземане на решения въз основа на маржин анализ 435
пределните разходи са равни на увеличението на разходите за единица увеличение на количеството продукция.
В същото време трябва да се има предвид, че не всяко разширяване на производството води до адекватно увеличение на печалбите, тъй като:
а) прилича на динамиката на разходите; б) има намаление на цените с увеличаване на обема на продукцията на про-
Това означава, че предприятието трябва да намери такъв обем на производството, при който да получи най-голям доход.
Има няколко начина за определяне на оптималния производствен обем:
Същността на метода е да се сравнят пределните приходи и пределните разходи. Ако пределните приходи са по-големи от пределните разходи, тогава по-нататъшното увеличение на продукцията увеличава общия размер на печалбата и обратно. Следователно, за да максимизира печалбата, фирмата трябва да увеличи производството, докато пределните приходи са по-големи от пределните разходи, и да спре разширяването.производство веднага щом пределните разходи превишат пределните приходи.
Според данните в табл. 18.4, най-печелившият производствен обем от 7 хиляди единици. Тогава пределните разходи вече надвишават пределните приходи, което явно е неблагоприятно за предприятието. Следователно до 7 хиляди единици. за предприятието е изгодно да произвежда продукти, но над тази стойност производството е неефективно.
Същият резултат може да се получи чрез графичния метод (фиг. 18.1). До 7 хиляди единици кривата на пределните разходи (MC) е под кривата на пределните приходи и следователно всяка допълнителна единица продукция увеличава размера на печалбата. Максималната печалба е точката, в която кривата на пределните разходи среща кривата на пределните приходи. След тази точка кривата на пределните разходи лежи над кривата на пределните приходи, което предполага, че всяка допълнителна единица продукция намалява печалбата и нейното производство е неефективно за предприятието.