Видове, форми и видове превод
Понятиетовидовепревод се свързва преди всичко с жанровите особености на материала, който е обект на междуезиково предаване. Има два основни типа превод: преводхудожествени преводспециален.
Ако литературният превод, функциониращ в областта на художествената литература, се основава на теория, ориентирана към теорията на литературата, тогава специалният превод решава предимноинформационни и комуникационнизадачи, обслужващи различни предметни отрасли на знанието, които имат специфична терминологична номенклатура (социално-политически отношения, различни области на науката и технологиите, административно и икономическо управление, дипломация, военно дело, юриспруденция, финанси, търговия, журналистика и др.), както и различни теми от ежедневната реч и езикова комуникация. Неговата теоретична основа елингвистичната теория на превода.
Формитена превод се определят от начина, по който се извършва последният. От тази гледна точка се разграничаватписмениустенпревод, както и техните разновидности (преводдвупосочен,последователенисимултанен).
Писменият преводе най-разпространената професионална форма на превод, когато паметта е неограничена. Това е процес на превод от един език на друг, резултатът от който се записва писмено. Нарича се още писмено-писмено, когато и двата езика се използват в писмена форма. Това всъщност е и визуално-писмен превод, т.е. писмен превод на текст, който се възприема визуално. Писмен превод на слух е писмен превод на текст, възприет на слух. Това е същото като устно-писменият превод.
Устен преводсъчетава всички форми на превод, които включват устендекор. Неговите разновидности са:визуален-устен преводиливизуален превод, т.е. устен превод, извършван едновременно с визуалното възприемане на оригиналния писмен текст.Слуховият преводвключваконсекутивенисимултанен превод.Последователен превод –превод на съобщение от един език на друг след прослушването му, извършва се в края на цялото съобщение. Включва:консекутивен превод със запис, когато преводът по време на възприемане се записва от преводача с помощта на системата за запис при консекутивен превод;Превод на абзац-фразае опростена форма на консекутивен превод, когато текстът се превежда след слушане не изцяло, а на части.
Симултанният преводе устен превод на съобщение от един език на друг, извършван от преводача едновременно с превеждания текст. Разграничаване:
1)симултанен превод на ухо- това всъщност е симултанен превод, когато преводачът възприема изходния текст само на ухо и го превежда, докато се разгръща;
2)симултанен превод от лист- преводът се извършва въз основа на писмения текст на речта, получен 5–15 минути преди началото на работата, преводачът е в съответствие с речта на оратора, неговото разгръщане и прави необходимите корекции, ако ораторът се отклонява от оригиналния текст;
3)Симултанен превод по тексте едновременно четене на предварително преведен подготвен текст, който преводачът изчита, съобразно развитието на речта на говорещия и като прави необходимите корекции, ако говорещият се отклонява от оригиналния текст.
Имаедностраненидвустраненпревод.Еднопосочен преводепревод, който се извършва само в една посока, т.е. от един (изходен) език на друг целеви език.
Двустранен преводе последователен превод на разговор, извършван от един преводач от един (първи) език на друг (втори) език и от друг (втори) език на първи език, т.е. от чужд език на български, а след това от български на чужд език по време на разгръщането на изявлението, разговора.
Прибукваленпревод се следва езиковата форма на оригинала, т.е. семантично-структурните характеристики на оригиналния език се възпроизвеждат на целевия език. Посоченият тип е широко използван в историята на превода при предаване на текстове, принадлежащи към различни жанрове, но е най-забележим в преводите на свещената литература (например много версии на Библията). В същото време е погрешно да се счита за изключително собственост на миналото, тъй като елементите на вербатима, понякога много значими, все още трябва да се срещат. В същото време често се наблюдават случаи, когато синтактичните конструкции и обрати на изходния език (FL), прониквайки в превеждащия език (TL) и смесвайки се с единиците на последния, постепенно се овладяват от него и по този начин губят своята „чуждост“ до голяма степен.
Тъй като по своите принципи и методи е противоположен на свободния („субективен“) превод, буквалният превод се нарича ощеобективен.
Буквалниятпревод, който се стреми да запази формалните и семантичните компоненти на оригинала при прехвърлянето му на друг език, е близък до предишния в определено отношение и може да се използва в комбинация с него.
Отличителният белег на преводадума по думае такъв лексикален трансфер на значението и съдържанието на оригинала, който взема предвидсинтактични и стилистични отношения между FL и TL. Този тип превод е широко използван и се използва (в последователни и синхронни форми) в такива области на междуезикова комуникация като различни видове международни срещи и конференции, съдебни производства и т.н. Освен това тук той може да бъде идвупосоченпо природа, когато както оригиналната речева работа, така и прехвърлянето й в TL се извършват устно и се извършват като превод от листа (текстът, който съществува в FL в писмен вид, се възпроизвежда в TL устно ). Възможни са и комбинации от тези видове. Трябва да се отбележи, че тази форма на междуезикова комуникация е известна от древни времена и е отбелязана в редица източници. И така, в „Книгата на Неемия“, която е част от Стария завет, се съобщава за епизод, случил се след завръщането от вавилонския плен (5 век пр. н. е.) на израилтяните, повечето от които вече са забравили еврейския език, на който е написано Светото писание, и са използвали арамейски. Когато духовникът и книжник Ездра, който беше духовен наставник на своите съплеменници, придружен от други свещеници, се изкачи на възстановената градска стена на Йерусалим, пред която се беше събрал целият народ, и отвори книгата на закона на Мойсей, текстът на последния беше прочетен в оригинал, докато свещениците, стоящи наблизо, го преведоха на арамейски.
Приблизително по същото време в синагогите е възприета практиката, когато текстът на Светото писание се чете тихо на иврит и се превежда на висок глас на арамейски, т.е. по същество се извършва симултанен (едновременен) превод.
Използването на думата в писмена форма се среща и при превода на научни и технически текстове и често има случаи, когато липсата на определени термини и понятия в TLпринуждава преводача да ги създаде.