Счетоводно отчитане на капиталовите инвестиции (- Счетоводно приложение към вестника - Икономика и живот, 2006, N 18)
Въпроси относно UTII
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Публикации от счетоводни издания 2006г
Въпроси от счетоводители - Отговори от финансови специалисти 2006 г
Публикации от счетоводни издания
Публикации по темата за таксите за UTII
Публикации за такси
Публикации на тема данъци
Публикации по ДДС
Публикации в USN
Въпроси на счетоводители - Отговори на специалисти
Въпроси относно UTII
Въпроси относно таксите
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Отчитане на капиталовите инвестиции ("Счетоводно приложение към вестник "Икономика и живот", 2006 г., N 18)
"Счетоводно приложение към вестник "Икономика и живот", 2006 г., N 18
СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА КАПИТАЛНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ
Ситуация. Организация, занимаваща се с търговия на дребно и прехвърлена на плащането на UTII, през 2003 г. сключи споразумение с клиента-разработчик за дялово участие в строителството на нежилищни помещения. В съответствие с това споразумение средствата бяха преведени на клиента-разработчик (без ДДС), сумата беше начислена по сметка 08 подсметка „Изграждане на дълготрайни активи“.
Към днешна дата съоръжението не е въведено в експлоатация. Собствеността на организацията все още не е формализирана, но през 2005-2006 г. извършва довършителни работи в нежилищни помещения, които ще й бъдат прехвърлени след завършване на строителството. За работа организацията закупува материали (плочки, тапети, лепило и др.) И сключва договори за извършване на работа с трети страни изпълнители.Материалите се прехвърлят на принципа на даване и вземане, следователно след завършване на работата изпълнителите съставят актове за извършена работа, без да вземат предвид тяхната цена. Въз основа на актовете за приемане и предаване на материали, счетоводителят на организацията съставя транзакции за тяхното прехвърляне и отписване:
Дебит 10 подсметка "Материали, прехвърлени за обработка" Кредит 10 подсметка "Строителни материали"
Дебит 08 подсметка "Изграждане на дълготрайни активи" Кредит 10 подсметка "Материали, прехвърлени за обработка".
Организацията поддържа ли правилни записи на транзакциите? Какви данъци трябва да плати една организация по споразумение за дялово участие за закупуване на нежилищни помещения и дали плащането на данъци ще бъде засегнато от довършителните работи (включително прехвърлянето на материали на изпълнители)? Как да оптимизирате разходите за плащане на данъци по време на изграждането на дълготраен актив и въвеждането му в експлоатация?
По този начин организацията неправомерно отчита средствата, прехвърлени за изграждането на нежилищни помещения по сметката. 08 до получаването на самия имот. Очевидно е обаче, че отразяването на разходите по сметката. 08 само когато придобиването на собственост върху нежилищни помещения, както е посочено в писмото на Министерството на финансите на България, също е незаконно. По време на строителния период незавършеното строителство се записва в баланса на предприемача, след завършване на строителството се подписва акт от държавната комисия, къщата се отдава под наем на експлоатационната организация и се регистрира от клиента-разработчик в съответните органи. Съгласно актовете за приемане и прехвърляне, помещенията се прехвърлят на инвеститори с последваща регистрация от клиента-разработчик на правата на собственост на инвеститорите. Счетоводството за тези транзакции трябва да се води от организацията инвеститор съгласно следната схема:
Дебит 76 Кредит 51 - преведени средствастроител за строеж
Дебит 08 Кредит 76 - помещенията са получени от предприемача съгласно сертификата за приемане.
По-нататъшното счетоводство в съответствие с PBU 6/01 може да се извърши по два начина:
Дебит 01 Кредит 08 - получен е сертификат за собственост на помещението или
Дебит 01/2 Кредит 08 - подадени са документи в регистриращия орган за вписване на правото
Дебит 01/1 Кредит 01/2 - получена собственост върху нежилищни помещения.
Към днешна дата съоръжението не е пуснато в експлоатация и актът за приемане и предаване на помещенията от клиента-разработчик на организацията не е издаден. Следователно към днешна дата такъв обект като нежилищно помещение в счетоводството на организацията не трябва да бъде посочен, съгласно Dt sch. 76 трябва да отразява дълга на разработчика-клиент към организацията.
СМР за собствено потребление и UTII
Организацията извършва само дейности, подлежащи на единен данък върху условния доход, следователно помещенията първоначално, още по време на изграждането му, са предназначени за използване в дейности, подлежащи на UTII.
В съответствие с параграф 4 на чл. 346.26 от Данъчния кодекс на България, плащането от организации на единен данък предвижда освобождаването им от задължението да плащат корпоративен данък върху доходите (по отношение на печалбите, получени от предприемачески дейности, подлежащи на единен данък), данък върху корпоративното имущество (по отношение на имущество, използвано за извършване на предприемаческа дейност, подложено на единен данък). Следователно проблеми могат да възникнат само при изчисляване и приспадане на ДДС.
Съгласно ал. 3 т. 1 чл. 146 гл. 21 от Данъчния кодекс на България операциите по извършване на СМР за собствено потребление се признават за обект на облагане с ДДС. В същото време, вв съответствие с параграф 2 на чл. 159 гл. 21 от Данъчния кодекс на България при извършване на СМР за собствено потребление данъчната основа по ДДС се определя като стойността на извършените работи, изчислена на базата на всички разходи на данъкоплатеца за тяхното изпълнение.
Тоест, според Министерството на финансите на България, по време на изграждането на обект на дълготрайни активи по икономически начин, данъкоплатецът има обект на ДДС под формата на строителни и монтажни работи, извършени за собствена консумация, въпреки факта, че ще се използва в дейности, прехвърлени към UTII.
Според експерта тази длъжност е абсолютно незаконна и несъответстваща на действащото законодателство. В писмото се посочва, че установената алинея 2 на чл. 346.26 от Данъчния кодекс на България, списъкът на видовете стопански дейности, за които може да се прилага данъчната система под формата на UTII, не предвижда строителни и монтажни работи, съответно тези работи не са предмет на UTII. Това твърдение обаче е повече от странно, тъй като операциите по изграждане на съоръжения за собствени нужди сами по себе си не са предприемачески дейности. В съответствие с чл. 2 от Гражданския кодекс на България предприемаческата дейност е независима дейност, извършвана на собствен риск, насочена към системно получаване на печалба от използването на имуществото, продажбата на стоки, извършването на работа или предоставянето на услуги. Печалбата може да бъде получена само когато стоки (работи, услуги) се продават на страната.
Видът дейност като цяло се прехвърля или не се прехвърля в UTII, например търговия на дребно. Системата за данъчно облагане под формата на UTII не се основава на индивидуални транзакции на данъкоплатеца и не взема предвид факта, че за други данъци такива транзакции в рамките на всякакъв вид дейност могат да бъдат предмет наоблагане на тези данъци.
Освен това в параграф 4 на чл. 346.26 от Данъчния кодекс на България гласи дословно: „Организациите и индивидуалните предприемачи, които са данъкоплатци на един данък, не се признават като данъкоплатци на данък върху добавената стойност (по отношение на операции, признати за обект на данъчно облагане в съответствие с глава 21 от този кодекс, извършвани като част от предприемаческа дейност, подлежаща на единен данък), с изключение на данъка върху добавената стойност, дължим в съответствие с този кодекс, когато стоките се внасят в митницата територия на България“. Според експерта от тази формулировка ясно следва, че в случай, че организацията извършва операция, призната за обект на данъчно облагане в съответствие с гл. 21 от Данъчния кодекс България (строително-монтажни работи за собствена консумация), но извършвани като част от предприемаческа дейност, предмет на UTII (в тази ситуация строително-монтажните работи се извършват за търговия на дребно с използване на обект в процес на изграждане), тогава предприятието не е платец на ДДС за тази операция.
Все пак трябва да се отбележи, че арбитражната практика по този въпрос все още не е развита, така че е трудно да се предвиди каква позиция ще подкрепи съдът в случай на спор. Така игнорирането на позицията на Министерството на финансите на България по този въпрос може да доведе до данъчни рискове.
Как да оцените собствените си сили
По този начин отделните работи, извършени от изпълнителя, когато извършват самостоятелно строителство, не са включени в обхвата на работата, както и в цената на тези работи, извършени от организацията самостоятелно за собствени нужди.
Тъй като в разглеждания случай строителството на нежилищни помещения се извършва от възложители - клиента инаетия от него главен изпълнител, тогава акционерната организация няма данъчна основа за ДДС върху СМР. ДДС, платен по време на такова строителство от клиента и след това подаден отново на организацията инвеститор, не се приспада от тази организация, но се взема предвид в цената на нежилищните помещения, тъй като е предназначен за използване в дейности, прехвърлени на UTII.
Ако в строителството се използват само материали
По отношение на довършителните операции преди придобиване на собствеността върху помещенията, разходите за тях както в счетоводното, така и в данъчното счетоводство трябва в крайна сметка да бъдат начислени към първоначалната стойност на дълготрайния актив като разходи, свързани с привеждането на елемента от имоти, машини и съоръжения до състояние, подходящо за използване за планираните цели.
Както бе споменато по-горе, ако се придържаме към позицията на Министерството на финансите на България, че при извършване на строително-монтажни работи за собствени нужди организациите, прехвърлени към UTII, трябва да начисляват ДДС, тогава трябва да се помни, че довършителните работи, извършени от изпълнителя през 2005 г., не са включени в обекта на данъчно облагане.
Този извод се обосновава от разпоредбата на ал.2 на чл. 159 от Данъчния кодекс на Руската федерация, по силата на който при извършване на строително-монтажни работи за собствено потребление данъчната основа се определя като стойността на извършената работа, изчислена въз основа на всички действителни разходи на данъкоплатеца за тяхното изпълнение (това може да включва по-специално разходите за материали, разходите за труд на работниците, участващи в строително-монтажните работи, амортизационните отчисления за оборудването, използвано в процеса на работа).
Ако една организация не иска да носи дори минимални данъчни рискове, тя трябва да начислява и плаща ДДС в бюджета върху разходите за материали,прехвърлен за СМР през 2005г
Приспадане на данъчни суми, представени на данъкоплатеца от изпълнители (клиенти-разработчици) по време на тяхното капитално строителство, по време на монтажа (монтирането) на дълготрайни активи, както и за стоки (работи, услуги), закупени за извършване на строителни и монтажни работи, се извършва от данъкоплатеца, тъй като дълготрайните активи са регистрирани от момента, посочен в ал. 2 т. 2 чл. 259 от Данъчния кодекс на Руската федерация, т.е. от датата на започване на амортизацията, която се определя като първия ден на месеца, следващ месеца, през който този обект е пуснат в експлоатация - това беше общата процедура, която беше в сила до 2005 г. включително.
Както и преди, в съответствие с параграф 2 на чл. 159 от Данъчния кодекс на България, при извършване на СМР за собствено потребление данъкоплатецът е длъжен да начисли ДДС в бюджета. В този случай данъчната основа се определя като стойността на извършената работа, изчислена въз основа на всички действителни разходи на данъкоплатеца за тяхното изпълнение. Но тъй като сега няма други указания в Данъчния кодекс на България, данъчната основа трябва да се определя за всеки данъчен период - месец или тримесечие. Съгласно ал.1 на чл. 166 от Данъчния кодекс на Република България размерът на данъка при определяне на данъчната основа се изчислява като процент от данъчната основа, съответстващ на данъчната ставка.
Както и преди, сумите на ДДС, представени на данъкоплатеца от изпълнители (клиенти-разработчици) по време на капиталното строителство, по време на монтажа (монтирането) на дълготрайни активи, сумите на данъка, представени на данъкоплатеца върху стоки (работи, услуги), закупени от него за извършване на строителни и монтажни работи, и сумите на данъка, представени на данъкоплатеца при придобиване на обекти на незавършено капитално строителство. Въпреки това, тези удръжки са сегасе извършват не след завършване на строителството, а по общ начин: след регистрация на стоки (строителни работи, услуги), незавършено капитално строителство и при наличие на надлежно изпълнени фактури на доставчици и изпълнители и първични документи. Не се изисква плащане за приемане на ДДС за приспадане.
Въпроси за оптимизиране на ДДС
Според експерта организацията изобщо не трябва да определя данъчната основа за ДДС и да я плаща в бюджета, тъй като съоръжението се изгражда за дейности, прехвърлени на UTII. Но този вариант, както беше споменато по-горе, включва данъчни рискове.
Ако приемем, че организация, прехвърлена на UTII, по принцип трябва да определи данъчната основа за ДДС върху строително-монтажни работи, тогава в този конкретен случай, според експерта, през 2005 г. организацията няма обект на облагане с ДДС за въпросните операции - нито за работа по договор, нито за материали. Съответно ДДС, платен на доставчици и изпълнители по време на строителството на обекта, не подлежи на приспадане. И през 2006 г., с въвеждането на Закон N 119-FZ, според експерта, обектът на данъчно облагане, както и правото на приспадане, също не възникват, тъй като не са направени промени в членовете на Данъчния кодекс на Руската федерация, които определят обекта на данъчно облагане под формата на строителни и монтажни работи за собствено потребление, този закон не е въведен.
Ето защо, дори Министерството на финансите на България от 2006 г. да е променило позицията си относно СМР, извършвани от изпълнители, и да смята, че от 2006 г. върху тях трябва да се начислява ДДС, широката арбитражна практика е на страната на данъкоплатеца.
За да се премахне напълно възможността за данъчна основа по ДДС, ще е необходимо да се сключи допълнително споразумение с клиента, че нежилищните помещения трябва да бъдат построени с довършителни работи. В същото време придобивайте материали и наемайтеизпълнители за довършителни работи също се изискват от клиента-разработчик, а не от инвеститора (така че всички разходи на инвеститора са свързани с извършването на СМР по договорен начин и няма данъчна основа за ДДС).