Съчинение на тема Обломов, Черти на българския национален характер у Обломов, Съчинения, крат
Обломов еослепителен и колоритен характер, но основните му характерни черти могат да бъдат наречени бездействие, мързел и мечтателство.
Никаква спешна работа не може да вдигне Обломов от дивана. Писмото на стареца остава без отговор три години; в продължение на три месеца собственикът на апартамента изисква Иля Илич да се изнесе от апартамента; Неплатените сметки от месарските и зеленчуковите магазини лежат безкрайно време.
Неподвижността и бездействието на самия герой не са характерни за неговото местообитание - Петербург. Всички, които посещават Обломов - приятели и другари в бившата служба - водят активен начин на живот. Някой винаги се стреми да направи кариера, други прекарват времето си в светски забавления. Но Иля Илич няма ни най-малък интерес от това. Героят е много наблюдателен, той вижда празнотата и глупавата суматоха на светския живот: "Къде е тук човек? Какво се разпада и разпада?" Обломов също разбира, че човек, който се е посветил на кариера, е „и сляп, и глух, и ням за всичко останало“. Героят винаги намира извинение за мързела и бездействието си в това, че, легнал на дивана, „запазва човешкото достойнство и своя мир“.
Иля Илич се гордее с това, че не прави нищо, презира работата. Той не само не направи нищо полезно, но дори „нито веднъж не нахлузи чорап през краката си“.
Независимо от това, желанието да се направи нещо със сигурност велико се появява в Иля Илич. Но той не знае от коя страна да подхване въпроса, тъй като няма навик да работи. Тази особеност беше характерна за редица образи на "излишни хора", предхождащи Обломов. Обломов, подобно на Онегин, Печорин, Рудин, се характеризира с постоянно противоречие между слово и дело, мечтателство и неспособност да се осъзнае. Да, героймисълта никога не напуска: "Би било хубаво, ако това беше направено." Самият Гончаров казва за Иля Илич: "... той обича да мечтае и ужасно се страхува от момента, в който мечтите влизат в контакт с реалността. Тук той се опитва да прехвърли въпроса на някой друг, а ако няма никой, тогава може би."
Образът на Обломов далеч не е еднозначен, природата му е сложна и многостранна. До апатията съжителстват безразличие, бездействие, благородство, искреност и лековерие. Положителната черта на характера на Обломов е особеноослепителна разкрита в любовта към Олга Илинская. Тук се проявява цялата широта на душата му, сърцето му надделява над ума. По същество Обломов прилича на самата България: мечтателен, доверчив, чист и благороден. Но героят не можа да се справи с тежкото изпитание, изпратено му от съдбата. Подсъзнателното нежелание да промени нещо в вече установения си живот, да действа, да изпита, победи волята на Иля Илич. Отново имаше страх от живота и осъзнаването на невъзможността да уредят своите дела. Освен това се появи удобна възможност, така че нямаше нужда да вижда Олга - мостовете бяха отворени над Нева. Героят отново беше победен от "обломовизма".
Иля Илич бележи фрагмент от реалността, която е в основата на целия роман. Авторът показва как постепенно се формира обломовският тип, че това не е случайно. "Обломовщината" не е начин на живот на един човек, а състояние на обществото, в което са потиснати всички светли принципи и човечност, както и моралът. Важна за разбирането на цялото произведение е главата "Сънят на Обломов". Гончаров показа в него средата, която възпитава героя, играе важна роля във формирането на неговите възгледи, мироглед, характер. Целият живот на жителите на Обломовка се свежда до растение-животносъществуване. "Грижата за храната беше първата и основна грижа в Обломовка." Жителите му никога не се притесняваха да работят, не виждаха полза от ученето: „Ученето няма да си отиде, но няма да купите здраве. Инерция, инерция, мързел на мисълта - идилията на сънното царство, символът му е следобедният сън на обломовците, "истинското подобие на смъртта".
В такава среда е възпитан малкият Илюша. Това беше основната причина за психическата, моралната и физическата смърт на Обломов. Средата привикна героя към безсмислен мир, не го адаптира към независим живот.
В Обломов Гончаров успя да концентрираголям брой пороци на цялата благородна класа. Обломов не е просто дете на Обломовка, той е продукт на цялата българска действителност. Авторът го е дарил с всички черти, които са били характерни за оригиналния български тип. В понятието "обломовщина" се включва и целият патриархален бит на българина, който включва не само отрицателни черти, но и неговите дълбоко поетични страни. Гончаров въплъщава в своя герой протест срещу "западничеството", което, както той смята, убива поезията на живота, единството с природата и верността към истински българските, славянски традиции.