Съдебната реч като монолог - Етика
1. Съдебна реч като монолог
„Монологът в лингвистиката се определя въз основа на езиковите особености като специална форма на стилистична конструкция, в която се преплитат синтактичните особености на писмения и говоримия книжовен език. Монолог (от гръцки monos - един + logos - дума, реч = реч на един) - подробно изказване на едно лице. Това е организирана реч, която изисква определено речево образование и в която въздействието се проявява ясно. Лингвистите смятат, че характерните черти на публичния монолог са умишленото въздействие върху слушателите и намерението.
Речта на участниците в съдебния дебат отразява особеностите на сферата на правните отношения. Насочени предимно към съда, както обвинителните, така и защитните речи се провеждат в условия на пряк контакт, фокусират се върху установяването на правната истина и се характеризират с наличието на намерение, което във всеки случай се определя от характеристиките на конкретно наказателно дело.
В наказателното производство съдебният оратор може да определи умисъла като доказателство за вината (невинността) на подсъдимия или като преквалифициране на престъпление, или като установяване на смекчаващи вината обстоятелства, или като оправдание за недоказването на престъпните действия на подсъдимия.
Сложността на разглежданата проблематика изисква не само подробно, логично представяне на материалите по делото, но изисква, както беше казано, и система от убедителни доказателства. Доказателствата, мотивите са вътрешни характеристики на съдебния монолог, причинени от неговия убедителен характер и се проявяват в използването на логически аргументи, убедителни факти, както и в определени езикови форми.
Идеята за съдебна реч изисква такива характеристики като дължинаречеви сегмент, целенасоченост, композиционна организация, предметно-семантична завършеност, т.е. изчерпателно волеизявление, което дава възможност за отговор. Един вид отговор на речите на съдебните оратори е разумно, законно съдебно решение, в което мотивирана, убедителна реч е отразена в квалификацията на престъплението, при определяне на наказанието или признаване на граждански правоотношения за законни (или незаконни).
2. Съдебната реч като диалог
„Бъдейки по форма монолог, съдебната реч е част от диалога, който се води между прокурор и адвокат през цялото време на съдебното следствие. Диалогът се проявява в изучаването на материалите по делото от гледна точка на обвинението и защитата, от гледна точка на представителите на ищеца и ответника, в изложението на молбите. Завършва със съдебен дебат, когато окончателно се определят и аргументират становищата на процесуалните опоненти. Цялата съдебна реч се развива не като монолог, а като диалог с процесуален противник. Това се дължи на неговото предназначение. Адвокатът, спорейки с прокурора, отхвърля неговата гледна точка като неправилна или до известна степен се съгласява с нея”[3].
Обжалването пред съда, обосноваването на определена квалификация на това или онова обстоятелство налага възпроизвеждането и оценката (опровержение или приемане) на мнението на органите на предварителното разследване, обвиняемия, жертвата, свидетелите и води до диалогизиране на монологичната реч, което се разбира като обжалване пред съда и възпроизвеждане на чуждо мнение с цел доказване, отразяващо характеристиките на устния разговорен и ежедневен диалог ик реч. За юриспруденцията диалогичността е, както вече беше споменато, вътрешно качество, свързано с нейния убедителен характер. Адвокатите обмислятдиалогичността като основна характеристика на съдебната реч.
Имайки предвид спецификата на съдебната реч, можем да стигнем до следните изводи:
Красноречието в най-общия смисъл е способността да се говори не само красиво, но и убедително, то е комбинация от талант и определени знания и умения.
Съдебното красноречие има свои характеристики, своя специфика, която се дължи на нормите на процесуалното законодателство и предполага оценъчно-правен характер на речта.
Сред специфичните качества на съдебната реч си струва да се подчертае: