Съдебни актове на понятието арбитражен съд, видове
Министерство на вътрешните работи на България
ФЕДЕРАЛНА ДЪРЖАВНА ОБРАЗОВАТЕЛНА ИНСТИТУЦИЯ ЗА ВИСШЕ ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ САРАТОВСКИ ЮРИДИЧЕСКИ ИНСТИТУТ
КАТЕДРА ПО ГРАЖДАНСКОПРАВНИ ДИСЦИПЛИНИ
"СЪДЕБНИ АКТОВЕ НА АРБИТРАЖНИЯ СЪД: ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ"
Темата на тази дипломна работа е "Съдебни актове на арбитражния съд: понятие, видове."
Тази работа се състои от четири глави, разделени на съответни раздели.
Във въведението на дипломната работа се обосновава уместността на избраната тема на дипломната работа, определят се нейните цели и задачи и се определя структурата на дипломната работа.
В първата глава се разглеждат понятията за съдебни решения, понятията за изискванията към решението на арбитражен съд, основните научни възгледи за определяне на същността на съдебното решение.
Във втората глава се разглеждат изискванията към решението на арбитражния съд: законосъобразност, валидност, мотивираност.
Третата глава е посветена на изискванията към решението на арбитражния съд като акт за защита на нарушеното право. Изследвани и анализирани са изискванията към решението на арбитражния съд като правоприлагащ орган.
В четвърта глава се разглеждат изискванията към решението на арбитражния съд като официален документ.
В заключение се правят основните изводи. Дейността на съдилищата показва, че законната сила е запазена само за законосъобразни, обосновани и мотивирани съдебни решения.
По този начин ролята на арбитражното решение се свежда до укрепване на върховенството на закона и осигуряване на справедливост, защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в сферата на бизнеса и др.стопанска дейност.
1. Същността на съдебното решение
1.1 Понятието преценка
1.2 Концепцията за изискванията към решението на арбитражния съд
2. Изисквания към решението на арбитражния съд
3. Изисквания към решението на арбитражния съд като акт за защита на нарушеното право
4. Изисквания към решението на арбитражния съд като официален документ
Ефективността на правосъдието като цяло и правоприлагащата дейност на арбитражните съдилища при разглеждането на икономически спорове в частност до голяма степен зависи от последния етап на съдебното производство - издаването на решение.
Тъй като предметът на дипломната работа са изискванията към решението на арбитражния съд, важно е правилното разбиране на правната природа на самото решение. Той е активен елемент от механизма за правно регулиране на обществените отношения.
Съдебното решение играе важна роля в защитата на субективните граждански права и задължения, защитените от закона интереси и предотвратяването на правонарушения.
Чрез решение (както и други съдебни актове) се формализират процесуалните действия на съда (поради важността на правните последици). Решението формализира отношенията между участниците в процеса, дава им сигурност, позволява ви да проверите законосъобразността и валидността на действията на самия съд, когато взема решения. Решенията са правоприлагащи актове, вземайки ги, съдилищата се ръководят от съответните норми на материалното и процесуалното право.
Влязлото в сила съдебно решение въплъщава крайния резултат от разглеждането и решаването на делото по същество и осигурява ефективна защита на правата и интересите, допринася за превенциятапрестъпления. Съдебното решение, като едно от средствата за осигуряване стабилността и динамиката на българското право, има не малко значение в правното възпитание на гражданите.
Решението на арбитражния съд, като държавно-властно индивидуално предписание, трябва да отговаря на изискванията за справедливост, законосъобразност и разумност.
Съдебното решение може да изпълнява задачите на гражданския процес само ако е законосъобразно, ако отговаря на всички изисквания за съдебно решение, установени от закона.
Разкривайки проблемите на решението на арбитражния съд и изискванията към него, статията използва теорията и практиката на арбитражното процесуално право. Почти всички теоретични основи, свързани с темата за решението на съдилищата с обща юрисдикция; се отнасят до темата на решението на арбитражния съд.
В науката за гражданското процесуално право проблемът за съдебното решение заема едно от централните места и е обект на изследване в трудовете на много учени от процесуалисти: M.G. Авдюкова (1959), Д.М. Чечот (1958), К.С. Юделсон (1956), Н.Б. Zeider (1966), G.V. Воронкова (1967), M.A. Гурвич (1976), Н.И. Ткачева (1987) и др.. Повечето от научните трудове, посветени на изискванията за съдебно решение, са написани преди повече от 20-30 години. В същото време основно внимание беше отделено на развитието на проблема за законосъобразността и валидността на съдебните актове, докато други изисквания бяха само посочени.
Би било погрешно да се каже, че всички въпроси относно изискванията за решението на арбитражния съд вече са решени в арбитража, гражданското процесуално право и необходимостта от допълнителни изследвания е изчезнала. Има различни гледни точки и дори противоречия по едни и същи въпроси, някои от тяхпродължават да бъдат спорни. Това се дължи на разликата в подходите, липсата на обща концепция за законосъобразността на съдебните решения. Няма точен списък с изисквания за съдебно решение, няма единен възглед относно основата за класифициране на изискванията за съдебно решение, такива изисквания като пълнота, сигурност, безусловност, както и изискванията за решение като процесуален документ - изискванията за правна култура и език на представяне не са достатъчно проучени.
1. СЪЩНОСТ НА ПРИСЪДАТА
1.1 Концепцията за преценка
Говорейки за същността на съдебното решение, в съответствие с арбитражното процесуално право е необходимо на първо място да се подчертае, че съдебното решение е акт, чието значение се простира далеч отвъд тесните интереси, които страните имат в конкретния случай.
Българската действителност от най-ново време е неразривно свързана с формирането на правово общество и държава, с осигуряването на правата и свободите на човека, което е една от основите на конституционния ред на страната. При изпълнението на задачата за изграждане на правно общество на правно общество и държава важна роля принадлежи на справедливостта.
Правосъдието по икономически спорове може да се определи като дейността на арбитражните съдилища за разглеждане и разрешаване на икономически спорове и други дела, свързани с извършването на предприемачески и други икономически дейности, възникващи между юридически лица и граждани, предприемачи и други участници, посочени в член 27 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация. Правосъдието се осъществява от името на България в съдебно заседание в специална арбитражна процесуална форма с издаване на съдебни актове.[1]
Съдебната система е тази, която е овластена от държавата дазащита и защита на правата и интересите на личността.
Компетентността на съдебната власт в момента се разширява, разрешаването на всички нови въпроси се облича от държавата в строга процесуална форма. Разширяването на обхвата на съдебната защита на правата и свободите увеличава гаранциите за правна защита. Установяването на строга законност в българската държава зависи от това колко ефективно и законосъобразно ще функционира съдебната система.[2]
Дейностите на арбитражните съдилища се считат за ефективни, ако делата се разглеждат своевременно, в рамките на сроковете, определени от закона; издават се висококачествени, тоест законни и обосновани съдебни актове; От образуването на делото за разглеждане до фактическото изпълнение на съдебния акт се предприемат всички предвидени от закона мерки за възстановяване на нарушени или оспорени права.[3]
Съдебната форма на защита на правата на гражданите е основна и приоритетна. Българската конституция в чл. 46 гарантира на всеки съдебна защита на неговите права и свободи. Законът закрепва правото на гражданите на съдебна защита на техните права и свободи. Законодателството закрепва правото на гражданите на съдебна защита срещу незаконни действия на органи и длъжностни лица на държавната администрация, от посегателства върху честта и достойнството и други имуществени и неимуществени права.