Съдебно производство
Съдия: Рязапова О.Н.
НИЖНИ НОВГОРОДСКИ РЕГИОНАЛЕН СЪД
Съдебна колегия по граждански дела на Областен съд Нижни Новгород, съставена от
председателстващ съдия: Погорелко О.В.
съдии: Нижегородцева И.Л. и Крашенинникова М.В.
при поддържане на протокола от съдебното заседание от секретаря: Барской Я.Е.
разгледа в открито съдебно заседание по жалба представител ООО «Газпром трансгаз Нижний Новгород» от пълномощник Тарасова Л.А.
гражданско дело по иск на Инютин С.И., Инютина В.А., Инютина Д.С., Стукалова И.А. на LLC Gazprom transgaz Нижни Новгород за признаване на помещенията като жилищни, прекратяване на собствеността върху нежилищни помещения, признаване на собственост върху жилищни помещения по начина на приватизация,
и след като изслуша доклада на съдия Krasheninnikova M.V., след като изслуша обясненията на Inyutin S.I., представител на Gazprom Transgaz Нижни Новгород LLC чрез пълномощник на Tarasova L.A.,
У Т А Н О В И Л А:
От момента на предоставяне на горепосочените помещения за живеене на ищците те са заплащали комунални услуги през касата на счетоводството на дружеството. Смятат, че между тях и подсъдимия са съществували отношения по наемане на жилище, предоставено за живеене.
През 2008 г., за да приватизират заетите помещения, ищците са се обърнали към OOO Gazprom transgaz Nizhny Novgorod със съответните заявления, в отговор на които им е обяснено, че ответникът не възразява срещу приватизацията, но само след като дъщерните дружества са преминали към мрежите на GDO за сметка на ищците.
Ищците са спазили тези условия, което се потвърждава от акта от година № за комисионна проверка на апартамент № 2 в къщата на оператора на GDS Заволжие.
В момента Gazprom transgaz Нижни Новгород, без да възразяваприватизация, се позовава на факта, че къщата на GDS оператора има производствена цел, въпросът за прехвърлянето на нежилищни помещения в жилищни помещения за по-нататъшно прехвърляне на собствеността върху апартамента в процедурата за приватизация не е решен, като препоръчва на ищците да разрешат този въпрос в гражданско производство.
Изграждането на къщата на оператора е извършено през 1975 г. от производствената асоциация за транспортиране и доставка на газ към Министерството на газовата промишленост на СССР за сметка на обществени средства, нейната собственост е държавна собственост.
В съдебното заседание Inyutin C.AND. и негов представител въз основа на заповед Шипулин О.Л. искът е уважен.
Ищците Инютина В.А., Инютин Д.С., Стукалов И.А. не се явява в съдебно заседание, часът и мястото на провеждането му са уведомени.
Представител на Gazprom Transgaz Нижни Новгород LLC чрез пълномощник Tarasova L.A. искът не е признат.
В жалбата на представителя на ООО Газпром трансгаз Нижни Новгород, чрез пълномощник Тарасова Л.А. е поставен въпросът за отмяна на решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно приложение на нормите на материалния и процесуалния закон и постановяване на ново решение по делото за отхвърляне на иска.
Възраженията срещу жалбата Inyutin C.AND., Inyutina V.A., Inyutin D.S., Stukalov AND.A. изтъква законосъобразност и валидност на решението и несъстоятелност на доводите на жалбоподателя.
На основание разпоредбата на чл.327.1 от Гражданския процесуален кодекс на България, апелативният съд разглежда делото в рамките на доводите, изложени в жалбата, представянето и възраженията по жалбата, представянето (част 1).
Ако в хода на апелативното производство се обжалва само част от решението, апелативният съд проверявазаконосъобразност и валидност на решението само в обжалваната част (част 2).
След проверка на материалите по гражданското дело по реда на чл.327.1 от Гражданския процесуален кодекс на Република България в рамките на доводите, изложени в жалбата и възраженията по нея, след като изслуша обясненията на явилите се по делото лица, съдебният състав достига до следното.
По силата на част 1 на член 195 от Гражданския процесуален кодекс на България решението на съда трябва да бъде законосъобразно и обосновано.
Постановеното от съда решение не отговаря на горните изисквания, постановено е при неправилно приложение на материалния закон.
По силата на член 14 от Федералния закон „За газоснабдяването в България“, за да се осигури надеждно газоснабдяване, безопасна и устойчива работа на съоръженията на Единната система за газоснабдяване, свързани с общ технологичен режим за производство, транспортиране и доставка на газ, разделянето на Единната система за газоснабдяване не се допуска.
В съответствие със SNiP 2.05.06-85* главните тръбопроводи включват газоразпределителни станции (GDS).
Както следва от клауза 5.12 на раздел 5 на част 1 от Стандартите за проектиране на процеси, в случай на домашна поддръжка на GDS трябва да се осигури сервизна къща за операторите.
Съгласно клауза 1.3.11 от Правилника за техническата експлоатация на GDS на магистрални газопроводи за домашна поддръжка на GDS, „операторът е дежурен 24 часа. Шест часа на ден операторът работи директно в GDS, останалите осемнадесет часа са на дежурство у дома. След всяко дежурство операторът има дневна почивка.
В съответствие с член 15 от Жилищния кодекс на България изолирано помещение се признава за жилище, което е недвижимо имущество и е подходящо за постоянно пребиваване на граждани (отговаря на установените санитарни и технически правила и разпоредби, други изисквания на законодателството (част 2); процедурата за признаванежилищните помещения и изискванията, на които трябва да отговарят жилищните помещения, се установяват от правителството на Република България в съответствие с този кодекс, други федерални закони (част 3).
Както следва от клауза 42 от Правилника, комисията въз основа на заявление от собственика на помещението или заявление от гражданин (наемател) или въз основа на заключението на органите, упълномощени да извършват държавен контрол и надзор, по въпроси от тяхната компетентност, оценява съответствието на помещенията с изискванията, установени в този регламент, и признава жилищните помещения за подходящи (неподходящи) за живеене.
Член 47 от Жилищния кодекс на RSFSR, който беше в сила по времето, когато ищците се преместиха в къщата на оператора, предвиждаше, че въз основа на решение за предоставяне на жилище в държавен или обществен жилищен фонд изпълнителният комитет на областния, градския, районния в града, селища, селските съвети на народните депутати издава заповед на гражданина, която е единственото основание за преместване в предоставеното жилище.
По силата на член 51 от СК на РСФСР договорът за наемане на жилищни помещения в къщи от държавни и обществени жилищни фондове трябваше да бъде сключен в писмена форма въз основа на заповед за жилищни помещения между наемодателя - организация за поддръжка на жилища (и в негово отсъствие - съответното предприятие, институция, организация) и наемателя - гражданин, на чието име е издадена заповедта.
Договорът за наем определя правата и задълженията на страните за използване на жилищни помещения.
В допълнение 1 към постановлението е посочено и държавното предприятие Volgotransgaz (правен предшественик на OOO Gazprom transgaz Нижни Новгород).
Според материалите по делотои установено от съда ищците живеят в ж.к. Стукалов И.А. от 1995 г. живее в кв. № 1 и Инютин С.И., Инютина В.А. и Инютин Д.С. от 1986 г. живеят на площада. номер 2.
Помещения в къщата на оператора на газоразпределителната станция Заволжие бяха предоставени на ищците във връзка с тяхната работа. И така, Инютин С.И. година е назначен от Приокския линеен производствен отдел на магистрални газопроводи като оператор на газоразпределителна станция и е уволнен по собствено желание, а Стукалов И.А. година бил назначен на работа от П.О. Волготрансгаз Приокское линейно производствено отделение на магистрални газопроводи като оператор на газоразпределителна станция и е уволнен за една година по собствено желание (дело 100-104, 105-109).
В същото време, когато спорните помещения са получили статут на жилищни, същите не са имали заповед за обитаването им от ищците.
В съответствие с горните регулаторни правни актове сградата на къщата на оператора е включена в Удостоверението за приемане и прехвърляне на имущество, внесено от ОАО "Газпром" в уставния капитал на ООО "Волготрансгаз". Съгласно Приложение № 2 към акта за приемане и прехвърляне на собственост към уставния капитал на Volgotransgaz LLC, сградата на къщата на оператора на газоразпределителната станция Zavolzhye е включена в регистъра на дълготрайните активи на Volgotrasgaz LLC.
По този начин ОАО "Газпром" реши да прехвърли сградата на къщата на оператора в уставния капитал на ООО "Волготрансгаз" (по-късно - ООО "Газпром трансгаз Нижни Новгород").
Разглеждайки делото и решавайки да удовлетвори исковете, първоинстанционният съд не взе предвид, че къщите на операторите на газоразпределителни станции на главни газопроводи с техните помещения (стаи) са производствени (технологични) съоръжения, необходими за осигуряване на непрекъснато и безопасноексплоатация на газоразпределителни станции, които от своя страна са част от единна газоснабдителна система, докато поради изискванията на член 14 от Федералния закон "За газоснабдяването в България" разделянето на единна газоснабдителна система не е разрешено.
В момента газоразпределителната станция Заволжие, която включва къщата на оператора на GDS Заволжие, и участъкът от главния газопровод на Семеновския LPUMG, са регистрирани като опасни производствени съоръжения в съответствие с Федералния закон „За промишлената безопасност на опасни производствени съоръжения“ (дело 66-68).
Фактът, че местната власт е издала заповеди за признаване на апартаменти № 1 и № 2 в тази сграда като жилищни, подходящи за постоянно пребиваване, не опровергава производственото предназначение на този обект и не показва възможността за изключването му от единната система за газоснабдяване.
При тези обстоятелства първоинстанционният съд не е имал правно основание да уважи исковете на ищците, тъй като разпоредбите на Закона за приватизация на жилищния фонд в България, въз основа на установените по делото обстоятелства, не са приложими към спорните правоотношения.
Отменяйки решението на първоинстанционния съд на горните основания и вземайки ново решение по делото, съдебният състав изхожда от факта, че спорната сграда е прехвърлена в уставния капитал на РАО Газпром като нежилищна - къщата на оператора на GDS Заволжие, къщата на оператора, както и помещенията в нея, са били нежилищна сграда (помещения) от момента на създаването й, прехвърлени са в уставния капитал. на ОАО Газпром, а след това ООО Газпром трансгаз Нижни Новгород като нежилищно.
Сградата на къщата на оператора на GDS Zavolzhye е собственост на LLC Gazprom transgaz Нижни Новгород и етехнологични помещения, неразделна част от единната газоснабдителна система на България, във връзка с които без волята и съгласието на собственика на помещенията, в съответствие с част 2 на член 23 от КТ България, те не могат да бъдат признати за жилищни помещения или прехвърлени в статут на такива, както и прехвърлени в собственост на физически лица по реда на приватизацията.
Така, постановявайки ново решение по делото, съдебният състав достига до извода, че исковете не подлежат на удовлетворяване в пълен размер.
Въз основа на гореизложеното, ръководейки се от членове 328-330 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, Съдебната колегия
ЗА Д Е Л И Л А:
Решението на апелативния съд влиза в сила от датата на постановяването му и може да се обжалва пред касационния съд в шестмесечен срок от датата на влизането му в сила.